Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3 от 07.01.2025, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 268/2024
Вид
Определение № 3
Подписан
07.01.2025
В сила
25.04.2025
Състав
Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Мария Кирилова Дановска, Васка Динкова Халачева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. Кърджали, 07.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20245100500268 по описа за 2024 година

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК и е образувано по жалба с вх.

N 4308/15.10.2024г., подадена от Н. Н. А., понастоящем в З-П, /изпратена за администриране на ДСИ при РС-А., и върната в КОС с писмо вх.№ 4702/06.11.2024г./ против бездействие на държавния съдебен изпълнител по молба на длъжника Н. Н. А. от 29.07.2024г. по изп. дело N 19/2019г. описа на СИС при РС-А., при оплакване, че съдебният изпълнител не се е произнесъл по молбата му за определяне на несеквестируем размер „сума“ в личната му партида в Затвора в П. на постъпващата по нея запорирана сума, както и неподлежащи на вземане суми, получавани от дарение, помощи и обезщетения по чл.446а, ал.2, вр. ал.1 от ГПК, с искане да се уведомят третите лица - пазачи - началника на Затвора в П. и главния директор на ГДИН -С. и Министерство на правосъдието-С. по чл.507, ал.3 от ГПК, че не му е определен несеквестируем размер. В този смисъл счита, че ДСИ не е изпълнил задълженията си, за да може жалбоподателят да си купи вещи от първа необходимост и хранителни продукти от лавката, както и техника и други вещи от Затвора – П.. Към жалбата представя декларация по чл.83, ал.2 от ГПК и по чл.23, ал.3 от ЗПП, с искане да бъде освободен от държавна такса по делото и да му се назначи служебен защитник, защото е правно неграмотен и му е забранено да ползва интернет в затвора.

В законоустановения срок по чл. 436, ал.3 от ГПК, е подадено възражение по жалбата от ГД „Изпълнение на наказанията“, затвора – гр. П., с 1 което предявената жалба се оспорва като неоснователна и необоснована.

Посочва се, че извършването на удръжки от вземанията на лишени от свобода се подчинява на правилата на несеквестируемостта, регламентирани в чл. 446 от ГПК и чл. 78, ал. 3 от ЗИПЗС, но забраната за удръжки се отнася единствено до вземанията за трудово възнаграждение или други възнаграждения за труд и за пенсия. В случая вземането, към което било насочено принудителното изпълнение, не било трудово възнаграждение или пенсия, поради което се явявало изцяло секвестируемо и можело да се удържа в пълен размер.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ е изложил мотиви, в които е посочил хронологично извършените по делото действия. По изпълнителното дело били предприети всички съответни действия въз основа на исканията на страните и в съответствие с разпоредбите на закона. Изпълнителното дело било прекратено, запорът върху личната партида на длъжника бил вдигнат, и третото задължено лице в лицето на З-П било уведомено за предприетото действие.

С разпореждане от 21.10.2024г. ДСИ при РС-А. е освободил Н. Н. А. от такси и разноски, дължими се за настоящото въззивното производство.

С постановление от 21.10.2024г. ДСИ при РС-А. е оставил без уважение молбата на за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по чл.23, ал.3 от ЗПП.

С писмо вх.№ 1/02.01.2025г. /п.кл. от 31.12.2024г./ ДСИ при РС-А. изпраща за прилагане по делото известие за доставяне на Български пощи и Писмо от ГД „ИН“ – Затвора гр.П., от които се установява, че постановлението е съобщено на длъжника Н. Н. А. на 24.10.2024г., и не е обжалвано от него.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 19/2019 г. по описа на СИС при Pайонен съд – А. е образувано въз основа на Разпореждане от 03.06.2019г. на ДСИ, след изпращане по подсъдност на изпълнително дело № 5150/2017 г. по описа на СИС при Pайонен съд - Стара Загора, съгласно Постановление от 03.04.2019г. на ДСИ при Pайонен съд - Стара Загора. Взискател по делото е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - С., Министерство на правосъдието, а 2 длъжник - Н. Н. А., с постоянен адрес: с.Светулка, общ.А., обл.Кърджали, и настоящ адрес затвора-П..

С цел удовлетворяване вземането на взискателя е направено цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника - справки за наличие на регистрирано движимо и недвижимо имущество на името на длъжника, включително и електронна справка в БНБ за наличие на регистрирани банкови сметки.

На 05.06.2019 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение, която е получена лично от длъжника Н. Н. А. на 07.06.2019 г. В срока за доброволно изпълнение длъжникът не е предприел съответни действия за погасяване на задължението си по делото.

С Разпореждане от 07.06.2021 г., ДСИ е наложил запор върху паричните суми, постъпващи по личната партида на длъжника Н. Н. А..

На 08.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение до Затвора-П., получено на 11.06.2021 г. от гл.счетоводител - М.С., и връчено на длъжника.

По изпълнителното дело не са постъпили парични средства, както от доброволно изпълнение, така и от запорираната лична партида на длъжника Н. Н. А..

На 23.08.2023г. в СИС при PC - А. от длъжника Н. Н. А. е постъпила молба вх. № 418/23.08.2023г., с искане за прекратяване на изпълнително дело № 19/2019 г. по описа на СИС при Pайонен съд – А., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Във връзка с постъпилата молба ДСИ е установил, че в периода от 07.06.2021 г. до 23.08.2023 г., т.е в продължение на две години, взискателят Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не е поискал изпълнително действие. Установил е, че последното извършено изпълнително действие по делото е от 07.06.2021г., и с Постановление от 24.10.2023г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратил изпълнителното дело, като е разпоредил да се вдигне наложения запор след като същото влезе в сила.

Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело е влязло в сила на 23.11.2023 г.

На 29.07.2024 г. чрез ССЕВ било получено писмо от Министерството на правосъдието, ведно с приложена молба с рег. № 94-Н-207/26.07.2024 г., 3 подадена от Н. Н. А. за определяне на минимален несеквестируем размер на сумата по личната му партида в затвора.

С Разпореждане от 30.07.2024г., ДСИ при Pайонен съд - А. повторно разпоредил да се изпълни т.3 от Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, като се вдигне наложения запор.

На 30.07.2024 г. до затвора - гр. П. е изпратено съобщение за вдигне на наложения на Н. Н. А. запор. Съобщението било получено на 01.08.2024 г. от Е.Ч. - счетоводител при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Затвор – гр. П..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, по следните съображения:

В чл. 435, ал.2 от ГПК са посочени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника.

Разпоредбата е специална и с императивен характер, като съдържанието й не подлежи на разширително тълкуване.

В конкретния случай изп.дело № 19/2019 г. по описа на СИС при Pайонен съд - А. е прекратено с Постановление от 24.10.2023г., влязло в сила на 23.11.2023 г., с което е разпоредено вдигане на наложения запор, като съобщението е получено от длъжника на 10.11.2023г.; от взискателя – на 31.10.2023г., а от третото задължено лице - Затвора – гр.П. - на 08.11.2023 г.

Т.е., ефектът на прекратяване на изпълнителното производство е постигнат изпълнителните действия са преустановени и наложените запори и възбрани са вдигнати. Или, процесната жалба от 15.10.2024г. е лишена от предмет – обжалваемо действие на съдебния изпълнител, поради което следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото да се прекрати.

Само за пълнота на изложението следва да се добави и това, че след получаването на изпратената му молба с рег. № 94-Н-207/26.07.2024 г., държавният съдебен изпълнител повторно е разпоредил да се изпълни т.3 от Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, като се вдигне наложения запор, за което на 30.07.2024 г. е изпратено съобщение до затвора 4 гр. П., поради което бездействие от негова страна не се установява.

Действията на ДСИ по изпълнителното дело са предприемани своевременно, за което страните са били надлежно уведомявани.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 4308/15.10.2024 г.

(п.кл.14.10.2024 г.) по описа на Окръжен съд – Кърджали, подадена от Н. Н.

А., в качеството му на длъжник по изп.дело № 19/2019 г. по описа на СИС при Районен съд – А., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 268/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5