Решение № 260022 от 11.04.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ……………. гр. София, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на първи декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ИВАН КОЕВ мл. с. : ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия Алексиев

ВЧНД № 1265 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С разпореждане от 05.11.2019 г., по НЧХД №

15121/2019 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 99-ти състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба на М.Д.Д., срещу А.Н.П., с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал частния тъжител (ЧТ) М.Д., който, в срока по чл. 319, ал.

1 от НПК, е депозирал въззивна жалба. В същата се твърди, че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че с разпореждането на първия съд се осъществява отказ от правосъдие спрямо частния тъжител. Същият твърди, че съдията - докладчик при СРС-НО, 99-ти състав е интерпретирал неправилно фактите по делото. Изтъква се, че преценката дали разгласените обстоятелства са позорни можело да се извършва само след събиране на доказателства и проверката им в съдебно заседание. В заключение, желае се отмяна на обжалваното разпореждане.

Първоначално жалбата на М.Д. е била разгледана от друг въззивен съдебен състав при СГС - НО. Съставът прекратил образуваното НЧД № 843/2020 г. по описа на СГС - НО и е върнал делото на СРС за изпълнение на указания във връзка с администрирането на същото.

Доводите на въззивният съд са били във връзка с невнесената държавна такса за въззивна жалба по дело от частен характер и липсата на дадени указания от страна на СРС към частния тъжител да внесе такава. Районният съд, от своя страна, е изпълнил указанията на въззивният състав и е съобщил на ЧТ М.Д., че следва да внесе законоустановената държавна такса в

7-дневен срок от получаване на съобщението. Частният тъжител не е изпълнил указанията на първия съд, поради което и СРС е изпратил делото за произнасяне по жалбата срещу първоинстанционното разпореждане за прекратяване на наказателното производство.

С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание на 22.10.2021 г., въззивният съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното разпореждане на СРС и с приложените материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че в конкретния случай липсва конституирано подсъдимо лице, поради което извършването на преценка за необходимостта от разпит на такова, вменено като задължение на въззивния съд по реда на чл. 327, ал. 2 от НПК, е безпредметно.

Намери, също така, че с оглед предмета на делото, процесуално недопустимо е провеждането на въззивно съдебно следствие, за правилното му решаване и обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК. Настоящият въззивен контрол е ограничен единствено и само до изложените в тъжбата обстоятелства и законосъобразността и обосноваността на оценката им от първия съд, направена на плоскостта на разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от НПК.

Въззивният съд намери, че доколкото, както вече се посочи, по делото липсва лице, конституирано в процесуалното качество на подсъдим, то обсъждането на необходимостта от присъствието му в съдебно заседание, въз основа на преценката, дължима от въззивния съд по реда на чл. 329, ал. 2 от НПК, също е безпредметно.

В проведеното на 01.12.2021 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, ЧТ М.Д., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не ангажира доводи по фактите и обстоятелствата, от значение за предмета на доказване и по основателността на подадената въззивна жалба.

Лицето, срещу което е предявено частното обвинение – А.Н.П., редовно призовано, също не се явява. Изпраща процесуален представител – адв. Р.Ш., САК. Последният изтъква пред въззивния съд, че твърденията на ЧТ не разкриват признаци на съставомерно деяние по чл. 147, ал. 1 от НК, с оглед на което първият съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от НПК. Желае потвърждаване на първоинстанционното определение.

Софийски градски съд, като прецени материалите по делото, обжалваното разпореждане, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание от процесуалния представител на лицето, срещу което е насочена частната тъжба, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.

314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По отношение на неизпълнението от страна на ЧТ на даденото с определение № 260204/19.01.2021 г. на СГС – НО, VIII-ми въззивен състав, указание за внасяне на дължима държавна такса за разглеждане на делото от въззивната инстанция, следва да се отбележи, че липсата на внесена държавна такса от ЧТ, изискуема се съгласно чл. 4, б.

„а" от Закона за държавните такси, в размера, посочен в т. 12, вр. т. 9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, е правно - технически въпрос. Същият не е свързан с преклудирането на процесуални права и същото не представлява задължителен реквизит за редовност на въззивната жалба (аргумент от чл. 320 от НПК, където не е поставено такова изискване, относно нейното съдържание – доводи в същия смисъл се съдържат и в Решение

№ 211 от 29.04.2003 г. по н. д. № 53/2003 г., III н. о. на ВКС), поради което не се отразява на допустимостта на процесната въззивна жалба.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият съд, преценявайки обосноваността и законосъобразността на разпореждането на СРС, намери, че разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваният акт на съдията – докладчик при първия съд – законосъобразно и правилно. Съображенията в тази насока са следните:

Производството пред СРС - НО, 99-ти състав е образувано въз основа на подадена на 24.09.2019 г. в СРС тъжба от ЧТ М.Д.Д., срещу А.Н.П., за престъпление, квалифицирано от частния тъжител като такова по чл. 147, ал. 1 от НК, както и по чл. 148, ал. 2, вр. ал 1 от НК. По постъпилата тъжба е образувано НЧХД № 15121/2019 г. по описа на СРС - НК, 99-ти състав.

С разпореждане на съдията – докладчик при СРС - НО, 99-ти състав от 05.11.2019 г., постановено по НЧХД № 15121/2019 г. по описа на същия съд, наказателното производство по делото е прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, като е прието, че описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление.

С разпореждането си, СРС – НО, 99-ти състав, е приел, че са налице основанията на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство, тъй като описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление. Инкриминираните от частния тъжител изрази на А.Н.П., които са били изнесени в писмена жалба-сигнал до Камарата на частните съдебни изпълнители, Министерство на правосъдието, Комисия по защита на личните данни, Инспекция по труда, а именно: „Същевременно обаче управителят на кредитора „Д и М Д. Консултинг хауз“ извършва и фактически действия по администриране на изпълнителното дело срещу мен, входира и изходира документи по него, фактически работи в офиса на съдебния изпълнител ЧСИ М.Г., намира се във връзка с нея /на съпружески начала/, има съвместни печатни издания с нея, а също така е представителен орган по закон и на други кредитори/взискатели с дела, образувани в офиса на ЧСИ М. Г., което не е тайна и се сочи от други частни съдебни изпълнители, а също така е достояние на Камарата на ЧСИ и нейните органи и членове”; „Въпреки конфликта на интереси, в който ЧСИ М.Г. се намира, същата образува изпълнителни дела, води същите и извършва изпълнителни действия по искане на „мъжа си“ М.Д. и при съвместна и пряка работа по тях на самия него”; „М.Д. пребивава в офиса на съдебния изпълнител М.Г. и има достъп до нейния служебен архив, включително до личните данни на длъжниците, в частност на мен по воденото изпълнително дело срещу мен, без да има такова право по закон”; „Офисът на ЧСИ М.Г. не работи съгласно установеното със Заповед на Министъра работно време. На мен и моите пълномощници и представители по делото не ни се позволява да правим справки по същото, а офисът е постоянно затворен. На входа на офиса е упоменато в табела, че само в кратък промеждутък от време през деня между 14:00 до 16:00 страните могат да депозират документи, но при много от посещенията, дори в този интервал от време, офисът е затворен, което ни принуждава да се опитваме да представим документи на съдебния изпълнител по куриер, без да сме наясно, ще бъдат ли те входирани и приети по изпълнителното дело“; „Не са спазени от съдебния изпълнител разпоредбите на Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ на МП като в кантората му няма обособено помещение за преглед на делата, до архива и документите на съдебния изпълнител достъп има и с тях борави лицето М.Д. съобразно изложеното в сигнала“; „Позволявайки на М.Д. да работи в нейния офис по дела, на практика ЧСИ М.Г. влиза в нерегламентирани трудови правоотношения с него, което съставлява закононарушение и за двамата“; „По конкретното изпълнително дело срещу мен № 2019862040002 не са предплатени предварително от взискателя начислените и възложени в моя тежест за плащане такси и разноски. Съдебният изпълнител не спазва принципа на адекватност и съразмерност на изпълнението съобразно подлежащото на събиране вземане, което изискване е въведено не само в устройствените актове, регламентиращи дейността му, но и изрично в чл.442а от ГПК. ... Също така таксите по делото са неправилно определени, по тях няма издадени своевременно сметки и фактури“, съдията - докладчик е счел, че в конкретния случай не представляват разпространение на конкретни позорящи обстоятелства по отношение на ЧТ М.Д..

Част от инкриминираните от последния изрази, според първата инстанция, биха могли да се възприемат като засягащи частния съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Г., в чиято кантора работи ЧТ М.Д.. В други посочени в частната тъжба изрази, СРС е констатирал по-скоро твърдения, които биха могли да станат основание за отвод по реда на чл. 22 от ГПК от страна на ЧСИ Г., но не и позорящи данни. В този смисъл е приел, че не е налице разпространение на конкретни позорящи и клеветнически факти и обстоятелства, а основно са направени изводи и съждения от страна на А.П. във връзка с изпълнителното дело, по което той е страна.

Първият съд е приел, че не е налице осъществено и престъплението „обида“ по чл. 146 от НК, тъй като, за да е налице от обективна страна, изпълнителното деяние следва да се изразява в казването или извършването на нещо, което е унизително за честта и достойнството на другиго, като същото се счита за довършено в момента, в който лицето възприеме насочената спрямо него обидна проява. Районният съд е счел, че инкриминираните от ЧТ М.Д. изрази не представляват такива, че да накърнят честта и достойнството на тъжителя.

Съдията

– докладчик при СРС е формирал и извода, че независимо от приетите изменения с ДВ, бр. 63 от 2017 г., в чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, не е отменено правомощието му, когато инкриминираното деяние не представлява престъпление, то още в първия стадий на съдебната фаза да прекрати наказателното производство. Изтъква аргументи във връзка с правомощието, което законът му отрежда да прекрати наказателното производство на правно основание чл. 250, ал. 1, т.1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, когато в частната тъжба не се изнасят данни за престъпление.