Решение № 661 от 23.02.2024, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е № 661

22.02.2024г., гр. Стара

Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена

Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №477 по описа на съда за 2023г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Образувано е по жалба от „Медицински център -1 Раднево“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. Ж.Д.

*** против Заповед за налагане на „финансова неустойка“ № РД-19-541/04.07.2023г. на Директор на РЗОК Стара Загора. Оспорващият твърди, че нямало извършени нарушения от негова страна по т.1-7 от протокола за извършена проверка, поради което неправилно ответният орган наложил санкции за тях от по 50 лева. Това било така, защото задължение за отразяване на очен статус било предвидено с Приложение №8а /ново, ДВ бр.72, в сила от 09.09.2022г./ за МД „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от общопрактикуващ лекар към НРД 2020-2022г. В забележка т.1 към това приложение било посочено, че консултации, медико-диагностични изследвания и високо специализирани дейности, извършени по друг повод, можело да не се провеждат повторно в рамките на алгоритъма на диспансерното наблюдение.

На следващо място се твърди, че нямало извършени нарушения от лечебното заведение /ЛЗ/ и по т.8-10 от протокола за проверка, а именно, че издадените амбулаторни листи за извършени диспансерни преглед на ЗОЛ за заболяване „неинсулинозависим захарен диабет“, с бъбречни усложнения с код по МКБ Е11.2, N08.3 и „други уточнени видове хипотиреодизъм“ с код по МКБ Е03.08 липсва снемане на статус на храносмилателна система. Това било така, защото задължение за отразяване на очен статус било предвидено с Приложение №8а /ново, ДВ бр.72, в сила от 09.09.2022г./ за МД „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от общопрактикуващ лекар към НРД 2020-2022г. В забележка т.1 към това приложение било посочено, че консултации, медико-диагностични изследвания и високо специализирани дейности, извършени по друг повод, можело да не се провеждат повторно в рамките на алгоритъма на диспансерното наблюдение.

Относно нарушенията, отразени в т.11-12 от протокола за проверка, че амбулаторните листи, отразяващи извършени консултативни, амбулаторни и първични прегледи на ЗОЛ и не съхраняването им на хартиен носител в кабинета на лекаря, не били от категорията нарушения, за които лечебното заведение следвало да бъде санкционирано. Твърди, че санкция от 100 лева за всяко от тях било несъразмерно на тежестта на нарушението, поради което се явявало несъответно на целта на закона и от там и незаконосъобразно.

Относно отразените в т.13-15 от протокола за проверка нарушения органът сам сочел, че били извършени няколко нарушения на изискването за попълване на амбулаторен лист, като за отделните нарушения било определено едно наказание и за жалбоподателя оставало неясно, за което точно от тези нарушения се приемало от органа, че било осъществено и за кое се определяла финансова санкция.

Що се касаело за нарушението по т.16, че за периода 01.12.-09.12.2023г. лечебното заведение не съхранявало на хартиен носител, подписано от ЗОЛ и лекаря направление за ВДД /бланка МЗ НЗОК № 4/, се сочи, че в лечебното заведение през този период имало технически проблем, който възпрепятствал разпечатването на документа. Относно отразените в т.17-53 нарушения за липса на подпис на пациента, удостоверяващ, че му е взет биологичен материал, липсата на подпис на лекар и печат на лечебното заведение, както и датата на която бил взет биологичния материал в направлението за МДД, отново се набляга на довода, че органът сам сочел, че били извършени няколко нарушения на изискването за попълване на амбулаторен лист, като за отделните нарушения било определено едно наказание и за жалбоподателя оставало неясно, за което точно от тези нарушения се приемало от органа, че било осъществено и за кое се определяла финансова санкция.

На последно място се навежда и довод за издаване на заповедта пи допуснати съществени процесуални нарушения, без да се визират конкретни съображения за този довод.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от адв. Д., която поддържа оспорването изцяло против заповедта на Директора на РЗОК Стара Загора, в частта й по т.1-53 /вж. протокола от първото с.з./.

Ответникът, редовно призован в с.з., се представлява от юрк. П., която оспорва изцяло жалбата и моли съда да остави в сила жалената заповед. След с.з., в което е даден ход по същество на спора, се прилага писмено становище и с него се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното/:

Между

НЗООК и Медицински център-1 Раднево,

ЕООД бил сключен договор №240335/12.02.2020г. на осн. чл.59 от ЗЗО /л.143-154/.

На осн. чл.74, ал.5 от ЗЗО и чл.442, ал.1 от НРД 2020-2022г., след извършена проверка на „Медицински център – 1 Раднево“ ЕООД била издадена Заповед за налагане на санкции № РД-19-308/26.05.2022г., с която на лечебното заведение били наложени общо 15 санкции в размер от по на 50 лева за извършени нарушения на НРД 2020-2022г., /л.182-187/.

Заповедта била получена на 30.05.2022г. и не била обжалване, съотв. влязла в законна сила на

13.06.2022г.

Със

Заповед № РД-18-527/26.04.23г. /л.29/ директорът на РЗОК Стара Загора наредила извършването на проверка на „Медицински център – 1 Раднево“ ЕООД за периода 02.05.-31.05.2023г. за изпълнение на договорените задължения, условия и ред за оказване на СИМПС и документооборот, съгласно НРД за МД 2020-2022г., наличие в амбулаторията на правилно водене, издаване, поддържане, съхранение и отчетност на първична медицинска документация, съгласно НРД за МД 2020-2022г. и проверка на наличното оборудване и съответствието ме с декларираното в декларация – образец по Приложение № 10а. Проверката била възложена за изпълнение от Д. Д. и А. Д. и двете на длъжност „контрольор в отдел ДИОКМДПА. Заповедта за проверката била връчена на упълномощени лица на лечебното заведение на 03.05.2023г.

На

05.05.2023г. от определените длъжностни лица бил съставен съвместен протокол, в който по т.2 от него – проверка на медицински /финансови документи/ била отразена констатацията за неразпечатани медицински направления бл.4, по пакет „клинична лаборатория“ за дати 01, 02, 05, 06, 07, 08 и 09 декември 2022г.

/л.119/. протоколът бил връчен и подписан от управителя на ЛЗ без в него да били отразени някакви забележки. От същите длъжностни лица бил съставен и Протокол № Р-675/18.05.2023г. /л.30-52/, отразяващ констатациите от извършената проверка и същият бил връчен на Управителя на лечебното заведение на 18.05.2023г.

Неразделна част от протокола били и описаните в протокола АЛ /23 бр. предадени с приемо-предавателен протокол от 05.05.2023г./, л.53 и направления за МДД.

Протоколът бил връчен на управителя на ЛЗ за запознаване с констатациите в него на 18.05.2023г. и подписан от него.

От

ЛЗ, чрез адв. Д. до Директор на РЗОК Стара Загора било подадено по пощата на 25.05.2023г. /л. 125/ възражение против Протокол № Р-675/18.05.2023г. /л.124/, което било входирано под рег. №

94-02-2411/29.05.2023г. С възражението било оспорени констатациите на проверяващия екип по т. 13-57 от протокола. Със Заповед № РД-09-53/05.06.23г.

Директорът на РЗОК Стара Загора определил състав на арбитражна комисия, която да разгледа постъпилото възражение /126/. От арбитражната комисия било издадено Решение №1/21.06.2023г. /л.127-141/, с което били потвърдени констатациите по т.13-53 от Протокол №Р-675. По отношение на жалбоподателя била издадена на 04.07.2023г. процесната Заповед за налагане на санкции № РД-19-541, /л.7-28/.

По делото се прилагат още : направления за МДД /л.54-90/ амбулаторни листове 2бр. длъжностна характеристика за длъжност „ контрольор в РЗОК“ /л.188-195/; удостоверение /л.189/; Приложение №8а към НРД №РД-НС-01-4 от 23.12.2019г. за медицински дейности между НЗОК и БЛС за периода 2020-2022г. /отм./, л. 212-219;

При така установеното от фактическа страна, от правна

Съдът намира следното:

1.Жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, като подадена при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.76а, ал.4 от ЗЗО 14-дневен срок за обжалване. Заповедта е съобщена на 10.07.2023г. /вж. л. 28, гръб/, а жалбата е подадена по пощата на 24.07.2023г. /л.4/. Оспорването изхожда от активно легитимирана страна, за която е налице пряк и непосредствен правен интерес от търсената защита, насочено е срещу годен за съдебно оспорване административен акт, с който се създава задължение за жалбоподателя медицински център /МЦ/, съотв. те засягат законни интереси на адресата на заповедта.

2. Предвид извод за допустимост на оспорването, същото следва да се разгледа по същество.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК и след извършения пълен служебен контрол на обжалвания административен акт, счита жалбата за изцяло неоснователна.

Не се повдига спор относно валидността на оспорвания акт, но Съдът при извършената от него служебна проверка на всички основания по чл.146 от АПК, намира, че процесната заповед, като издадена от Директора на РЗОК Стара Загора. В конкретния случай от МЦ жалбоподател е проведена процедура по оспорване на констатации по протокола за извършена проверка по реда на чл.75, ал.1 от ЗЗО, в която е произнесено решение от назначена от Директор на РЗОК арбитражна комисия по чл.75, ал.7 от ЗЗО. При тази хипотеза и в случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите на проверяващите, както е в конкретния случай, се следва прилагане на санкциите, предвидени в договора между съотв. РЗОК и изпълнителят на медицинската помощ, което става чрез издаване на административен акт /заповед/ от съотв. Директор на РЗОК. Жалбоподателят не спори, че заповедта е подписана от титуляра на длъжността

Директор РЗОК, поради което следва да се приеме извод, че актът е издаден от материално компетентния административен орган по арг. на чл.75, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗО, на годно /валидно/ правно основание, поради което същият съставлява и валидно властническо волеизявление. За пълнота на проверката,

Съдът намира, че в заповедта е допуснато непълно посочване на правното основание, оправомощаващо органа да издаде акта. Посоченият текст на чл.74, ал.5 от ЗЗО касае компетентността на директора в случаите, когато няма оспорване на констатациите /което е относимо само в частта на жалбата по т.1-12 от заповедта/, докато относно нарушенията по т.13-53 от заповедта и е налице оспорване на фактическите констатации и е проведена процедурата по чл.75 от ЗЗО, завършила с решение на арбитражната комисия, която е потвърдила всички констатации на лицата по чл.72, ал.2 по тези точки от протокола, поради което за заповедта в тази й част е налице още едно правно основание за издаване на заповедта от Директор на РЗОК, а именно чл.76, ал.2 от ЗЗО, което се потвърждава и от факта на посочване в заповедта на издадено Решение №1/21.06.2023г. на арбитражната комисия.

Не се установи да има допуснати съществени процесуални нарушения на общите и особени процесуални правила. Доводи конкретно не се навеждат и от самия жалбоподател, въпреки общото оплакване в жалбата му, че такива са допуснати. Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа конкретни фактически основания, които са съответно правно обосновани. Актът е подписан от издателя си. Ето защо са спазени общите изисквания за форма на административен акт. Данните от преписката сочат еднопосочно, че е спазена и особената процедура по издаване на заповедта, предвидена в ЗЗО и няма допуснато пропуски, които да са повлияли на правото на защита на проверяваното ЛЗ. Същото е надлежно уведомено за започналата процедура по проверка, с нейния обем и от кого ще се извърши, като данните сочат, че и двамата проверяващи към периода на проверката са били назначени на длъжност „контрольор“ в РЗОК Стара Загора.