Решение № 17021 от 19.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17021 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110105670 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: 111111111 със седалище и адрес: АДРЕС, представлявано от управителите ПВ ХМ чрез юрк. БТ срещу И.

И. И., ЕГН **********, с адрес: гАДРЕС, с която се моли съда да приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца:

-сумата от 300 лева (триста лева) главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № 1111111/15.01.2020 г. между „ЮЛ” ООД и ответницата, - сумата от 25.44 лева (двадесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за периода 15.01.2020 г. до 15.06.2020 г., -сумата от 30.16 лева (тридесет лева и шестнадесет стотинки) обезщетение за забава, начислено за периода от 15.06.2020г. до 16.06.2023 г.,

-ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.07.2023 г., до изплащане на вземането, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №38688/2023 г., по описа на СРС, 46 състав.

Ищецът твърди, че на 15.01.2020 година И. И. И., ЕГН: **********, е сключила Договор за потребителски кредит № 1111111 с „ЮЛ“ ООД, по силата на който е получил сумата от 300.00 лева, срещу което се съгласил да върне 5 броя вноски в по 103.00 лева в срок до 15.06.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.34 % Излагат се доводи, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава

Поддържа се, че ответникът И. И. И., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. „ЮЛ“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК 111111111, със седалище и 1 адрес на управление: АДРЕС. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на стр. № 16 от Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Уведомление за извършената цесия се прилага и като приложение към исковата молба.

Представени са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. И. И. чрез назначения й особен представител не е подала отговор на исковата молба. С молба вх. №290803/16.09.2024 г. особеният представител е поискал да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, катосъдът да извърши пълна проверка за неравноправни клаузи в потребителския договор.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между И. И. И. и „ЮЛ“ ООД е сключен договор за паричен заем кредирект №1111111/15.01.2020 г., по реда на ЗПФУР, по силата на който И. И. И. е получил в заем сумата от 300 лева както и, че заемните средства са предоставени от „ЮЛ“ ООД на потребителя, съобразно условията в договора.

По силата на договора е отпуснат заем в размер на 300 лева, който е следвало да се върне разсрочено на 5 месечни погасителни вноски с падежи: 17.02.2020 г., 16.03.2020 г.., 15.04.2020 г., 15.05.2020 г. и 15.06.2020 г., като във всяка вноска е включена част от дължимата лихва, главница и неустойка. Крайният срок на договора е 15.06.2020 г. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 48.34 %.

Според чл.6.5 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция.

В чл. 6.6 от договора е посочено, че при неизпълнение на т.6.5 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 179.55 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписване на договора се счита, че заемодателят е уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната;-не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2.

Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем.

2

Представен по делото е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен между „ЮЛ“ ООД –цедент и „ЮЛ“ ЕООД–цесионер. Представено е и извадка от Приложение № 1 към него г., с което ЮЛ“ ООД е прехвърлило вземането си към различни длъжници, индивидуализирани в приложението. Видно от същото е цедирано вземане по договор с №1111111 с длъжник И. И. И..

В договора е посочено, че , с което цедентът „ЮЛ“ ООД е упълномощил цесионера ЮЛ“ ЕООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало.

Не са представени доказателства уведомително писмо да е връчено на ответника преди завеждане на делото. Независимо от това във връчената исковата молба са направени изявления за уведомяване за цесията.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.

240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.

Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ЮЛ“ ООД и ответника И. И. И..Светлин Стефанов Гатев са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответникът е усвоил изцяло сумата от 300 лева, за което е налице изявление от негова страна в договора. Доколкото крайният падеж на договора15.06.2020 г. е настъпил всички вземания по договора са изискуеми.

С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил 3 своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.

Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл.

235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. № 3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Р.

№ 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и др.

Връчването на материалноправно изявление/в случая съобщаване за цесията/ и на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението като част от преписката към исковата молба на процесуалния представител на ответника, както и поради изричното изявление, инкорпорирано в исковата молба, е изпълнено изискването длъжникът да е уведомен за цесията Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.