Акт от 30.07.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№............ гр.Плевен, 30.07.2019 год.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 11.07.2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. №2487 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. П.М., ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. М.М., ПлАК, съдебен адрес: ***, против ОД МВР – ПЛЕВЕН, представлявано от ***а К.Н., в която твърди следното : ищецът работи като „***“ в ***към ОД МВР-Плевен и е със статут на държавен служител. За периода от 31.03.2016 г. до 31.03.2019г. работил на смени, в това число и нощни дежурства.

Разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени - чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи.

В началото на процесния период е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВбр. 59 от 29.07.2016 г.

От 02.08.2016г. понастоящем действа

Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г).

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В предходна на посочените наредби е била в сила друга такава-Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.)., като съобразно чл.31 ал.2 от същата гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. В следващите две горепосочени липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал.

2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време или коефициент 1,143.

Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

За процения период общият брой на часовете нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлизат на 337 часа извънреден труд, които следва да му се изплатят допълнително, като всеки час следва да бъде компенсиран с по 6,00 лв., или общо 2 022 лв.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 2 022 лв., представляваща положен извънреден труд за периода от 31.03.2016 г. до 31.03.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски по делото.

Исканията по доказателствата са относими и следва да се уважат.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран такъв от ответната страна ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ на МВР, ЕИК *********, ***, представлявана от К.В.Н.– ***, чрез П.Д. Б.– Ф. – ***, с който искът се оспорва.

Посочва се, че през исковия период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което считаме че в този случай не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В чл.187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно. От ал.5 на същия член е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Ноторен факт е, че извънреден труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което не е налице в конкретния случай.

По делото не е спорно, че ищецът е служител на ОД на МВР - Плевен, като за процесния период 27.03.2016г. - 27.03.2019г. ищецът е заемал длъжността:

- До 27.04.2017г. - ***в

***

- От 28.04.2017г. - ***,

***в ***.

Не е спорно, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.3 от ЗМВР.

В процесния период от 31.03.2016г. до

31.03.2019г. по отношение на регламентацията на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби:

1. Наредба

№8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г., отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му. В тази наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г.на Министъра на вътрешните работи.

2. Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й.

В тази наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от наредба №8121з-407/11.08.2014г.

Счита се, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен.

Ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з-776/2016г. е служителите работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. Следователно напълно необосновано е препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време е осем часа, а в наредбите посочени по-горе нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа / 8:8 равно на 1/. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта / между 22-6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.

При разглеждане на казуса следва да се вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно, което представяме и молим да приемете като доказателство по делото. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“, изрично е записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд / в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден труд. ОД на МВР - Плевен е заплащала ежемесечно на ищцата допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се доказва по безспорен начин от представените платежни бележки за процесния период.

Не е ясно и откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 6.00 лв. за целия процесен период, което прави исковата молба неуточнена.

По отношение на исковата претенция в размер на 2022.00лв., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР, се заявява, че същата е неоснователна и недоказана и се оспорва изцяло. От исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд, положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан с допълнително възнаграждение. Твърденията на ответната страна са, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което представяме платежни бележки по месеци.

Счита се, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Считаме, че труда положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен.

Прави се искане към съда за отхвърляне на исковата молба. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски.

В о.с.з. ищецът се представлява от адв.М., която поддържа исковете и навежда доводи в о.с.з.

В о.с.з. ответната страна се представлява от юркс. Ф., която оспорва исковете и навежа доводи в представена по делото писмена защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, разпоредбите на закона и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Прието е за безспорно по делото, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност на посочената от него в исковата молба длъжност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

Установява се от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, отговорила компетентно на поставените задачи, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищеца е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня, поради което когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ заявява, че за периода от 18.04.2016 г. до 31.03.2019 г. ищецът е положил общо 2306 часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на 2306 часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 2635,76 часа, като за разликата 329,76 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 2143,43лв., изчислено със средна ставка 6,50 лева, формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец.