Решение № 87 от 28.09.2021, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. , 28.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100532 по описа за 2021 година

Производството е първоинстанционно по реда на чл.97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.

Ищецът – Дирекция “С.П.” гр.П. /ДСП-П./, представляван от директора АНН. П. Н., е сезирал съда с искане за настаняването на лицето Г. ВЛ. М., ЕГН: **********, в специализирана институция – Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения в гр.П.

/ДПЛСН-П./, находящ се на ***, за срок от три години или до промяна на обстоятелствата, което да доведе до прекратяване ползването на социалната услуга, в съответствие с нейното желание и становището на настойника.

Твърди се в исковата молба, че лицето Г. ВЛ. М. е настанено със заповед № СУ/ДСО-ПП/11-1/13.08.2021 г. на Директора на ДСП- П. в Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения в гр.П., която мярка е постановена временно по административен ред. Сочи се, че лицето ползва социална услуга Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения от 28.10.2015г., където е настанена по медицински и социални индикации, предвид обстоятелството, че това е специализирана институция за лица със сетивни нарушения, установени с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, в която са създадени условия за обслужване, отговарящи на ежедневните, социалните и терапевтичните потребности на потребителите. Сочи се, че с Решение №101/03.08.2018г. на Районен съд-П., влязло в сила на 21.08.2018г., е постановен престой на лицето в социалната услуга за срок от 3 години, който е изтекъл на 21.08.2021г. В исковата молба се посочва още, че Г.М. е подала Заявление с вх. № СУ/Д-СО-ПП/11 от 22.07.2021г. за ползване на социалната услуга със знанието и съгласието на настойника си, който писмено е изразил становище, че ползването на социалната услуга е в интерес на лицето, което е освидетелствано от органите на 1 медицинската експертиза през 2013г. и с Експертно решение на ТЕЛК № 1876 от зас. № 173/29.10.2013г. й е определена 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ, пожизнен срок и водеща диагноза „отлепване на ретината с ретинално разкъсване“, след което е поставено под пълно запрещение с решение №97/04.03.2015г. на Плевенски окръжен съд, а със заповед № 100/27.02.2018г. на органа по настойничеството в община П. е назначен за настойник Й. Т. С.. Твърди се в исковата молба, че е проведено актуално социално проучване, при което е установено, че Г.М. не притежава собствено жилище, несемейна е, няма деца, няма близки роднини, които да и оказват подкрепа, а при този вид социална услуга ще бъдат покрити базовите и потребности, ще получава адекватни за здравословното и състояние грижи и ще и бъдат осигурени възможности за поддържане на социален контакт. С оглед на това, вносителят на искането ДСП-П. счита, че ползването на социалната услуга Дом за непълнолетни лица със сетивни нарушения-гр.П. е в най-добър интерес на Г.М..

В съдебно заседание вносителят на искането- ДСП-П. не изпраща представител, но депозира писмено становище чрез директора А.Н., в което се сочи, че вносителят поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което лицето Г. ВЛ. М. да бъде настанена в Дома за пълнолетни лица със сетивни нарушения в гр.П. за срок от три години или до настъпване на обстоятелства, водещи до прекратяване ползването на социалната услуга, в съответствие с изразеното от лицето желание и становище на нейния настойник.

Районна прокуратура – П. не изпращат свой представител, който да вземе становище по искането за настаняване на Г.М. в специализирана институция.

Настойникът Й.С. поддържа искането и се присъединява към становището на ДСПП., тъй като лицето е в невъзможност да се грижи само за себе си и счита, че е добре да бъде настанено там.

В качеството си на заинтересована страна директорът на Дома за лица със сетивни нарушения гр. П. - Н. К. заявява, че поддържа направеното искане от ДСП-П., тъй като найдоброто място за лицето е именно там, като наблюденията й сочат, че то се чувства добре там.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Лицето Г. ВЛ. М., с ЕГН: ********** е поставена под пълно запрещение, видно от решение № 197 от 04.03.2015 г. по гр.д. № 1 021/2014 г. по описа на ОС- Плевен, тъй като съдът е установил, че лицето страда от олигофрения – болест, водеща до слабоумие и невъзможност да се грижи за своите работи. Лицето, видно от ЕР № 1876/173/29.10.2013г. на ТЕЛК – Очни заболявания към V-та МБАЛ „София“ ЕАД, има и диагноза „отлепване на ретината с ретинално разкъсване“, поради което и е определен 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ пожизнено.

От Заповед №100/27.02.2018г. на кмета на община П. се установява, че на лицето Г.

ВЛ. М. е назначен настойнически съвет, като за настойник е определена Й. Т. С., с ЕГН:

2

**********- служител в ДПЛСН-П..

Макар да не е представена упоменатата Заповед от 2015г., с която Г.М. първоначално е настанена в Дома за пълнолетни лица със сетивни нарушения- гр.П., съдът не подлага на съмнение съществуването на тази заповед. Представена е Заповед № РД01-42/25.04.2018г. на директора на ДСП-П. е прекратено временно настаняването на Г.М. в специализираната институция с цел предприемане на настаняване в съответствие със действалото тогава законодателство.

С Решение № 101/03.08.2018г. по гр.д. № 280/2018г. на Районен съд-П., постановено от същия съдебен състав, след пълен анализ на предпоставките за това, Г. ВЛ. М. е настанена в специализирана институция- Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения в гр.П. за срок от 3 години или до настъпване на обстоятелства, които водят до прекратяване на ползването на социалната услуга. Тригодишният период на настаняване е изтекъл на 21.08.2021г.

На 22.07.2021г. лицето, чието настаняване се иска- Г. ВЛ. М. е подала, със съдействието и волята и на настойника си Й.С., заявление до директора на ДСП-гр.П. за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет и по-конкретнонастаняване в Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения – гр.П.. В писмен вид настойникът Й.С. е изразила становище от същата дата-22.07.2021г., според което самата тя няма възможност да полага грижи за Г.М. в домашна среда поради влошеното й здравословно състояние.

Във връзка с подаденото на 22.07.2021г. заявление за ползване на социална услуга, са изготвени предварителна оценка на потребностите на кандидат-потребителя от социални услуги и социален доклад. В социалната оценка са изследвани семейното положение на кандидат-потребителя, здравословното и материалното му състояние, както и потребностите му. Според доклада, въз основа на всички изследвани обстоятелства и направената оценка на потребностите, се обуславя необходимост от продължаване на дългосрочно ползване на социална услуга за резидентна грижа за пълнолетни лица спрямо Г.М.. Достигнато е до заключение, че е налице съответствие между избора на лицето и предложените му социални услуги, предоставени в специализирана институция. Посочено е в социалния доклад, че всички алтернативни възможности за социално включване на лицето в общността са изчерпани, като липсата на възможности за социална вградимост и самообслужване, пораждат необходимост от непрекъсната качествена грижа и оказване на подкрепа на лицето. Посочено е, че липсата на близки и роднини, които да полагат грижи за г-жа М. в домашна среда, необходимостта от медицинско наблюдение, социални и рехабилитационни грижи, налагат ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълнолетни лица, предоставена в специализирана среда- Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения- гр.П.. Социалният доклад е изготвен и подписан от социалния работник Деляна Цветанова и е съгласуван от началника на отдел „Хора с увреждания и социални услуги“ към ДСП-П..

Със

Заповед №СУ/Д-СО-ПП/11-1/13.08.2021г.

3 е настанена временно по административен ред Г.М. в специализирана институция Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения в гр.П. до произнасяне от страна на Районен съд-П., след което в съда е внесена настоящата искова молба.

От директора на ДСП-П. е издадено съдебно удостоверение №2306-УД0683/09.09.2021г., според което към дата 09.09.2021г. след направена справка по реда на чл.95 ЗСУ в Регистъра на социалните услуги, воден от Агенцията за С.П. е установено, че няма друга подходяща услуга в общността и/или в специализирана институция, където има свободни места и би могла да бъде настанена Г.М., освен Дома за пълнолетни лица със сетивни нарушения- П..

В хода на процеса е разпитана като свидетел Н. К. П. – медицинска сестра в ДПЛСН-П., която оказва грижи за Г.М. и има ежедневни наблюдения върху нейния живот там. Свидетелката заявява, че работи в Дома от 6 години и познава Г.М. и нейното състояние. Според свидетелката Г.М. е в добро за възрастта си здравословно състояние, но има нужда от непрекъсната чужда грижа, тъй като единственото, което може да направи сама е да отиде до тоалетната и до столовата в Дома, като всичко останало е грижа на персонала на дома. Свидетелката П. твърди, че Г.М. трудно общува, но присъства на всички мероприятия в Дома. Според свидетелката условията в Дома са подходящи за Г..

Свидетелката е категорична, че Г. се чувства добре в Дома.

Съдът, на основание чл.97, ал.2 ЗСУ, лично е изследвал волята на лицето Г.М. по отношение на евентуалното й настаняване по съдебен ред в ДПЛСН-П., поради което, както и при разглеждане на предходното дело за нейното настаняване, е проведено изнесено съдебно заседание в ДПЛСН-П.. Съдът установи, че няма промяна в състоянието на лицето от 2018г., като същото е частично контактно, най-общо се ориентира за време и място.

Казва, че й харесва в Дома и там се грижат добре за нея.

С оглед отново разпоредбата на чл.97, ал.2 ЗСУ, съдът проведе съдебното заседание с участието на вещото лице Е.Г. – психиатър, на когото бе предоставена възможност да установи каква е волята на лицето Г.М.. Вещото лице Г. устно заяви пред съда, че лично е преценил състоянието на Г.М. и намира, че няма промяна в състоянието й от преди 3 години, когато я е изследвал. Вещото лице счита, че няма промяна и в нивото на развитие на Г.М.. Установява се според експерта, че Г.М. е ориентирана за време и пространство и конкретно за това къде се намира, като няма забележки по отношение на средата и грижите спрямо нея. Вещото лице Г. заявява, че интелектуално-паметовото недоразвитие Г.М. го има по рождение и поради това е поставена и под запрещение, въпреки което обаче, макар и трудно изразена, волята й категорично е, че желае да продължи да ползва социалната услуга в ДПЛСН-П..

При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Настоящото дело е насочено към правен резултат „настаняване на лице, поставено под пълно запрещение, в специализирана институция“ на основание чл.95 и следващите от 4

Закона за социалните услуги /обн. в ДВ бр.24 от 2019г. в сила от 01.01.2020г., с който се отменят чл.16-16г. от Закона за социалното подпомагане/.

Настоящият съд намира искането за допустимо, тъй като е подадено от легитимиран орган, съобразно чл.95, ал.2 ЗСУ, до компетентен съд, а именно: районния съд по настоящ адрес на лицето (чл.97, ал.1 ЗСУ), което от 2015 г. насетне и към момента пребивава в ДПЛСН-гр.П..

Разгледано по същество искането се явява основателно по следните съображения:

Разпоредбите на чл.97 и чл. 98 ЗСУ регламентират условията и реда за настаняване в специализирани институции, осигуряващи резидентна грижа, на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение. Условие, за да бъде уважено искането за настаняване, е в производството пред съда да се установи липса на възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността, т.е. искането за настаняване е основателно само в случаите, когато липсва подходяща с оглед спецификите на обследваното лице семейна среда, в която то да бъде адекватно обгрижвано.