Определение № 2987 от 03.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2987 гр. Варна, 03.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501580 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба на Н. Г. Т. против определение № 7121 от 12.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 5291 по описа за 2023 г. на петдесети състав на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото на основание член 130 от ГПК.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъбразност на атакувания съдебен акт, тъй като първоинстанционният съд е приел, че по реда на член 49 от ЗЗД единствено може да се иска присъждане на парично обезщетение, което обаче не се претендира. Излага се, че в конкретния случай ищецът ще бъде морално удовлетворен и ще защити доброто си име чрез сваляне на статията и публично извинение на медията. Моли се за отмяна на определението за прекратяване и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и доказателствата по делото, намира следното:

Предявен е иск от Н. Гиргинов Т. срещу „ЕЙМ“ ЕООД, като в исковата и уточнителните молби се излага, че с публикуваната в посочената медия статия, която съдържала клеветнически твърдения и обиди, ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни изживявания, чувство за накърнено добро име, на безпокойство и стрес. Сочи се, че ответникът в качеството на работодател отговаря за реализираните от неговите служители действия. Иска се да бъде постановено от съда статията да бъде свалена и ответникът да се извини публично.

Неправилно първоинстанционният съд е възприел, че се цели установяване наличието на гражданска отговорност за ответника, тоест иск за установяване на факт, и отделно е предявен иск за реално изпълнение. От изложеното в исковата молба и уточнителните такива е видно, че се предявява иск с правно основание член 49 във връзка с член 45 от ЗЗД.

Отделно от това, ако районният съд е смятал с оглед обстоятелствата, че ищецът има необходимост от правна помощ, то е следвало да му укаже възможността да ползва такава.

1

В конкретният случай ищецът намира с оглед изложената от него фактическа обстановка, че вредите, които е претърпял, ще бъдат репарирани посредством свалянето на статията и публично извинение.

Чрез противоправно и виновно действие едно съществуващо състояние е изменено и член 45 от ЗЗД визира, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Посочената норма на закона обаче не определя, че това може да стане само чрез парично обезщетение и не случайно е използвана думата „поправи“, защото целта е нещата да се върнат в старото положение, което не е еднакво, но поне е тъждествено на състоянието, което е съществувало преди причиняване на щетата. Щом самият увреден настоява да бъде обезщетен така, тъй като ще е по-пълно удовлетворен неговият интерес, то няма причина да му бъде отказано, нито има основание за това. Още повече, че в случая се твърдят настъпили неимуществени щети в следствие публикуване на статия в интернет медия и очерняне доброто име на ищеца, тоест свалянето на статията и публичното извинение биха били по-адекватно поправяне на вредите, отколкото присъждането на парично обезщетение.

Също така следва да бъде отбелязано, че в по-старата съдебна практика е възприето становището, че обезщетението за причинените вреди от деликт може да бъде само парично.

В по-новата съдебна практика на ВКС обаче се застъпва мнението, че увреденият има право да избира между натурално и парично обезщетение. В решение, постановено по гр.д. № 365/2009 г. на IV ГО на ВКС, е прието, че в случаите на увреждане от деликт обезщетението е поначало парично, но няма пречка увреденият вместо това да потърси натурално обезщетяване. Принципът е да се получи пълно обезщетение на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а въпрос на конкретна преценка е кое обезщетение е най-адекватно.

След като законът не забранява, не може да се откаже право на ищеца да иска обезщетяване на вредите по начин, който намира, че ще го удовлетвори. Отговорността за непозволено увреждане има и морален аспект – да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани.

Въз основа на изложеното настоящият състав на въззивния съд направи извод за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7121 от 12.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 5291 по описа за 2023 г. на петдесети състав на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото на основание член 130 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените 2 действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3