Определение № 138 от 11.03.2024, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Определение № 138/11.03.2024г. по ВЧНД № 147/2024г. по описа на Окръжен съд-Сливен

Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адв.С. К. от АК Б., защитник на обв.А. Б. Г., против Определение № 26/04.03.2024г. по ЧНД № 32/2024г. по описа на РС К., с което е взета мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обв.А. Г..

С частната жалба, подадена защитника на обв.Г., се посочва, че разследването е в ранен етап и следва да е налице обосновано предположение, че обв.Г. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, което ще се доказва в хода на разследването. Счита се, че не е налице опасност обвиняемият да се укрие, няма данни по делото да се е укривал, а има безукорно процесуално поведение. Сочи се, че единствено той осигурява прехрана на семейството си – жена и три непълнолетни деца, и следва да се остави обвиняемият да осигурява доходите им и да се грижи за тях. Заявява се, че обв.Г. не е осъждан за тежко престъпление, като на обвиняемия е налагано най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода. Заявява се, че обвиняемият няма да извърши друго престъпление и няма такава опасност. Иска се определяне на мярка за неотклонение парична гаранция или домашен арест с електронно устройство.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен намира подадената частна жалба за неоснователна и като такава счита, че следва да се остави без уважение, като се потвърди определението на РС К.. Смята, че от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на деянието, за което е привлечен да отговаря, в каквато връзка са голяма част от показанията на свидетелите. Посочва, че Г. е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление – нанесъл е удар с дървена бухалка в главата на пострадалия Д., който и към настоящия момент е на лечение в болницата, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – обвиняемият е многократно осъждан за извършени от него различни тежки умишлени престъпления. Прокурорът твърди, че мярката за неотклонение следва да остане задържане стража, тъй като е налице опасност обвиняемият Г. да извърши друго престъпление и да се укрие, а и са налице условията на чл.63 ал.2 т.1 от НПК, според който опасността обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление се презумира, когато се касае за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив, какъвто е настоящият случай. Пледира за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на определението на РС К..

Пред настоящата инстанция обв.А. Г., се явява лично и заедно със своя 1 защитник. Счита се, че не може да се обоснове извършването на деянието от обвиняемия само на показанията на свидетел-очевидец, непълнолетния свид.Оцов, който е брат на пострадалото лице. Посочва се, че взетата мярка за неотклонение задържане под стража затруднява отглеждането на трите непълнолетни деца на обвиняемия, както и че майка им е безработна, като в този смисъл следва да се съобрази опасността обвиняемият да се укрие.

Пледира се за налагане на по-лека мярка за неотклонение, а именно парична гаранция в определен от съда размер, което ще позволи на обвиняемия да работи докато трае разследването. Алтернативно, ако обвиняемият следва да бъде ограничен в своето придвижване, да му се наложи мярка за неотклонение домашен арест с поставяне на електронно устройство.

В личната си защита обвиняемият поддържа заявеното от защитника си, като уточнява, че работи в дома си, както и като дървосекач. В последната си дума моли за по-лека мярка за неотклонение.

Настоящата частна жалба е подадена от адв.С. К. от АК Б., защитника на обвиняемия А. Г., който има право на такава, против постановеното определение и в тридневния преклузивен срок за обжалване по чл.64 ал.6 от НПК, поради което е допустима.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на разследването до настоящия момент, както и в съдебното производство, по повод мярката за неотклонение на обвиняемия и провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че частната жалба е неоснователна.

По повод искането на прокурор от Районна прокуратура гр.Сливен за вземане спрямо обв.Г. на мярка за неотклонение задържане под стража и в пълно съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК, Районен съд К. е анализирал събраните доказателства и е преценил всички факти, относими към вземането на мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обвиняемия. Първостепенният съд е приел също, че събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, са достатъчна доказателствена основа, на базата на която може да се направи обосновано подозрение, че обв.А. Г. е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.

Направил е правилен извод за наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, която законова презумпция не се оборва или поставя под съмнение и към настоящия момент. Обсъдено е и семейното положение на обвиняемия, за което е прието, че при вземане на мярка за неотклонение домашен арест, каквато е пледирала защитата при първата инстанция, няма да осигури на обв.А. Г. възможност да изхранва семейството си.

Въз основа на приетите и правилно установени факти първостепенният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъедини и 2 въззивният – налице са кумулативно изискуемите по чл.63 от НПК, условия за вземане спрямо обв.А. Б. Г. на мярка за неотклонение задържане под стража.

Досъдебно производство № 57/2024г. по описа на РУ К. е образувано на 02.03.2024г. за това, че на 01.03.2024г. в с.Г., общ.К., причинил средна телесна повреда на И.И.Д., ЕГН ********** от същото село - престъпление по чл.129 ал.1 от НК.

С постановление от 02.03.2024г., предявено на същата дата, А. Б. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.131а предл.2, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ HK , за това, че на 01.03.2024г. в село Г., община К., в условията на опасен рецидив, причинил на И.И.Д., роден на 06.02.1998г., средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, което прониква в черепната кухина.

С постановление на прокурор от 02.03.2024г., обв.А. Г. е задържан за срок до 72 часа за довеждането му пред съда, на основание чл.64 ал.2 от НПК, считано от 17.30 часа на 02.03.2024г.

Съдът съобрази, че повдигнатото срещу обв.Г. обвинение е за тежко умишлено престъпление, с предвидено за него наказание лишаване от свобода от пет до дванадесет години, наличието на данни, подкрепящи обоснованото предположение за извършване на разследваното престъпление именно от обв.Г., както и за съществуването на опасност от укриване или извършване на престъпление, които са в унисон с нормите на чл.93 т.7 от НК, чл.63 ал.1 и чл.56 ал.3 от НПК.

В тази връзка правилно е становището на първата инстанция, че по делото са налице достатъчно данни, които подкрепят обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил разследваното деяние.

Въззивната инстанция намира, че обоснованото подозрение, обв.Г. да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, се подкрепя от надлежно събраните доказателствени източници, а именно оглед на веществени доказателства, включително фотоалбум към него, част от обясненията на обв.А. Г., показанията на свидетелите И. Х., Мариян Оцов, Борис Георгиев, Ханко Кръстев, Христо Бундев, протокола за доброволно предаване, заключението на изготвената съдебно-медицинската експертиза, писмените доказателства – електронна справка за съдимост, писма от РП Сливен, декларация за СМПИС. Събраните до момента на досъдебното производство доказателствени материали са достатъчни, за да се аргументира извод за наличието на обосновано подозрение относно авторството на деянието в лицето на обвиняемия. Разследването е в началната си фаза и предстои осъществяването и на други процесуално-следствени действия, необходими за изясняване на релевантните за спора обстоятелства.

Ноторно известно е, че към настоящият момент, във връзка с производство за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, не е необходимо наличието на категорични, безспорни и несъмнени доказателства относно 3 вината на обвиненото лице. Предвид това, правилно първата инстанция е направил извод, въз основа на събраните до този етап доказателства на ДП, за съпричастност на обвиняемия към повдигнатото му обвинение. Съобразно това, изтъкнатите в тази връзка доводи на защитата на обвиняемия относно липсата на обосновано подозрение, че обв.Г. е извършил деянието, в което е обвинен, са неоснователни. Неоснователно е и твърдяното от защитата, че съпричастността на обв.Г. към деянието, в което е обвинен се твърди само от роднини на пострадалото лице. Напротив, обоснованото подозрение за участие на обв.Г. в престъплението, за което е обвинен, се установява и от проведените разпити на свидетели, които не се намират в близки родствени отношения с пострадалия И. Д., както и от заключението на изготвената СМЕ, протокола за доброволно предаване на вещественото доказателство - дървена бухалка и огледа й.

Въззивната инстанция намира, че е законосъобразен изводът на районния съд за наличието на опасност от укриване и извършване на престъпление от страна на обв.Г.. В тази връзка следва да се подчертае законовата регламентация, според която тези две опасности са предвидени в чл.63 ал.1 от НПК, алтернативно, и наличието на която и да е от тях е достатъчна да обоснове вземането на мярка за неотклонение задържане под стража. Правилно е становището на първата инстанция, че в случая съществува реална опасност от извършване на престъпление, която според настоящият състав на съда се обосновава от механизма, начина и средството на извършване на конкретното деяние. Правилно е отчетено от първата инстанция и обремененото съдебно минало на обвиняемия, както и наложените наказания, някои от които ефективно изтърпяни от обв.Г., но не са изиграли своята превантивна роля и не са способствали обвиняемият да не извършва противообществени прояви. Налице е и опасност от укриване на обвиняемия, която се аргументира с тежестта на предписаното наказание за вмененото на обв.Г. престъпление и евентуалното му понасяне, както и от обстоятелството, че след извършване на деянието обв.Г. е избягал и е оставил ранения пострадал. Твърдяното от защитата безукорно процесуално поведение на обвиняемия не отговаря на установените факти по делото, не е подкрепено от доказателства по делото и съдът го определя като защитна позиция на обвиняемия.

Видно от справката за съдимост на обв.Г., се налага извод относно неговата личност и по-точно за обществената опасност на дееца, която съобразена с тези данни, е висока. Въззивният съд съобрази и обстоятелството, че обвиняемият не е трудово ангажиран, не работи и няма данни за получаване на трудови доходи, както и средства, необходими за негова издръжка и грижа за семейството му. Голословно е твърдението на защитата и обвиняемия за полагане на труд, включително и в домашни условия. От това се налага извода, че е налице реална опасност обв.Г. да извърши престъпление. Въззивната инстанция обсъди и обществената опасност на повдигнатото на обвиняемия Г. обвинение, която също намира за 4 висока, както и факта, че този вид престъпления се срещат често в района, където живее обвиняемият и пострадалият и са високо обществено укорими.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, при определяне на мярката за неотклонение, въззивната инстанция отчита високата степен на обществена опасност на деянието, предвид мястото, механизма, начина и средството за извършването му, както и високата степен на обществена опасност на обвиняемия, като извършител, което налага вземането на мярка за неотклонение задържане под стража.

Наведеното от защитата, че обв.Г. има три непълнолетни деца, за които полага грижи, не се спори по делото и се потвърждава от декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, както и от приетите в първоинстанционното съдебно производство удостоверения за раждане.