Решение № 303 от 02.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Стара Загора, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова М. като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20225500500538 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по въззивна жалба на Ж. Т. К. от гр.Р., чрез адв.П. Б. Х. против решение № 260007 от 15.06.2022 г., постановено по гр.д. № 767/2019 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу ОД на МВР – гр.Стара Загора искове за сумата от 1744,42 лв. – обезщетение за извънреден труд за периода от 01.11.2016 г. до 14.11.2019 г., и от 208,08 лв. – мораторна лихва върху обезщетението.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като необосновано, незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Сочи, че от доказателствата по делото и от приетата и неоспорена експертиза е налице положен от него нощен труд, а с приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза бил доказан и размера на дължимото обезщетение.

Решаващият съд приемал тези факти за доказани, но въпреки това приемал, че въззивникът попада извън хипотезата на чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права на ЕС, като считал, че полицаите следва да полагат нощен и извънреден труд и това представлява допустима от закона цел.

Цитира се чл.187, ал.1 от ЗМВР, където е посочена нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР.

Цитира се и т.76 от Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС, в 1 което е прието, че националното ни право видимо изключва държавните служители на МВР като полицаи и пожарникари от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на нормална продължителност на нощния труд от една страна, а от друга стара не предоставя на тези държавни служители преобразуване на нощния труд в дневен.

Претендира се отмяна на постановеното първоинстанционно решение и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Областна дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от директора старши комисар Н.К., чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Р. М. М., с който въззиваемият излага съображения, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и е постановено при правилно приложение на закона и като такова следва напълно да бъде потвърдено.

Претендира се присъждане на Областна дирекция на МВР – Стара Загора на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание всяка от страните се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата, респ. отговора, и пледира за отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което исковете бъдат уважени, респ. потвърждаване на обжалваното решение. Всяка от страните претендира присъждането на разноски.

Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд са били предявени искове по чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът (сега въззивник) е твърдял в исковата си молба, че е бил служител на ОД на МВР – гр.Стара Загора в РУ „Полиция“ – гр.Р. от 1995 год. Назначен бил на длъжност „старши полицай/обществен ред“. През трите предхождащи настоящата искова претенция години, изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като бил полагал труд на смени по график с продължителност от 8 /осем/ часа. Така положеният от него труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта от 20:00 часа до 08:00 часа и в този смисъл било налице полагане на нощен труд от ищеца за този период. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения било в гр. Р.. Служебното му правоотношение се уреждало от ЗМВР, който се явявал специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентирала, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Според чл. 187, ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни 2 и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период бил полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Счита, че в отношенията между ищеца и работодателя, би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Счита, че в конкретния случай, следвало да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. и понастоящем действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби били идентични, като гласели, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.

69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г., липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Липсата на изрична норма обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че била налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. Твърди, че работодателят не му е изплатил възнаграждение за положен 3 извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от същия нощен труд с коефициент 1,143 и съответното му увеличаване с 50%, , както и мораторна лихва, и затова е искал съдът да го осъди да му заплати общо 2248 лв. за положен труд над установеното за времето от м. ноември 2016 г. до м. ноември 2019 г. включително, както и обезщетение за забава в размер на 351,86 лв. общо.

По реда на чл.214 от ГПК е било допуснато изменение на исковете по размер чрез намаляването им до сумите съответно от 1744,42 лв. и от 208,08 лв.

Ответникът (сега въззивваем) е оспорил исковете, като е твърдял, че ищецът не е полагал извънреден труд, който да подлежи на заплащане.

Позовава се на наредбите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Счита, че за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, не би следвало да се прилага чл. 9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и е искал съдът да отхвърли предявените искове.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че в процесния период (01.11.2016 г. до 14.11.2019 г.) страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността служител на ОД на МВР – Стара Загора - РУ „Полиция“ – гр.Р.. Назначен бил на длъжност „старши полицай обществен ред“ и е полагал труд на 8-часови работни смени, по график, включително за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, който нощен труд му е бил заплатен, но не и приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1,143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за извънреден труд.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че положените от ищеца часове нощен труд не следва да се превръщат в дневни по реда на чл.

9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при условие че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд. Приел е, че не е налице празнота в специалната правна уредба, касеща служителите на МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми от общата наредба, както и че не е налице третиране на ищеца по начин, поставящ го в по-неблагоприятно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.

С тези аргументи и постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил предявените искове.

Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка 4 доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери същата за неоснователна.

По делото не е спорно, че през процесния период 14.11.2016 г. до 14.11.2019 г.) страните са били в служебно правоотношение, по силата на което въззивникът е заемал длъжността служител на ОД на МВР – Стара Загора - РУ „Полиция“ – гр.Р.. Назначен е бил на длъжност „старши полицай обществен ред“ и е полагал труд на 8-часови работни смени, по график, включително за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, който нощен труд му е бил заплатен, но не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1,143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за получения при преизчисляването извънреден труд.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че решаващият правен извод на първоинстанционния съд относно липсата на празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, е неправилен и необоснован.

Видно е, че в нормативната уредба държавните служители в МВР са изключени от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от 7 часа на нормалната продължителност на нощния труд, и на тези служители не е предоставена възможност за преобразуване на нощния труд в дневен.

Така съгласно чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.