Решение № 1143 от 17.12.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1143 гр. Варна, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110202555 по описа за 2021 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и е образувано по жалба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД -гр. София, седалище и адрес на управление: ***, гр.

София, 1309, представлявано заедно от А.В.Д. - Главен изпълнителен директор и М.М.

- Изпълнителен директор, депозирана чрез пълномощника – ю.к. Г.Х., против Наказателно постановление № В-0050965 от 07.05.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 68и, т.4 от ЗЗП във вр. с чл. 68з от ЗЗП, на дружеството е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 4 000 / четири хиляди/ лева.

С жалбата въззивникът оспорва наказателното постановление и моли съда да го отмени като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва фактическата обстановка, посочена в НП. АНО не взел предвид изпратеното становище от А1 във връзка с извършената проверка. В същото било описано, че на 01.07.2020 г., А1 е издало фактура № **********/01.07.2020 г., в която е включена дължимата сума от потребителя за всички ползвани от него услуги през периода 28.05.2020-07.06.2020 г.

Във фактурата били включени таксите за мобилна услуга, ползвана чрез номер ********** и на пакета от услуги - домашен интернет и телевизия, като общата 1 дължима сума по фактурата е 66,74 лв. с ДДС. На следващо място, нямало данни и доказателства, че А1 е начислило такси по срочен договор „чието прекратяване е своевременно заявено". Сочи се, че договорът се прекратявал с едномесечно предизвестие .

НП липсвало каквото и да е описание на мястото, където се твърди, че А1 е извършило нарушение.Сочат се нарушения на разпоредбите на чл.34 от ЗАНН.

Твърди се, че АНО не е изложил мотиви за липса или наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая и за конкретния размер на наложената санкция.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован се представлява от ю.к. Х., кайто поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Представителят на органа издал НП, в писмено становище по делото оспорва жалбата, като моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2021 г. в КЗП-Варна постъпила жалба с вх. № В-03-1311/06.08.2021 г., подадена от св.Т.Р. Д.-С.. В жалбата било посочено, че „А1 България“ ЕАД прилага нелоялна търговска практика спрямо нея в качеството й на потребител, изразяваща се в начисляване на такси по срочен договор, чието прекратяване е своевременно заявено; уведомяване от страна на мобилния оператор, че ще бъде ограничено ползването на мобилната услуга, поради незаплащане на дължими такси по прекратения договор за доставка на интернет и телевизия; отказ да бъде прието в обект на А1 оборудването за интернет и телевизия, което жалбоподателката е поискала да върне.

Във връзка с жалбата, на 12.08.2020г., св.М.А. извършила проверка в търговски обект на дружеството в гр.Варна, бул. „8-ми Приморски полк" №57А, в обект - магазин „А1“. В хода на проверката били изискани от дружеството-жалбоподател становище и документи, относими към жалбата.

По време на проверката било установено, че потребителят Т.Д.-С. има сключени два договора с търговеца „А1“ - за предоставяне на мобилни услуги и договор за ползване на пакет от услуги – фиксиран интернет и телевизия. На 29.06.2018г. бил сключил Договор №501444994 за ползване на пакет от услуги – фиксиран интернет и телевизия за срок от 2 години. На 30.04.2020г. с Приложение №1 към Договор №501444994 между потребителят и търговецът бил подписан Договор за мобилна услуга по условия на тарифен план Al ONE Unlimited 30. На 29.06.2020г. св.Д.-С. посетила офис 2 на А1 в гр. Варна, бул. „8-ми приморски полк" 57а и заявила, че желае договорът за доставка на интернет и телевизия да бъде прекратен. От служители в обекта й било заявено, че само договорът за интернет е със срок до края на юни 2020г., а за втората услуга -телевизия, независимо че е била в пакет с интернета, следва да заплати неустойка. От страна на потребителя било направено писмено искане, в което категорично било изразено искане за прекратяване на договора за доставка на двете услуги - интернет и телевизия. По това искане, от страна на оператора бил изпратен отговор до потребителя, в който било посочено, че договорът за телевизия и интернет е безсрочен и няма да бъде изискана неустойка. На 27.07.2020г. потребителят заплатила задължението си към договор за мобилна услуга за номер: ********** в размер на 30.99лв. На 29.07.2020г. св.Д. -С. получила съобщение от A1 с уведомление, че към 29.07.2020г. има просрочени 33.75лв. с ДДС и от 03.08.2020г. ще получава само входящи разговори и SMS в България. Уведомена била още и за дължима такса за „обезщетение за обработка на просрочени задължения“ в размер на 2.00лв. без ДДС, начислена допълнително към просрочените задължения. На същата дата /29.07.20г./ тя направила искане пред оператора за сторниране на начислените задължения по прекратения договор за доставка на интернет и телевизия, за отразяване прекратяването на договора за доставка на интернет и телевизия, както и да не се ограничава ползването на мобилната услуга по отношение на телефон номер:

**********. На тази дата потребителят посетила офис на А1 в гр. Варна, бул. „8-ми приморски полк" 57А, като поискала да върне оборудването за интернет и телевизия.

Служителите категорично отказали поради неотрязавене в системата, че договора е прекратен. След час престой в обекта и разговор с трима служители в магазина, въпросното оборудване не било прието. Впоследствие, в периода 03.08.05.08.20г. мобилните услуги на потребителят били ограничени, като същата заплатила таксите по договора за доставка на услугите за интернет и телевизия, за да възобнови ползването на мобилната си услуга.

В хода на проверката въззивното дружество депозирало становище по жалбата на потребителя Д.-С.. В него то посочило, че счита договор №501444994/26.04.2020г. за рамков, тъй като съдържа общи клаузи, важащи за всички ползвани впоследствие услуги към него, които се уреждат с приложения към този рамков договор. Цитирани били членове от Общите условия към Допълнение към Приложение № 1, нямащи отношение по неизпълнението на договора, от страна на Оператора. Търговецът счита, че не е допусната грешка при администрирането на услугите по Договор №501444994, като го прекратява съобразно желанието на потребителя и предоставя две отстъпки по 18.00лв. с ДДС за активната услуга. Кредитира и таксата от 2.00лв. „обезщетение за обработка на просрочени задължения".

Предвид горното св.А. приела, че в случая дружеството- жалбоподател е осъществило нелоялна търговска практика по чл. 68е т.4 от ЗЗП във вр. с чл. 68з от 3

ЗЗП изразяваща се в упражняване на принуда, налагайки извъндоговорни пречки на потребителката, когато тя желае да упражни правата си по договор, по който е изрядна страна и да получи услугите, за които съвестно е заплатила, като по този начин дружеството имало за цел, вместо да отнася спорните договори за разрешаване пред компетентния съд, да накара жалбоподателката да заплати задълженията си по тях, с оглед това, че в противен случай, тя няма да може да ползва никакви услуги, включително и тези, за които съвестно заплаща задълженията си. Приела, че прилаганата от „А1 България“ ЕАД практика е идентична на осъществената нелоялна търговска практика с тази по Заповед № 281/21.03.2016г. на Председателя на КЗП, влязла в сила на 03.04.2018г. и е забранена за търговеца съгласно същата заповед.

Приела, че нарушението е извършено на 03.08.20г. в гр.Варна, когато достъпът до услугите на потребителя са спрени.

Поради това св. А. съставила на „А1 България“ ЕАД АУАН № 0050965/10.11.2020 г. за нарушение на чл. 210в от ЗЗП.

АУАН бил връчен на лице, което се намирало в трудовоправни отношения с възз. дружество, което лице го подписал без възражения.

На 07.05.2021г., въз основа на материалите по преписката издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В хода на съдебното производство бе непосредствено разпитана като свидетел по делото актосъставителят М.А.. Съдът кредитира показанията на св.А. тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства.

В хода на съдебното следствие, съдът извърши непосредствен разпит на св. Т.Р. Д.С., по чиято жалба е отпочната проверката по АНП. Нейните показания бяха кредитирани изцяло от съда, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. В показанията си св.Д.-С. е категоричен, че в периода от 03.08 до 05.08.20г. ползването на мобилната услуга й е било ограничено, като именно това я принудило да заплати недължими според нея такси по договор за интернет и телевизия.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на свидетелите А. и Д.-С., дадени в с.з., както и от писмените материали по преписката-, АУАН, КП, договори, писма, становища и от останалите приети по делото писмени доказателства.

След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна 4 проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното :

Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед.

Съдът намира, че АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН. Съдът не споделя доводите в жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Този извод е незаконосъобразен и не може да бъде споделен. Настоящият възивен състав намира, че не е налице пропускане на тримесечния срок за съставяне на АУАН по чл.

34, ал. 1 от ЗАНН. Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН по чл. 34 ал. 1 ЗАНН е този на откриването на нарушението и нарушителя.

Нарушението се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия са последващи откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването на нарушения и налагането на административните санкции.

В конкретния случай АУАН е съставен на 10.11.2020г., а нарушението и нарушителят са открити на 13.10.2020г., когато проверката по жалбата на потребителя е приключила и по нея е взето решение съгласно т.29 от Протокол №17/13.10.20г. на КЗП да бъдат предприети действия по реда на чл.210в от ЗЗП за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца.

Неправилно според настоящия съдебен състав, жалбоподателят счита, че нарушението и извършителят са станали известни още с подаване на жалбата от потребител на 06.08.2020г. Едва с извършването на проверка по жалбата на 12.08.2020г. е започнало производството по установяване на нарушението и нарушителя, но същата не обусловя началото на срока по чл. 34 от ЗАНН.