Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 675 от 22.11.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 550/2024
Вид
Решение № 675
Подписан
22.11.2024
В сила
22.11.2024
Състав
Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 94г, ал. 3, т. 7 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95а · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95б, ал.1, т. 6 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95в, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • § 2, т.6 · Закон за авторското право и сродните му права

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20241001000550 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца – Сдружение „Музикаутор“ чрез юр. С. срещу решение № 648 от 02.05.2024г. постановено по т.д. № 20231100901414 по описа на СГС за 2023г., VІ-6 състав, с което са отхвърлени исковете против „Балкански ентъртеймънт“ ООД за сумата от 14 000 лева, представляваща сумарно обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушенията изчислено по реда на чл. 95а ЗАПСП в размер от по 1 000 лв. за музиката и по 1 000 лв. за текста, свързан с музиката, за излъчените в цирково представление от 16.30 часа на 08.04.2023г. на следните музикални произведения: 1. И. К. (I.

K.) – „ВЕСЬ МИР ЛЮБОВЬ“ (VES MIR LUBOV / WHOLE WORLD IS LOVE)- композито К.

И. Я. – член на руската ОКУП RAO; 2. LO FIDELITY ALLSTARS (ЛО ФИДЕЛИТИ ОЛСТАРС) „BATTLEFLAG“ (БАТЪЛФЛАГ): композитор и текстописец: F. S. H. (С. Х. Ф.) член на американската ОКУП BMI; композитор и текстописец PRINCE (ПРИНС) - починал, с н е п о г а с е н и авторски права, управлявани от английската ОКУП PRS; композитор и текстописец S. S. (Ш. С.) - п о ч и н ал , с непогасени авторски права, управлявани от американската ОКУП ASCAP; 3. LOU BEGA (ЛУ БЕГА) – „МАМВО №. 5“ (МАМБО НАМБЪР ФАЙВ) - композитор и текстописец Р. Р. (П. П.) - по ч и н а л , с непогасени авторски права, управлявани от американската ОКУП BMI; 4. THE PLATTERS (ДЪ ПЛАТЪРС) – „ONLY YOU“ (ОНЛИ Ю)" композитор и текстописец R. B. (Б. Р.) - починал, с непогасени авторски права, управлявани от американската ОКУП ASCAP; композитор и текстописец R. A. (А. Р.) - починал, с непогасени авторски права, управлявани от 1 американската ОКУП ВМI; 5. BOND (БОНД) - „VICTORY“ (ВИКТОРИ) - композитор и текстописец H. T. (Т. Х.)- член на германската ОКУП GЕМА ; 6. EIFFEL 65 (АЙФЪЛ СИКСТИФАЙВ)- „BLUE“ (БЛУ) - композитор и текстописец L. M. (М. Л.)- член на италианската ОКУП SIAE; композитор и текстописец S. H. E. (Х. Е. С.) - член на австралийско11новозеландската ОКУП APRA; композитор R. G. (Д. Р.) - член на италианската ОКУП SIAE; текстописец G. M. (М. Г.) – член на италианската ОКУП SIAE; 7.

MAROON 5 (МАРУУН ФАЙВ)- „ANIMALS“(ЕНИМЪЛС) композитор и текстописец G. M.

G. (М. Г. Г.) - член на нидерландската ОКУП BUMA, и иск с правно основание чл. 95б, ал.1, т. 6 ЗАПСП за разгласяване на решението за сметка на ответника в медиите.

Въззивникът/ищецът - Сдружение „Музикаутор“ счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал събрания доказателствен материал, което е довело до необосновано решение по делото. Като меродавен критерий при съдебно доказване и за цялостна оценка на доказателствения материал, сочи практика на САС: решение № 1567 от 27.06.2019г. по в.т.д. № 5939/2018г. по описа на САС; решение № 284 от 29.04.2022г. по в.т.д. № 161/2021г. по описа на САС; решение № 266 от 07.05.2021г. по в.т.д. № 89/2021г. по описа на САС; решение № 2168 от 09.11.2019г. по в.т.д. № 1868/2019г. по описа на САС и решение № 505 от 05.08.2021г. по в.т.д. № 459/2021г. по описа на САС. На следващо място твърди, че фактът на аудиозапис е осъществен на процесното представление, се установявал и от експертното заключение, закупения електронен билет и от показанията на свидетеля Н.. В обжалваното решение липсвали мотиви по отношение на събраните по делото косвени доказателства, че „Музикаутор“ представлявала авторските права на 95 % от световния музикален репертоар и воденето на преговори от ответника за получаване на авторски права за използване на репертоара. При тези косвени факти, не било ясно как ответникът е озвучил събитието без да е използвал защитения репертоар на ищеца. Счита за неправилен извода на СГС, че ищецът не е доказал материалната си легитимация – към датата на нарушението на авторските права е страна по действащ договор с организация за колективно управление на авторски права/ОКУП/. Категорично счита, че не следва да доказва това обстоятелство по дело с предмет нарушени авторски права, поради изричната разпоредба на чл. 94г, ал. 6/нова - ДВ бр. 100 от 01.12.2023г./. Счита, че валидността на представителната власт на местната ОКУП в България е от компетентността на Министерство на културата. Този извод следвал от законовата презумпция, още повече, че договорите с ОКУП от цял свят били автоматично продължени. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции и за обезпечителното производство.

Въззиваемият/ответникът –„Балкански ентъртеймънт“ ООД е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв.Т.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат разгледани при съответното им обсъждане в мотивите на решението. Сочи, че има по нова съдебна практика на САС, с която се приема за недоказано 2 извършеното нарушение на авторските права при сходни хипотези: решение № 562 от 17.08.2023г. по в.т.д. № 312/2023г. по описа на САС; решение № 749 от 29.11.2022г. по в.т.д.

№ 405/2022г. по описа на САС; решение № 175 от 30.03.2021г. по в.т.д. № 2306/2020г. по описа на САС и решение № 367 от 31.05.2022г. по в.т.д. № 315/2022г. по описа на САС, решение № 252 от 20.04.2023г. по в.т.д. № 913/2022г. по описа на САС и решение № 498 от 18.07.2023г. по в.т.д. № 285/2023г. по описа на САС. По отношение на размера на претендираното обезщетение твърди, че „Музикаутор“ е монополно сдружение и не може да откаже сключване на лицензионен договор с ползвател и тарифите на лицензионно възнаграждение са нормативно определени. Продадени били билети на стойност 20 050 лева, а се претендирали 14 000 лева. Това означавало, че при нормативно определен размер от 5 % за лицензионно възнаграждение, ищецът претендирал 70 % от приходите. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди. Претендира разноски за въззивното производство.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на обжалваното решение установи, че то е валидно и допустимо.

Софийският апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите в жалбата, отговора на ответника и писмените защити, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Страните по делото не спорят по установената в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическата обстановка, към която въззивният съд препраща на основание чл. 272 от ГПК.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на сдружение с нестопанска цел „Музикаутор“ Сдружение, който е за колективно управление на права на територията на Република България и има сключени договори с авторите на текстовете и композиторите на изброените подробно в исковата молба седем броя песни. Страните не спорят, че между тях няма сключен договор, въз основа на който се разрешава използване на произведения на членове на сдружението и на членовете на сродните дружества.

Ответникът е ползвател по смисъла на § 2, т.6 от ПЗР на ЗАПСП, поради което е следвало да сключи договор по чл. 58 от ЗАПСП за предварително отстъпени авторски права със съответните правоносители директно или чрез организацията за колективно управление, която управлява съответната категория права в държавата, в която се осъществява използването им.

За да отхвърли като неоснователни предявените искове, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че от кредитираните показания на свидетеля - очевидец Н., се установява нейното посещение на цирковото представление на 08.04.2023г., както и озвучаването му с процесните музикални произведения. Кредитирал е показанията на този свидетел в частта за идентифицираните песни - „МАМВО № 5“; „ONLY YOU“; „ANIMALS“ и „BLUE“. По отношение на останалите три произведения не е кредитирал нейните показания, поради недостатъчната достоверност за индивидуализация на използваното от свидетеля приложение „Шазам“. Не е кредитирал показанията на свидетеля Ч., тъй като 3 същите били твърде общи и укончливи, досежно опитите на ищеца да уреди отношенията на авторите на музикалните произведения с ответника. Кредитирал е заключението на вещото лице Б., като правилни и компетентно изготвено, но единствено за това, че автори на музиката и свързания с нея текст на посочените музикални произведения са изпълнени от посочените от него лица. Приел, че заключението не установява по категоричен начин, че представеният му звукозапис е този, който е осъществен от свидетеля Н. на процесното цирково представление. Според първоинстанционния съд, в процесната хипотеза ищецът е бил оправомощен с действащи към 08.04.2023година договори с чуждестранни ОКУП само да осъществява процесуално представителство, но не и да дири заплащане на обезщетение за авторите на произведенията, тъй като не е установил наличието на действащи договори с чуждестранни ОКУП към момента на нарушението.

Предмет на правния спор във въззивното производство са правилността на правните изводи на СГС, които се обосновават от събраните и обсъдени доказателствени средства.

Основателно е възражението на въззивника, че към датата на нарушението на авторските права, ищецът е процесуално и материално правно легитимиран по предявените искови претенции.

Настоящият съдебен състав споделя правните доводи обективирани в определение № 550 от 12.07.2023 година постановено по т.д. № 802/2023г. на ВКС, ІІ т.о.: „За да се упражни правото на иск по чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП от организация за колективно управление на права е достатъчно да е налице вписване на сродната чуждестранна организация за колективно управление на права в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП по партидата в този регистър на ищеца, като условие за упражняване на правото на иск не е представянето на сключените между тези организации договори за двустранно представителство.“ Неправилно първоинстанционният съд е смесил процесуалната легитимация на ищеца, с неговата процесуална субституция от вида суброгация в правото за защита на индивидуални права на управление, поверени от сродни чуждестранни организации за колективно управление на права. Процесуалната суброгация на ищеца означава, че е материално легитимиран толкова, колкото и лицата в чиито права се е суброгирал и вместо които упражнява техните нарушени права.

Вписването във водения от Министъра на културата регистър, осигурява публичност и има оповестително действие за третите лица и за съда, на основание чл. 95в, ал.1 от ЗАПСП. В процесната хипотеза процесуалната и материалната легитимация на ищеца произтичат от изрична разпоредба на закона, който се суброгира в правата на чуждестранните носители на авторски права да претендират обезщетение от нарушителя.

Неоснователно е твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал събрания доказателствен материал, което е довело до необосновано решение по делото.

Според мнозинството от настоящия съдебен състав, ищецът не е провел главно и пълно доказване на факта на нарушението на процесната дата, при използването на всяко едно от 4 процесните музикални произведения. Представеният по делото електронен билет, удостоверява единствено и само, че на посочената дата в процесния обект е извършена посещение от свидетеля Н. на цирковото представление, но не доказва, че направеният звукозапис на телефона й е именно от това посещение.

По същите съображения е неоснователно и възражението на въззивника, че от събраните по делото косвени доказателства се установявало, че „Музикаутор“ представлявала авторските права на 95 % от световния музикален репертоар и воденето на преговори от ответника за получаване на авторски права за използване на репертоара.