Решение № 281 от 07.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Пловдив, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг.

Стефанова

Светлана Анг.

Станева при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300500055 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. М. П.,ЕГН-********** лично и като майка и законен представител на малолетния П. Н. П.,ЕГН-********** и на А. Н.

П.,ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на майка си М. М. П.,ЕГН**********,против решение № 1519/03.09.21г.,поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 2359/01.12.21г.,и двете постановени по гр.д.№ 8689/21г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.,в частта им,с която се отхвърля искането на М. М. П. за задължаване на Н. П. П.,ЕГН********** да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по отношение на А. Н. П.,ЕГН-********** и П. Н. П.,ЕГН-**********,както и забрана на Н. П. П. да приближава жилището им,училищата и местата им за социални контакти за максималния предвиден от закона срок-18 месеца.

Жалбоподателите искат изменение на решението в атакуваната му част като незаконосъобразно и неправилно и налагане на мярката за защита по чл.5,ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН и по отношение на децата-А. и П. Н. П.и по съображения,изложени в жалбата.Претендират разноски.

Въззиваемият Н. П. П.,ЕГН-********** не е изразил становище по жалбата.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и 1 основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Пред ПдРС се е развило производство по реда на чл.4 от ЗЗДН по молба на М. М.

П.,лично и като майка и законен представител на П. Н. П. и от А. Н. П. със съгласието на майка й М. М. П.,с която е поискана защита поради извършено спрямо молителите домашно насилие от страна на съпруга на първата молителка и баща на останалите двама молителиН. П. П..

В молбата са описани конкретните факти и обстоятелства,при които е извършен акт на домашно насилие от страна на ответника на 22.05.21г.Към молбата е приложена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.

По делото не се спори,че ответникът е съпруг на М. М. П. и баща на А. и П. Н. П.и,а това прави приложима разпоредбата на чл.3,т.1 и т.4 от ЗЗДН.Не се спори също,че на процесната дата ответникът е срещнал молителката пред дома им в гр.П.,ул.“**** и помежду им е възникнал конфликт.

Районният съд е отхвърлил искането за налагане на мерки по ЗДДН по отношение на двете деца с лаконичния мотив,че липсват доказателства децата да са станали преки свидетели на настъпилите събития и не можело да се направи категоричен извод,че спрямо тях е било извършено насилие от страна на ответника.

Според нормата на чл.2,ал.1 о т ЗЗДН за домашно насилие се счита „всеки акт на физическо,сексуално,психическо,емоционално или икономическо насилие,както и опитът за такова насилие,принудителното ограничаване на личния живот,личната свобода и личните права“,извършени спрямо посочените в нормата лица.

В случая следва да се съпоставят описаните в молбата действия на ответника с легалната дефиниция,за да се прецени дали същите могат да се квалифицират като „домашно насилие“ и по отношение на П. и А. П.и .От разпита на свидетелите,очевидци на случилото се-Е. Д. и Д. Д.,съответно брат и баща на М.П. се установява,че в закупеното наскоро жилище на ул.“*** са се намирали молителката и двете й деца,а също двамата свидетели,за да поставят ламинат,когато се е появил ответника на два пъти.Вторият път,видимо пиян,е започнал да сипе заплахи и обиди и да буйства,но не вътре в жилището,а отвън,на паркинга.И двамата свидетели са категорични,че по време на инцидента децата са останали вътре в апартамента.Действително те не са били преки свидетели на случващото се,но доколкото жилището се намира на първия етаж,от него А. и А. са можели да наблюдават какво става отвън,а дори и да не са имали видимост,то несъмнено са чували размяната на реплики и виковете на родителите си,както и заплахите на ответника,насочени не само към майка им,но и към тях: „Ще видите какво ще стане,ще изрина апартамента с мотокари,ще ви запаля,ще ви избия“,“Ще си намеря друга жена и ще си направя други деца,вие не ми трябвате,вие сте боклуци“(св.Е. Д.).От показанията и на двамата свидетели е видно,че описаният в молбата инцидент не е изолиран и става въпрос за системност в агресивното 2 поведение на ответника.Според св.Д. Д. децата били изтормозени и „откакто станало това,не са ходили при баща си и не искат изобщо да ходят при него“.

Описаните действия на ответника не представляват физическо насилие над децата,те не са били подложени на побои,телесни повреди,на нечовешко и унизително отношение,не им е причинил физическа болка и страдание.Но описаните в молбата твърдения,подкрепени от свидетелските показания могат да се квалифицират като форма на емоционално насилие.При емоционалното насилие въздействието е върху психиката на определено лице,като целенасочено се увреждат емоциите му,свързани с преживявания от негативния спектър – емоционалното насилие се изразява в случая във заплашване,дори в отричане от децата,което води до чувство на страх,на малоценност,на вина.Настоящата инстанция счита,че с вербалните си действия ответникът е засегнал емоциите и психиката на А. и П.,не само чрез заплахите си спрямо тях,но и със заплахите срещу майката.Това поведение е оказало силно отрицателно въздействие върху неукрепналата психика на децата и до страх у тях до степен да не искат да общуват с него.

Ето защо съдът намира,че и спрямо А. и П. П.и е осъществено домашно насилие под формата на емоционално такова.Като е приел обратното,първостепенният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно в тази му част решение,което следва да се отмени и вместо това следва да се задължи ответникът Н.П. да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо и емоционално насилие по отношение и на А. Н. П. и П.

Н.П.,както и да се наложи мярката по чл.5,ал.1,т.3 от ЗДДН за максималният предвиден срок от 18 месеца предвид сериозността на отправените към тях обиди и заплахи.

С оглед изхода на спора на жалбоподателите следва да се присъдят и направените от тях разноски пред въззивната инстанция,които са в размер на 200лв.за адв.възнаграждение съобразно представените ДПЗС и списък на разноските.

Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1519/03.09.21г.,поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 2359/01.12.21г.,и двете постановени по гр.д.№ 8689/21г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с., в частта им,с която се отхвърля искането на М. М. П. за задължаване на Н. П. П.,ЕГН********** да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по отношение на А. Н. П.,ЕГН-********** и П. Н. П.,ЕГН-**********,както и забрана на Н. П. П. да приближава жилището им,училищата и местата им за социални контакти за максималния предвиден от закона срок-18 месеца,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ЗАДЪЛЖАВА Н. П. П.,ЕГН-********** от гр.С. да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо и емоционално насилие по отношение на А. Н.

П.,ЕГН-********** и П. Н. П.,ЕГН-**********.

ЗАБРАНЯВА на Н. П. П.,ЕГН-********** от гр.С. да приближава А. Н. П.,ЕГН3 ********** и П. Н. П., ЕГН-********** с постоянен адрес гр.П**,ул.“***,жилището им,училищата,в които учат-СУ“***“ и ЕГ „***“,както и местата за социални контакти за срок от 18(осемнадесет)месеца.

ОСЪЖДА Н. П. П.,ЕГН-********** от гр.С. да заплати на М. М. П.,ЕГН-********** като майка и законен представител на П. Н. П.,ЕГН-********** и на А. Н. П.,ЕГН**********,действаща лично и със съгласието на майка си М. М. П.,ЕГН-********** сумата от 200(двеста)лв.разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.

В останалата му част решението е влязло в сила.

Да се издаде съгл.чл.17,ал.4 от ЗЗДН заповед за защита на молителите въз основа на настоящото съдебно решение,която заедно с преписите от настоящото съдебно решение да се връчи съгласно чл.16,ал.3 от ЗЗДН на страните и на Районните полицейски управления по настоящия адрес на извършителя и на пострадалите лица с оглед наложените мерки по реда на чл.5,ал.1,т.1 и 3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

4