Решение № 6954 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6954 гр. ..., 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110151286 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 2776,18 лева, равняващи се на 1419,44 евро, представляващо неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., на бул. „...“, на кръстовището с ул. „...“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ... г. в гр. ..., на бул. „...“, на кръстовището с ул. „...“, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „...”, с рег. № ..., собственост на „...“ и управляван от Л. М., който при навлизане в кръстовището, при червен сигнал на светофарната уредба, не пропуска приближаващото се отдясно МПС „...“, с рег. № ..., и настъпва сблъсък между тях. Сочи че в резултат на удара, лек автомобил „...”, с рег. № ..., се завърта и реализира ПТП в спрелия на булеварда и изчакващ на червен сигнал на светофарната уредба лек автомобил „...“, с рег. № ..., собственост на ... и управляван от Г. Б.

Г.. Поддържа, че съгласно съставения Констативен протокол № .../ ... г. виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „...”, с рег. № .... Навежда, че лек автомобил „...“, с рег. № ..., е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС”, а собственикът на лек автомобил „...”, с рег. № ..., е застраховал гражданската отговорност на водача при ответника. Ищецът сочи, че е образувал преписка по щетата (щета № ...) във връзка с инцидента, вредите са били описани от експерти на дружеството и лек автомобил „...“, с рег. № ..., е бил възстановен при доверен сервиз на застрахователя, като извършеният ремонт е бил фактуриран на стойност 5552,36 лева. Ищецът е изплатил с преводно нареждане цитираната сума на 02.06.2020 г. Поддържа, че за обработка на щетата е направил 1 ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева. Излага твърдения, че след нарочна покана ответникът му е заплатил частично претендираната сума до размера от 2791,18 лева и е останала незаплатена част в размер на 2776,18 лева, която претендира от ответника. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответникът ..., ЕИК ..., поддържа становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва механизма на ПТП и наличието на облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за увреждащия автомобил. Не оспорва изплащането на застрахователното обезщетение от ищеца на собственика на увредения лек автомобил. Оспорва причинно – следствената връзка между произшествието и сочените от ищеца за настъпили в резултат на него имуществени вреди. Поддържа, че действително причинените вреди са в по – нисък размер, отговарящ на този, който ответникът е изпълнил, включително и доколкото водачът на още едно друго МПС – участник в произшествието, има вина за настъпване му, така че отговорността на всеки от делинквентите трябва да бъде отчетена, съответно последиците от допуснатото противоправно поведение от тях – поправени поравно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

С оглед становището на страните, с доклада по делото съдът е приел за безспорни всички факти с изключение на вида и размера на действителните вреди от настъпилото събитие. Безспорно и ненуждаещо се от доказване е също така обстоятелството, че преди процеса ответникът е извършил плащане по щетата в размер на 2791,18 лева. Т.е. по делото не е спорно, че е настъпило ПТП на ... г. в гр. ..., на бул. „...“, на кръстовището с ул. „...“, по вина на застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответника водач на лек автомобил „...”, с рег. № ..., при което са причинени щети на лек автомобил „...“, с рег. № ..., собственост на ..., който е бил застрахован по договор за имуществено застраховане при ищеца, който от своя страна е заплатил на 02.06.2020 г. възстановяването на увредения лек автомобил в официален сервиз за марката съобразно фактурираната цена за извършения ремонт в размер на 5552,36 лева. Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по застраховка „Каско на МПС”, доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали при реализиране на покрит по тази застраховка риск.

Дали трето лице има също вина за събитието, което е без конкретно правно значение и за това не е било предмет на установяване по делото, не освобождава от отговорност ответника, предвид разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, установяваща солидарна отговорност на 2 причинителите на вредата, всеки от които отговаря спрямо увредения за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса си.

Горният извод е верен, доколкото, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, като този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора – чл. 74 ЗЗД. Всеки застраховател дължи да заплати обезщетение на увреденото лице в пълен размер, доколкото застрахованият при него делинквент дължи такова обезщетение. Ето защо, ако застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС причини вреди другиму, за застрахователя възниква задължение да обезщети тези вреди в пълен размер, независимо от това дали деликът е осъществен в съизвършителство или не. Щом застрахованият водач на МПС е имал права срещу всички солидарно отговорни /като съпричинители/, то същите права следва да притежава и неговият застраховател по силата на суброгацията /така решение № 83/ 22.08.2016 г., постановено по т. д. № 3426/ 2014 г. на І ТО на ВКС/.

От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се налага изводът, че всички щети по лек автомобил „...“, с рег. № ..., се намират в причинно – следствена връзка с настъпилото на ... г. произшествие в гр. .... При отговора на този въпрос вещото лице е съпоставило механизма на ПТП, щетите, описани от застрахователя и тези, отразени в процесния Констативен протокол.

Поради изложеното съдът приема, че е налице основание за възникване на регресно вземане и спорът между страните е съсредоточен относно неговия размер. Съдът счита, че при съдебно предявена претенция следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско на МПС” /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг.

Съгласно неоспореното заключение на съдебно-автотехническа експертиза, пазарната стойност на ремонта на щетите възлиза на 5552,36 лева. Това е действителният размер на щетата, доколкото към датата на застрахователното събитие – ... г., процесният автомобил е бил в експлоатация 10 месеца и 10 дни от датата на първоначалната регистрация.

3

В случая заключението на съдебно-автотехническата експертиза е определило сумата от 5552,36 лева като необходимата сума за възстановяване на щетите по увредения автомобил на база пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, като това е размерът на действителните вреди, поради което и регресното вземане е възникнало за тази сума заедно с 15,00 лева вземане за ликвидационни разноски /съдът приема, че сумата от 15,00 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ/, или общо за сумата 5567,36 лева.

Доколкото по делото няма спор, че ответникът е извършил плащане по претенцията в размер на 2791,18 лева, то непогасена остава сумата 2776,18 лева, с равностойност 1419,44 евро.

Искът, като предявен до този размер, се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Следва да бъде присъдена и законната лихва върху уважената главница от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 07.11.2025 г., до окончателното изпълнение на задължението, като законна последица от уважаване на иска.

По разноските:

С оглед на изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в общ размер на 577,11 евро, представляващи заплатени държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 411 КЗ, сумата 2776,18 лева, с равностойност 1419,44 евро, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение по щета № ..., във връзка с претърпени имуществени вреди по лек автомобил „...“, с рег. № ..., от застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., на бул. „...“, на кръстовището с ул. „...“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба /07.11.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с у м а т а 577,11 евро, представляваща съдебно - деловодни разноски, сторени в производството пред първоинстанционния съд.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4