Решение № 23 от 19.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20251001000629 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

С решение № 55/ 17.10.2024 г. по т. д. № 79/ 2023 г. СГС, ТО, 14 състав е осъдил Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“, Булстат 129008829, да заплати на „Луксор Инвест Груп“ ЕООД, ЕИК 200643685, на основание чл. 266, ал. 1 33Д вр. чл. 79, ал. 1 33Д вр. чл. 286 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 97 914,19 лв. представляваща неплатен остатък от възнаграждение в размер на 316 287, 96 лв. по Договор №ОП-94/27.09.2019 г., по издадена фактура №48/14.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 32 595,61, представляващи законна лихва за забава, върху неплатената сума от 97 914,19 лева, начислена за периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2024 г

Недоволен от решението е останал ответникът, който го обжалва с доводи за неправилност и необоснованост и моли да бъде отменено.

Твърди, че съдът неправилно е приел за неоснователна претенцията за неустойка по чл. 21, ал. 1 от договора в размер на 26 852, 20 лв. без ДДС.

1

Поддържа, че забавата е продължила до 25.11.2020 г., а не до 28.01.2020 г. и това е обусловило налагането на неустойка в максимален размер от 26 852, 20 без ДДС. Застъпва становище, че крайния срок за изпълнение на СМР е бил до 13.12.2019 г. и това водело до извода, че ищецът е в забава считано от 14.12.2019 г. Намира, че не са обсъдени доказателствата за забава в изпълнението, а именно, протокол от 28.01.2020 г., протокол за констатирани нередовности от 21.05.2020 г., протокол от 04.08.2020 г., констативен акт за периода от 24.08. – 25.08.2020 г., констативен протокол от 25.11.2020 г., а всички те обосновавали основателността на възражението за прихващане със сумата от 26 852, 20 лв. без ДДС.

Твърди, че не са обсъдени възраженията за недължимост на сумата за непредвидени дейности в размер на 32 260, 62 лв. без ДДС. Тези разходи били извън предмета на първоначално възложените СМР и не била доказана необходимостта от тяхното извършване. Не били взети предвид и доказателствата за извършени корекции в акт обр. 19 – 2, а именно: преди корекциите с протокол от 25.11.2020 г. страните се съгласили, че не са признати за изпълнени дейности на стойност 4948, 69 лв. без с ДДС. С корекциите от 25.11.2020 г. били констатирани допълнително непризнати за извършени дейности на стойност 6 912, 83 лв. без ДДС. От изложеното следвало, че сумата в размер на 11 861, 52 лв. без ДДС представлява разлика от първоначалната цена по договора – 268 521, 99 лв. без ДДС.

Твърди, че не са обсъдени възраженията и представените доказателства относно дублираните цени общо в размер на 24 999, 27 лв. без ДДС.

Дублирането на тези разходи било установено с приетата СТЕ и с протокол от 16.12.2020 г., заповед № 1697/03.12.2020 г. изм. и доп. със заповед № 1856/15.12.2020 г.

Твърди, че не е обсъдено възражението за погасяване по давност на претендираните суми.

Въззиваемата страна „Луксор инвест груп“ ЕООД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Оспорва доводите, че е налице забава, обосноваваща начисляването на неустойка в претендирания размер. Твърди, че стойността на неизпълнените дейности е 2 853 лв. и само върху тази сума следва да бъде начислена неустойка по чл. 21 от договора. Заявява, че с констативен протокол от 2

25.11.2020 г. е посочен конкретен срок на забавата – 24 дни, обуславящ налагането на неустойка в размер на 12 % от стойността на неизпълнените ремонтни дейности, увеличена с 25 % изчислени на база възможно изпълнение, отчитайки технологичните процеси и изпълнените към 20.12.2019 г. и разплатени без забележка дейности. Твърди, че комисията е констатирала дължима неустойка в общ размер на 3 020, 31 лв. и тази неустойка дружеството е приспаднало от исковата си претенция.

Поддържа, че възражение за недължимост на сумата за непредвидени работи не е навеждано пред първоинстанционния съд. По същество твърди, че възражението е неоснователно, тъй като тези СМР са включени в двустранно подписаните между страните актове за хода на строителството.

Противопоставя се, че по делото е установено заплащане на дублирани СМР. Такова твърдение било налице единствено в изходящи от ответната страна документи, при това съставени от лица, които не са участници в строителния процес.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва решението лице и в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил съображения за установено от фактическа и правна страна, които САС споделя и към които препраща съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на решението, съдът е обвързан от изложените в жалбата възражения, а те са неоснователни по следните съображения:

С протокол от 28.01.2020 г. за установяване степен на изпълнение към датата на изтичане на срока на договора, съставен между служители на възложителя извършващи контрол по изпълнението на договора и представител на строителя, след като са прегледали целия обект, страните са се съгласили, че общата сума по неизвършените дейности, подробно описани в четири позиции е 2 853 лв. без ДДС.

С протокол от 21.02.2020 г. за констатирани нередности съставен между 3 назначена от възложителя комисия от петима служители и техническия ръководител на обекта е дадено предписание за отстраняване на описаните в десет позиции нередности до 20.03.2020 г. С протокол от 21.05.2020 г. между представители на възложителя и строителя е отбелязано, че по четири позиции от установените за неизпълнени работи по предходните два протокола работата не е приключила.

С констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа в периода 21.02.2020 г. – 14.07.2020 г. е посочено, че за недовършени СМР по протокола от 21.05.2020 г., на изпълнителя е даден нов срок – 10.06.2020 г., като страните приемат, че забавата е резултат от въведените ограничителни мерки в страната. В акта са описани констатациите на комисията относно срока и качеството на отстраняване на описаните в предходните протоколи забележки към СМР. С диспозитивната част на протокола е прието, че строежът е изпълнен в задоволителна степен съгласно условията на договора. Прието е, че на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от договора на изпълнителя следва да се начисли неустойка за забава за 14 дни по описаните в протокола дейности. Определен е нов срок от 25 работни дни за отстраняване на изброените в т. 2 от решенията недостатъци.

На 04.08.2020 г. е съставен протокол за установяване, че е отстранен недостатъка относно спуканите стъклопакети описани в акт 15.

С констативен акт за установяване изпълнение по дадени препоръки в акт 15 е прието, че описаните проблеми относно наличието на навлажнени стени и влошаване качеството на положената боя в осем стаи, не са отстранени, но това не е по вина на изпълнителя. Прието е възложителя да извърши плащане по издадената фактура за изпълнени СМР на стойност 108 338, 12 лв. без ДДС или 130 005,74 лв. с ДДС.

С констативен протокол от 25 ноември 2020 г. комисия назначена от възложителя е установила, че броя на дните за които се начислява неустойка трябва да бъде увеличена от 14 на 24, а процента на неустойка от 7 % става 12 %. Сумата върху която се начисляват неустойките от 2 853 лв. без ДДС е увеличена с 25 % на 3 566, 25 лв. без ДДС, в резултат на което неустойката за забава е коригирана от 199, 71 лв. без ДДС на 891, 56 лв. без ДДС. Така, заедно с другата неустойка за качество на изпълнение в размер на 2 128, 75 лв. без ДДС, общия размер на неустойката е определена, че възлиза на 3 020, 31 4 лв.

Изложеното обобщава всички съвместно установени от страните причини за начисляване на неустойки, както и техния размер. Размера до който възложителят е признал, че строителят следва да бъде санкциониран по реда на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от договора е сумата от 3 029, 31 лв., поради което и възражението на ответника, че размера на неустойките е 26 852, 20 лв. без ДДС е неоснователно и недоказано.

Неоснователно и недоказано е и възражението за недължимост на сума в размер на 32 260, 62 лв. без ДДС за непредвидени дейности, както и за корекции в признатите за изпълнени дейности. Според приетата и неоспорена от ответника СТЕ, допълнителните видове работи са в размер на 27 659, 44 лв. без ДДС и са приети от страните като изпълнени в процесния обект. Поначало за вида на непредвидените работи ответникът препраща изцяло към представения доклад с изх. № 11 368/ 04.09.2020 г. на зам.-изпълнителния директор на Агенцията. Въз основа на този доклад в констативния протокол от 25.11.2020 г. са развити обяснения, според които част от описаните „несъответствия“ в доклада, комисията не приема за такива, тъй като направените замени облагодетелствали Агенцията. За останалите, комисията извършва „служебни корекции“ на цените и количествата дейности, без каквато и да било яснота в протокола, в някакъв друг формат или с доказателства в хода на първоинстанционното производство, за основанието и начина по който са формирани тези корекции. В допълнение следва да бъде подчертано, че според СТЕ процентът на непредвидените работи по договора представляват 10, 494 % от общата стойност на изпълнените на обекта видове работи и не надвишава определения в чл. 3, ал. 1 процент допълнителни СМР, който възложителят е длъжен да признае и да заплати.

Неоснователно и недоказано е и възражението за дублиране при заплащането на цени общо в размер на 24 999, 27 лв. Изцяло в тежест на ответника е да докаже основанието за извършено прихващане с процесната сума, като платена два пъти за идентични СМР, каквото доказване не е проведено за нито един от фактите, поддържани с претендираното вземане.

Неоснователно е и възражението за погасяване на вземанията по давност, тъй като от датата на която е издадена фактура №48/14.07.2020 г. до датата на която е предявен иска – 01.03.2024 г. са изминали по – малко от пет 5 години – срока по чл. 110 ЗЗД.

В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено.

По направените по делото разноски:

При този изход на спора, въззивникът дължи направените от въззиваемия разноски в размер на 4 800 лв. с ДДС за адвокатски хонорар пред САС и за което съдът намира, че възражението на насрещната страна за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/ 17.10.2024 г. по т. д. № 79/ 2023 г. на СГС, ТО, 14 състав.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“, Булстат 129008829, да заплати на „Луксор Инвест Груп“ ЕООД, ЕИК 200643685 сумата в размер на 4 800 лв. с ДДС разноски пред САС.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

6

1. _______________________

2. _______________________

7