Решение № 525 от 07.04.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 525 07.04.2021г. град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Димитър Гальов

Секретар: Кристина Линова като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1612 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.215, ал.1 и чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на М.И.

*** и Е.И.Д., с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат Ц.З. от АК-гр.Велико Търново, със съдебен адрес:***, офис 1, против Заповед № 1799 от 21.07.2020г. на Заместник- кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ /СИРР/ на Община Бургас, с която е наредено премахване на незаконен строеж- Бунгало /под № 10, в работната окомерна схема на Община Бургас, находящ се в поземлен имот, с идентификатор *по КК на гр.Бургас, УПИ

ХVII-57, в кв.1 по ПУП- План за регулация и застрояване за имоти № **.15, **.35, **.43, **.57, **.70, **.86, **.87, **.88, **.95, **.98 и **.99, местност „ххквартал „Крайморие“, гр.Бургас, който строеж е изпълнен от неизвестен извършител. С тази заповед е определен и срок за доброволно изпълнение, считано от влизането й в сила, като са указани ипоследиците от евентуалното й неизпълнение.

Оспорва се законосъобразността на издадената заповед. В жалбата се признава факта, че двете оспорващи страни са собственици на общо 5 бр. бунгала, сред които и процесното, които стопанисват през годините. Сочи се, че праводателят на двете жалбоподателки- техният покоен баща Иван Е., приживе е придобил собствеността върху бунгалото от дружеството „Електроразпределение- Плевен“ ЕАД на 25.08.2004г., за което се прилага незаверено копие на фактура и квитанция към приходен касов ордер. Според жалбоподателите, в община Бургас имало документ за временно строителство и разрешение за строеж на конкретното бунгало. Акцентира се на обстоятелството, че бунгалата се ползват от жалбоподателите години наред, като са водоснабдени и се заплащат разходите за питейна вода. Застъпва се тезата, че бунгалата, сред които и процесното, съставляват „преместваеми обекти“. Признава се факта, че освен оспорената по делото заповед, жалбоподателите са умедомени и за наличието на Констативен акт № П-12 от 15.06.2020г., който обаче е неотносим към предмета на делото, доколкото се отнася за бунгало № 5, а не за процесното бунгало № 10. Сочи се, че при съставяне на описания в заповедта констативен акт, както и в останалите актове съставяни за другите бунгала, не е присъствал представител на оспорващите. При положение, че бунгалото е преместваем обект, според оспорващите е налице друг нормативен ред за неговото премахване, а не издаване на заповед с процесното правно основание, поради което считат, че е нарушен и материалния закон.

Ангажират съдебно-техническа експертиза, както и гласни и писмени доказателства. В писмени бележки доразвива тезата си, че обектът е преместваем.

Община Бургас и Областна администрация Бургас не представили документи относно предоставеното през 70-те години право на „Електроразпределение Плевен“ да изгради бунгала на това място, които според оспорващите трябвало да съхраняват. Процесният констативен акт не бил връчен на двете жалбоподателки, с което били лишени от правото си на възражения в съответния срок. В условието на евентуалност, ако се приеме наличието на „строеж“, следвало да се вземе предвид указаното в § 16 от ДР на ЗУТ, с оглед установеното време на изграждане на строежа, както и наличие на останалите предпоставки за приемането на този строеж, като търпим. На следващо място, жалбоподателите се позовават на термина „временен строеж“, изграден съгласно разрешение по чл.120 от ППЗТСУ, който обслужвал дейност по строеж извършван от посоченото юридическо лице. Оспорва се наличието на основанието по чл.225, ал.2 от ЗУТ, като се позовава и на съдебна практика.

Иска се отмяна на оспорената по делото заповед, издадена по отношение на бунгало № 10. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът–Заместник-кмет по СИРР на Община Бургас, чрез процесуалния си представител, представя по делото административната преписка. Оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена, като неоснователна. Сочи, че са налице всички процесуалноправни и материалноправни предпоставки за издаване на административния акт. Оспорват се представени по делото документи, които не са заверени и се иска изключването им от доказателствата.

Пълномощникът на ответната страна пледира за отхвърляне на жалбата, с оглед събраните по делото доказателства. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условието на евентуалност, ако бъде уважена жалбата, прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което следвало да се редуцира до минималния размер.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Оспорването от страна на М.И.А. и Е.И.Д. е процесуално

ДОПУСТИМО. За двете лица е налице правен интерес от оспорването, тъй като макар да не са посочени изрично като адресати на обжалваната по делото заповед, същата е неблагоприятен за тях административен акт, който засяга правната им сфера. Това е така, защото признатите от двете оспорващи страни факти и обстоятелства, а именно че са дългогодишни собственици на 5 бр. бунгала, сред които и процесното бунгало № 10, които владеят и ползват от години, след като техният покоен баща е закупил тези бунгала на 25.08.2004г. Признава се и факта, че към момента на издаване на заповедта собствеността върху Бунгало № 10 е придобита по наследство от праводателя Иван Е., бивш жител ***, починал на 09.09.2011г. /удостоверение за наследници-л.11/. В този смисъл, оспорващите се легитимират като собственици на обекта, описан в заповедта, а за това обстоятелство не само, че не се спори от насрещната страна, но и ответникът чрез упълномощения си процесуален представител изрично изтъква, че счита именна двете физически лица за собственици на описания в заповедта незаконен строеж. Заповедта е индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване пред съда, а предвид липсата на спор и относно факта, че заповедта не е връчвана лично на двете физически лица, не би могъл да се обоснове извод за просрочие на оспорването, поради което съдът приема, че жалбата е подадена и в срока по чл.149, ал.1 от АПК. При наличие на всички кумулативно изискуеми положителни предпоставки за допустимост на оспорването, жалбата следва да бъде разгледана по същество.

При разглеждане на спора по същество, съдът съобрази следното:

Факти:

От приетите по делото доказателства, част от административната преписка се установява, че с Констативен акт № П-17 от 15.06.2020 г. /л.23-25/, съставен при проверка от двама служители от Дирекция «Устройство на територията» на община Бургас, е установен незаконен строеж, представляващ „Бунгало” /под № 10 в работната окомерна схема на общината, находящ се в поземлен имот, с идентификатор *по КК на гр.Бургас, УПИ ХVII-57, в кв.1 по ПУП- План за регулация и застрояване за имоти № **.15, **.35, **.43, **.57, **.70, **.86, **.87, **.88, **.95, **.98 и **.99, местност „ххквартал „Крайморие“, гр.Бургас.

Констатирано е, че поземленият имот, върху който е разположено Бунгало № 10 е собственост на Българската държава, като се сочи, че съгласно ПУП- ПРЗ за описаните по-горе имоти, одобрен с Решение на Общински съвет- Бургас, влязъл в сила на 18.06.2013г. и цитираните заповеди на Община Бургас, Българската държава е определена за собственик на УПИ ХVII-57, в кв.1 по ПУП-ПРЗ, отреден за „курортно строителство“, с площ от 1090 кв.м. Сочи се, че липсва одобрен проект за бунгалото, нито е извършвано съгласуване от контролните органи, липсва учредено право на строеж, нито е издавано разрешение за строеж, респективно липсва протокол за откриване на строителна площадка, както и протокол за определяне на строителна линия и ниво.

Описано е, че при проверката на място е установено в поземления имот извършването на незаконен строеж „бунгало“, изградено от дървена конструкция, с двускатен покрив, с размери 3.70/ 6 м. и височина 2.50 м, като е трайно закрепен за терена. Според констатациите на проверяващите служители към момента строежа не е използван, а периода на изграждане не може да се установи.

Констатираните нарушения се изразяват според описаното в КП в изпълнение на строеж в поземлен имот държавна собственост, без учредено право на строеж, без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, а като нарушени разпоредби са посочени чл.148, ал.1 от ЗУТ, чл.137, ал.3 и чл.182, ал.1 от ЗУТ.

Процесното

Бунгало № 10 е квалифицирано, като строеж от V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква «а» от ЗУТ и чл.10, ал.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

Констативният акт е съставен от длъжностни лица при община Бургас, в отсъствие на собственика на строежа към онзи момент, а тъй като е изпълнен от неизвестен извършител, поради което и не би могъл да бъде връчен на конкретно лице към онзи момент е съобщен по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, чрез поставяне на обекта, както и на съответното табло за съобщения в ЦАУ «Приморие», а също така и в интернет страницата на община Бургас, с оглед обективираното в Акт за резултатите от обявяването на КА № П-17 от 15.06.2020г. /л.26/. Срещу констативния акт, в срока по чл.225а, ал.2 ЗУТ, не са постъпили възражения.

При така установените факти и обстоятелства, зам.кметът на община Бургас е издал Заповед № 1799 от 21.07.2020 г., на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед наличието на оправомощителна заповед, издадена от Кмета на община Бургас. Наредено да се премахне установения незаконен строеж.

По делото е безспорно, че имотът върху който е разположено бунгалото е държавна собственост. Липсват дори твърдения от страна на жалбоподателите, че в някакъв период от време са придобили собственост върху този имот.

Безспорно е и обстоятелството, че бунгалото, заедно с още 4 подобни бунгала са придобити от праводателя на оспорващите на 25.08.2004г., като според заявеното от тях в жалбата, същите разполагат само с фактура и квитанция от приходен касов ордер за сумата от 720 лева /л.11 от делото/.

Предвид факта, че документите са приложени към жалбата като незаверени копия, съдът предостави възможност на оспорващите страни да бъдат заверени, с оглед приемането им като доказателства по делото, респективно да представят в съдебно заседание техен оригинал или заверен с оригинала екземпляр. До приключване събирането на доказателсва обаче, страните не приложиха такъв екземпляр на представената Фактура № ********** от 25.08.2004г., издадена от доставчика «Електроразпределение Плевен» ЕАД на получателя И.Е.И. за 5 бр. «бракувани бунгала» на единична стойност 120 лева, без ДДС или общо 720 лева, с включен ДДС. В последното съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателите представи в оригинален индигиран екземпляр само Квитанция № 0001590 за сумата от 720 лева, платена в брой от И.Е.И. по Фактура № ********** от 25.08.2004г., който след сравнение с представеното по делото копие и надлежното му заверяване от пълномощника, бе върнат на представилите го жалбоподатели.

В преписката изпратена от ответната страна се съдържа и формално заверено копие на Договор за продажба от 25.08.2004г., сключен в гр.Плевен, между продавача «Електроразпределение - Плевен»ЕАД и купувача И.Е.И.. Предмет на договора е закупуването на движими вещи- демонтирани материали от бракувани бунгала срещу цена от 120 лева, без ДДС.

В долния десен ъгъл на втората страница на договора /л.35 от делото/ се съдържа саморъчно изписан текст, че «материалите по фактура № 17011690 от 25 август са предадени на 26 август», като са положени подписи и на лицето, което ги е предало, както на приел. По изрично искане на жалбоподателите, да бъде представен оригинала на този договор, с който те не са запознати, ответната страна не представи оригинален екземпляр. Според тезата на ответника, жалбоподателите са приложили копието на този частен документ, тъй като именно техния праводател е страна по договора, което обстоятелство обаче бе отречено от оспорващите страни, според които не са знаели за съществуването на този договор.

Разпечатката съдържа 35 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b9b7825d-36aa-4508-8b4f-247ffed10706