Решение № 216 от 04.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000236 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №25 от 21.03.2025 г.,постановено по т.д.№137/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,е прекратено на основание чл.517, ал.4 от ТЗ „П Т” ЕООД,ЕИК ******,с адрес на управление с.В, обл. П, ул. ******* по иск предявен от Й. К. Б.,ЕГН **********,сВ, обл. П, ул. ****** в качеството му на взискател по изп.д.№ 20248850400037 по описа на ЧСИ Г С рег. № ***,район на действие О - П.

С решение №38 от 07.04.2025 г.,постановено по т.д.№137/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №25 от 21.03.2025 г.,постановено по същото дело,като е допълнен диспозитива на решението с осъждане на ответника да заплати деловодни разноски в полза на ищеца в размер на 680 лв.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство-“П Т”ЕООД с ЕИК ******,подадена чрез управителя на дружеството Й. Н. Д.,с която се обжалва изцяло решение №25 от 21.03.2025 г.,постановено по т.д.№137/2024 г. на ОСПазарджик.В жалбата е изложено становището,че обжалваното решение е неправилно и в тази връзка-че то противоречи на материалния закон.Изложен 1 е довода,че ищецът не само не съдейства,за да получи дължимото по изпълнителното дело плащане,но и създава пречки за изпълнение на това плащане,което /според жалбоподателя/ означава,че той не търси дължимата сума,а целта му е отнемане на фирмата на длъжника по изпълнението.На база тези аргументи е поискано да бъде отменено обжалваното решение и да се отхвърли предявения от ищеца иск.

В законния срок въззиваемият Й. К. Б.-ищец в първоинстанционното производство,е подал писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. Н. Б.,в който е заявил,че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна,а обжалваното с нея решение на ОСПазарджик е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище са развити в отговора.Заявено е искане за присъждане на разноски на въззиваемия за производството пред въззивната инстанция.

От дружеството-жалбоподател,както и от въззиваемия са представени писмени доказателства по настоящото въззивно дело,приети от съда с протоколно определение от 11.06.2025 г.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаване на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в частност-че с решението съдът се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по делото,който иск също счита за допустим.

Относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,извършвайки предвидената в чл.269 от ГПК проверка,въззивният съд приема следното:

По т.д.№137/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик е предявен от Й. К. Б. против “П Т”ЕООД-с.В, о. С, о П,с ЕИК ****** иск за прекратяване на ответното дружество на основание чл.517,ал.4 от ГПК.

2

Във връзка с този иск ищецът е изложил следните твърдения:

Твърди,че с постановление за овластяване с изх. №2501 от 31.07.2024 г. по изп. дело №20248850400037 по описа на ЧСИ Г. С ищецът е овластен да предяви иск пред ОС-Пазарджик за прекратяване на ответното дружество,както и че в търговския регистър,под №********** има вписан запор върху целия капитал на ответното дружество в полза на взискателите по горното изпълнително дело.

Твърди,че едноличният собственик на капитала на ответното дружество е Й. Н. Д.,който е длъжник по посоченото изпълнително дело и има качеството на неограничено отговорен съдружник в това ЕООД,а задължението по изпълнителното дело към момента на подаване на исковата молба възлиза общо на сумата от 23 656,74 лв.,от които към Н има олихвяеми задължения в размер на 15 530,97 лв.Цялото парично задължение по същото дело било неудовлетворено от длъжника-едноличен собственик на капитала в ответното ЕООД и ищецът счита,че са налице процесуалните и материалноправните предпоставки за предявяване на процесния иск от него.

Ищецът твърди още,че не може да се удовлетвори самостоятелно по изпълнителното дело,а само чрез събиране на пълната сума,претендирана по същото дело,тъй като Н е привилегирован кредитор и вземането на ищеца е хирографарно и като такова подлежащо на удовлетворяване след вземането на Н и разноските по изпълнителното производство.

Ответникът “П Т”ЕООД с ЕИК ****** е подал в законния срок отговор на исковата молба,с който е оспорил процесния иск като неоснователен.Заявил е,че не дължи парични суми на ищеца Й. К. Б. и че последният злоупотребява с процесуални права,за да придобие незаконосъобразно ответното търговско дружество.Твърди,че е изплатил изцяло дължимата сума по изпълнителното дело към Е Й.а Д.а и че ищецът никога не е имал права,чрез които да придобие качеството на взискател по изпълнителното дело,както и че ответното дружество води преговори с Н,за да уреди възникналите си задължения към бюджета.

В допълнителната искова молба ищецът е заявил,че от представеното с исковата молба постановление на ЧСИ от 31.07.2024 г. за овластяването му да предяви иск за прекратяване на ответното дружество по реда на чл.517 от ГПК,е доказано,че той-ищецът има качеството на взискател по горното изпълнително дело.

Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба,в който е заявил,че от представените по делото документи от изпълнителното дело не става ясно какво точно се дължи на ищеца по същото дело,за да бъде платено и да се избегне прекратяване на ответното търговско дружество.Твърди,че по друго дело,имащо връзка с дълга по същото изпълнително дело,е разбрал предполагаемия размер на задължението към ищеца-1050 лв. и на 16.12.2024 г. е изплатил на последния същата сума чрез паричен превод-пощенски запис на адреса на ищеца,посочен в исковата молба,с посочено основание-дълг по изп.д. №37/2024 г.Заявил е,че е готов да плати цялото остатъчно задължение към ищеца,ако има такова.Приложил е към отговора си системен и служебен 3 бон от 16.12.2024 г. за приемане на паричен превод за сумата от 1050 лв.

С определението по чл.374 от ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца,че следва да представи писмени доказателства за качеството си на взискател по силата на договор за цесия:цитираните от него съдебни решения,изпълнителен лист и договора за цесия,включително и доказателства за уведомяването на длъжника по надлежния ред за цедиране на вземането,а ответната страна следва да докаже твърденията си за плащане на първоначалния кредитор и на цесионера.

В първото /и единствено/ открито заседание по първоинстанционното дело,проведено на 05.03.2025 г.,ответникът,във връзка с твърдението си за плащане на дължимата /според него/ сума от 1050 лв. на ищеца е заявил,че последният вместо да приеме тази сума,след като е разбрал за пощенския запис се е разпоредил до ЧСИ да й наложи запор,върнал е тази сума и тя е била разпределена по сметка към държавата,която е привилегирован кредитор.Заявил е в тази връзка и твърдението,че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца,който не преследва да получи законово дължимата сума от 1050 лв.,а цели да прекрати търговското дружество,за да разпродаде активите му.Изразил е отново готовност по всяко време да плати на ищеца цялото задължение,но е изложил в тази връзка и аргумента,че ищецът трябва да му окаже съдействие за извършване на плащането.Наред с това е заявил,че оспорва по същество представените документи-в частност договора за цесия,с които се цели да бъде доказано качеството на ищеца на взискател по изпълнителното дело и че оспорва качеството на цесионер на последния по изпълнителното дело.Поискал е да бъде допълнен доклада на съда с неговото твърдение за злоупотреба с право от страна на ищеца.

По повод последното искане на ответника,ищецът в същото открито заседание е изложил становище,че твърдението на ответника за злоупотреба с права е неоснователно и недопустимо.

Съдът,с протоколно определение,постановено в горното открито заседание,е обявил за окончателен съставения по делото проект за доклад,ведно с допълненията и изразените позиции на страните,отразени в протокола от същото съдебно заседание.

С обжалваното решение №25 от 21.03.2025 г.,постановено по тд.

№137/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,предявения по делото иск по чл.517,ал.4 от ГПК е уважен,като е прекратено ответното търговско дружество на основание на посочената законова разпоредба.За да постанови този резултат,съдът е приел,че са налице всички предпоставки на горната разпоредба и в този аспект-че ищецът се легитимира като взискател по конкретното изпълнително дело,че в рамките на същото е наложен запор на всички дружествени дялове на ответното ЕООД,че длъжник по изпълнението е лице /в случая физическо/,притежаващо дяловете от капитала на ответното дружество и че липсва удовлетворяване на вземането на ищеца-взискател по изпълнителното дело.В решението е разгледан и спорния между страните въпрос дали неизпълнението на задължението на длъжника е поради поведението на взискателя,което може да се квалифицира като забава на 4 кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД.В тази връзка първоинстанционният съд е приел,че в настоящия случай длъжникът е предприел изпълнение като е изпратил до взискателя сумата от 1050 лв. чрез пощенски запис и че реалното получаване на тази сума от взискателя е осуетено единствено от неговото нежелание да я получи,но въпреки това съдът е достигнал до извода,че не е налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД,защото предприетото от длъжника изпълнение не е било точно в количествено отношениепредприето е било плащане само на част от дължимата на взискателя сума,при което положение според първоинстанционния съд не може да се счете,че кредиторът неоправдано е отказал да приеме плащането от страна на длъжника и че поради отказа си е изпаднал в забава.

С подаването на въззивната жалба спора по процесния иск е пренесен пред въззивната инстанция и в тази връзка въззивният съд дължи самостоятелна преценка по допустимостта и основателността на иска,като приема следното в тази насока:

В настоящия исков процес съдът е сезиран с конститутивен иск по чл.517,ал.4 от ГПК.Тази разпоредба регламентира възможността взискателят в едно висящо изпълнително производство,след овластяване от съдебния изпълнител,да предяви иск за прекратяване на търговско дружество,когато изпълнението в същото производство е насочено върху всички дялове в дружеството,т.е. когато е наложен запор по чл.517,ал.1 от ГПК върху всички дялове в търговското дружество-ответник по иска,тъй като всички съдружници в дружеството са длъжници на взискателя или пък всички дялове са притежание на едно лице-длъжник по изпълнението.Такъв иск по ал.4-та взискателят по изпълнителното дело може да предяви след вписването на запора върху дяловете и то без да бъдат спазвани изискванията на чл.96,ал.1 от ТЗ,без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството.Съгласно изречение второ на ал.4-та от чл.517 ГПК,съдът отхвърля иска,ако се установи,че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото,а според изречение трето,ако прецени,че искът е основателен,съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър,след което се извършва ликвидация.