Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2443 от 12.05.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 2384/2024
Вид
Определение № 2443
Подписан
12.05.2026
В сила
12.05.2026
Състав
Владимир Йорданов, Димитър Димитров, Хрипсиме Мъгърдичян

Цитирани разпоредби

  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 35 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2443 гр. София, 12.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Частно касационно гражданско дело № 20248003102384 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 11 135/23.04.2024 година и частна жалба с вх. № 11 182/24.04.2024 година, подадена чрез ССЕВ на 23.04.2024 година, двете от „Кастаньола“ ЕООД с. П. к., срещу протоколно определение № 630/16.04.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 61/2024 година, с което въззивното производство е прекратено като недопустимо, поради неотстранена в срок нередовност на подадената от „Кастаньола“ ЕООД с. П. к., срещу първоинстанционното решение № 260 560/04.04.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І12 състав, постановено по гр. д. № 2097/2016 година, въззивна жалба с вх. № 280 599/06.07.2023 година и дружеството е осъдено да заплати на насрещните страни К. К. К. и З. И. К. направените в производството разноски..

В частната жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменени като делото бъде върнато на Софийския апелативен съд за разглеждане на подадената от адвокат „Кастаньола“ ЕООД с. П. к. срещу първоинстанционното решение № 1

260 560/04.04.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І-12 състав, постановено по гр. д. № 2097/2016 година, въззивна жалба с вх. № 280 599/06.07.2023 година и за произнасянето по същата.

Ответниците по частната жалба К. К. К., З. И. К., К. Н. К. и Д. Н. К. са подали отговор с вх. 12 813/14.05.2024 година, с който са изразили становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.

„Кастаньола“ ЕООД с. П. к. е било уведомено за обжалваното определение на 16.04.2024 година, като частните му жалби са с вх. № 11 135/23.04.2024 година и вх. № 11 182/24.04.2024 година, втората подадена чрез ССЕВ на 23.04.2024 година. Предвид на това е спазен определения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване.

Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения за това, че с определение № 419/15.02.2024 година и след размяна на книжа между двете страни по делото, и след изразено становище от „Кастаньола“ ЕООД с. П. к. във връзка със заявеното възражение за недопустимост на въззивното производство, направено от К. К. К., З. И. К., К. Н. К. и Д. Н. К. с отговора на въззивната жалба, въззивният съд бил извършил подробен доклад, като бил отговорил на всяко едно от възраженията за нередовност на въззивната жалба, с която бил сезиран и бил допуснал на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК, оспорване верността на съобщените за жалбоподателя „Кастаньола“ ЕООД с. П. к., като изрично бил разпределил доказателствената тежест и бил указал, че доказателствената тежест била именно на дружеството да установи неистинността на удостовереното връчване. С определението въззивният съд изрично бил определил и срок за дружеството, в който срок същото следвало да ангажира доказателства с писмена молба, с препис за останалите страни по делото. Препис от определението бил връчен редовно на „Кастаньола“ ЕООД с. П. к. чрез адвокат И. Е. Г., с надлежно учредена 2 представителна власт по делото и към момента, с оглед пълномощното намиращо се на лист 496-ти от делото пред първата инстанция, от което било видно, че „Кастаньола“ ЕООД с. П. к. било упълномощило адвокат И. Е. Г. да го представлява пред Софийски градски съд по гр. д. № 2097/2016 година, до приключване на делото пред всички инстанции. Пълномощното било заверено за вярност от адвокат Г.. Съобщението било връчено на 26.02.2024 година и по правилото на чл. 60, ал. 4 от ГПК, било изтекло на 11.03.2024 година, който ден бил присъствен. Към тази дата, както и до датата на съдебното заседание16.04.2024 година, дружеството не било ангажирал писмени доказателства, като превело същото в самото съдебно заседание, но с оглед нормата на чл. 64, ал. 1 от ГПК, извършените в заседанието процесуални действия не следвало да бъдат вземани предвид от съда. С оглед на това, въззивният съд намирал, че оспорването на съобщението до „Кастаньола“ ЕООД с. П. к. чрез пълномощник адвокат И. Е. Г., намиращо се на лист 23-ти от въззивното дело, в частта в която връчителят бил удостоверил, че на 26.10.2023 година бил връчил съобщението на М. П. сътрудник в кантората, не било доказано. Затова и доколкото в тази част съобщението имало характер на официален писмен документ, въззивният съд намирал, че съобщението до адвокат Г. било връчено редовно. Като съобразявал това обстоятелство и отново на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК, въззивният съд не следвало да зачита процесуалното действия по внасяне на държавната такса по въззивната жалба, което било сторено значително след изтичане на срока определен от първоинстанционния съд за това, като за този срок нито било поискано удължаване, нито било поискано възстановяване. Поради това, въззивният съд намирал, че бил сезиран с нередовна въззивна жалба, с оглед на което въззивното производство се явявало недопустимо и подлежало на прекратяване.

Съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира за установено, че „Кастаньола“ ЕООД с. Побит камък е подало въззивна жалба с вх. № 280 599/06.07.2023 година срещу решение № 260 560/04.04.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І-12 състав, постановено по гр. д. № 2097/2016 година. С разпореждане № 266473/19.10.2023 година първоинстанционният съд е указал на дружеството, в едноседмичен срок от съобщението да отстрани констатираните от съда нередовности на жалбата, като представи доказателства за наличието на надлежно учредена представителна власт на адвокат И. Г. във връзка с подадената въззивна жалба, 3 респективно за потвърди извършените по производството действия от адвокат Г. без представителна власт, както и да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на САС в размел на 8485.19 лева, като е посочено, че в противен случай въззивната жалба ще бъде върната. Съобщението за тези указания е изпратено до „Кастаньола“ ЕООД с. П. к., чрез адвокат И. Е. Г. като е отбелязано, че е връчено на 26.10.2023 година, чрез М. П.-сътрудник в кантората. С молба вх. № 291 123/21.11.2023 година „Кастаньола“ ЕООД с. П. к. е представило пълномощно на адвокат И. Е. Г. като наред с това е заявило, че независимо от пълномощното изрично и изцяло потвърждава действията на адвокат И. Е. Г. по подаване на въззивната жалба и представя доказателства за внесена на 20.11.2023 година държавна такса. С определение № 419/15.02.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 61/2024 година въззивният съдебен състав е допуснал на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорване верността на съобщение до „Кастаньола“ ЕООД с. П. к. чрез пълномощник адвокат И. Е.

Г., намираща се на лист 23-ти от въззивното дело, в частта, с която връчителят е удостоверил, че на 26.10.2023 година е връчил съобщението на М.

П.‑сътрудник в кантората, като е указал на „Кастаньола“ ЕООД с. П. к., че доказателствената тежест за доказване неистинността на документа се носи от него, т. е. неистинността на удостовереното връчване, за което следвало да ангажира доказателства с писмена молба с препис за ответните страни в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от определението, което е станало на 26.02.2024 година.

Във връзка с процесуалното представителство на „Кастаньола“ ЕООД с. П. к. от адвокат И. Е. Г. следва да се посочи, че в първоинстанционното производство е представен препис от пълномощно, заверен за вярност от посочения адвокат, с което същият е упълномощен да представлява дружеството в производството по гр. д. № 2097/2016 година по описа на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І-12 състав до приключване на производството пред всички съдебни инстанции.

Впоследствие във връзка с указанията на съда, администриращ подадената срещу първоинстанционното решение № 260 560/04.04.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І-12 състав, постановено по гр. д. № 2097/2016 година, въззивна жалба с вх. № 280 599/06.07.2023 година, „Кастаньола“ ЕООД с. П. к. е представила пълномощно, с което 4 адвокат И. Е. Г. е упълномощен да представлява дружеството в производството по въззивна жалба срещу решение № 260 560/04.04.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І-12 състав, постановено по гр. д. № 2097/2016 година, до приключването му пред всички съдебни инстанции. От това следва, че адвокат И. Е. Г. е имал надлежна представителна власт да представлява „Кастаньола“ ЕООД с. П. к. при подаването на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, съответно в последващото тази жалба въззивно производство. Поради това указанията на администриращия въззивната жалба съд за представяне на доказателства за наличието на надлежно учредена представителна власт на адвокат И. Г. във връзка с подадената въззивна жалба, респективно за потвърждаване от дружеството на извършените по производството действия от адвокат Г. без представителна власт не са били необходими, тъй като не са били съобразени с наличните по делото доказателства относно представителната власт. Във връзка с тези указания обаче „Кастаньола“ ЕООД с. П. к. навежда доводи, че предвид констатираната липса на представителна власт на подалия въззивната жалба адвокат, съобщението за отстраняването на нередовностите на въззивната жалба е трябвало да бъде връчено на дружеството, а не на адвоката, който не имал правната възможност да го получи името на жалбоподателя. С оглед на това било налице нередовно връчване и за „Кастаньола“ ЕООД с. П. к. не бил започнал да тече срок за отстраняването на нередовностите на въззивната жалба. Този довод обаче трябва да бъде счетен за неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 261, т. 2 от ГПК към въззивната жалба задължително се представя пълномощно, когато тя се подава от пълномощник. Липсата на такова представлява нередовност на жалбата, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 262 от ГПК. Самото непредставяне на пълномощното може да се дължи било на липсата на такова, било на неполагане на дължимата се грижа от страна на пълномощника.

Затова в този случай пълномощното следва да бъде изискано от посоченото в жалбата като пълномощник на страната лице, което трябва да притежава съответното пълномощно. В случай, че то разполага с такова следва да го представи по делото, а ако то вече е налично по него да посочи този факт на съда, като конотациите на последния за липса на представителна власт не обвързват пълномощника, ако е налице валидно учредена такава. В последният случай пълномощникът нито е длъжен да изисква от 5 упълномощителя ново пълномощно, нито пък е необходимо страната да потвърждава извършените от пълномощника действия. Пълномощникът обаче е длъжен да действа добросъвестно и в интерес на представляваната от него страна като посочи доказателствата за надлежно учредена представителна власт, като в случай, че съдът намери, че нередовностите не са отстранени той следва да даде допълнителни указания за отстраняването им, включително като поиска представянето на пълномощното от самия упълномощител или ако такова не е налично потвърждаването на извършените от негово име процесуални действия. Съдът може да изиска тези доказателства за упълномощаването от упълномощителя, ако се установи, че пълномощника не разполага с тях, но няма пречка и за едновременното им изискване както от пълномощника, така и от упълномощителя. Поради това връчването на съобщението за отстраняването на нередовностите на подадената срещу решение № 260 560/04.04.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І-12 състав, постановено по гр. д. № 2097/2016 година въззивна жалба с вх. № 280 599/06.07.2023 година на адвокат И. Е. Г. не представлява нередовно връчване. Същевременно констатациите на администриращия жалбата съд за липса на представителна власт не водят до отпадането на надлежно учредената такава, поради което пълномощникът освен задължението си да посочи доказателствата за тази власт е бил длъжен да изпълни останалите указания на съда, включително и това за внасяне на дължимата се държавна такса и представянето на доказателства за това.