Решение № 3064 от 27.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3064 гр. София, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20231110207253 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от И. Д. П., ЕГН ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5936478, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 750 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Десет минути след приключване на откритото съдебно заседание по делото, в залата се яви защитникът адв. М., който заяви, че не бил чул повикването в 13:30 часа. Представя писмени бележки.

За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в съдебно заседание.

Депозирани са писмени бележки от юрисконсулт Алипиева, с които се иска обжалваният електронен фиш да бъде потвърден, претендира се юрисконсултско 1 възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, ако надвишава минималния размер по Наредбата.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РССофия.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.05.2022 г. в 21:05 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC CORDON“ № MD1192 заснела лек автомобил марка „СААБ“, модел „95“ с рег. № , движещ се в град София, по ул. „Околовръстен път“ до номер 454, в посока от бул.

„Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, с превишена скорост – 157 км/ч, при максимално разрешена за движение извън населено място – 90 км/ч.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен фиш серия К № 5936478 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя И. П., в качеството му на собственик на заснетото МПС, е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

С оглед на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

При издаване на атакувания електронен фиш е било допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и е основание за неговата отмяна.

В обстоятелствената част на електронния фиш, където се съдържа описание на извършеното нарушение е посочено, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил с превишена скорост в град София, по ул. „Околовръстен път“ до номер 454, в посока от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, а малко понадолу е описано, че ограничението на скоростта било 90 км/ч за извън населено място и санкцията е наложена на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, предвиждащ наказание за водачите, които превишат максималната скорост за движение извън населено място. Изложеното представлява противоречие както във фактическото 2 описание на нарушението, така и противоречие между фактическото описание на извършеното нарушение и правното основание за налагане на наказанието, което съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, понеже последният не може да разбере дали е наказан за това, че е управлявал МПС с превишена скорост извън или в населено място. Така направеното описание не само нарушава правото на защита на наказаното лице, но и препятства съда да разбере, каква е била действителната воля на наказващия орган при индивидуализацията на мястото на извършване на нарушението – в населено място или извън населено място. В приложения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 23.05.2022 г., длъжностното лице съставило протокола също е отбелязало, че контролът се е осъществявал в рамките на град София, тоест в населено място. В тази връзка за съда не става ясно, защо тогава в електронния фиш, след като в началото е отбелязано засичане на скоростта в град София, то по-надолу се твърди деянието да е било извършено извън рамките на населеното място и наказанието е наложено за превишаване на скоростта извън населено място. Дори, чрез евентуално събиране на допълнителни доказателства, съдът да установи абсолютно точно мястото на извършвания видеоконтрол, тоест дали е в рамките на града или извън него, то това няма как да санира допуснатата в издадения ел. фиш неяснота, касаеща мястото на извършване на нарушението. Даже да се установи, че автомобилът е бил заснет извън рамките на град София, то отново остава твърдението в електронния фиш скоростта да е била превишена в града. Ако се установи пък, че нарушението е било извършено в рамките на столицата, то тогава пак остава второто твърдение за превишаване на скоростта извън населеното място и наложената санкция за превишена скорост извън населено място. Обстоятелството, за което се отнася констатираното противоречие и неяснота, е от съществено значение за извършеното нарушение, тъй като ЗДвП предвижда различни по размер наказания в зависимост от това, дали скоростта е била превишена в рамките на населено място или извън такова, понеже наказанието за превишаване на максимално разрешената скорост за движение извън населено място с 67 км/ч е глоба в размер на 750 лева, а в населено място е глоба в размер на 850 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, но в последната хипотеза трябва да бъде издадено НП, понеже наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство не може да бъде налагано с електронен фиш.

Така се стига до невъзможност и съдът да прецени, дали правилно е определен размерът на наложеното наказание и въобще правилно ли е бил издаден ел. фиш или е трябвало да се издаде НП. Тази вътрешна противоречивост на атакувания административен акт реално прави защитата невъзможна, а допуснатото процесуално нарушение не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакувания ел. фиш на формално основание, без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

3

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените доказателства и списък на разноските става ясно, че жалбоподателят е заплатил на адвокат Г. М. от САК уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 400 лева, като това е станало в брой при подписване на договора на 12.05.2023 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като макар да има направено възражение в тази насока от страна на наказващия орган за прекомерност на претендираните разноски, то с оглед представените доказателства досежно реалното заплащане, възнаграждението не надхвърля размера на минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, което е 400 лева. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, който е и доказателство за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5936478, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на И. Д. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на И. Д. П., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от жалбоподателя разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5