Решение № 1532 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1532 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110117419 по описа за 2025 година

Ищецът „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.

София, .........., е предявил искове за признаване за установено, че ответникът „Фешън Съплай“ ЕАД, ЕИК ........ /преди преобразуване „Фешън Съплай“ ЕООД/, седалище и адрес на управление гр. Благоевград, бул./........., дължи следните суми: 3028,60 лв. такса за надвишен пробег по чл. 64.1 от Договор за отдаване на автомобили при условия на оперативен лизинг от 12.03.2019 г., с предмет на договора отдаване на лек автомобил Ленд Ровър Рейндж Ровер Велар, с номер на шаси: ........., ДК № ........, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2025 г. до окончателното изплащане; 3590,90 лв. /частична претенция от 96 666,66 лв./ неустойка за предсрочно прекратяване на договора съгласно чл.

62.8 от Договора; 1376,51 лв. /частична претенция от 37 055,55 лв./ неустойка за забава за връщане на автомобила съгласно чл. 37 от Договора, за периода 04.01.2024 г. – 19.02.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 54/2025 г. по описа на РС – Благоевград. Ищецът твърди, че на 12.03.2019 г., между него /в качеството му на лизингодател/ и ответника /в качеството му на лизингополучател/ е сключен Договор за отдаване на автомобили при условия на оперативен лизинг от 12.03.2019 г., с предмет отдаване на лек автомобил Ленд Ровър Рейндж Ровер Велар, с номер на шаси: ........., ДК № ........, при условия на оперативен лизинг. Предметът на лизинговото правоотношение е определен в отделна Поръчка № ........... г., съдържаща условията на договора – гаранционна вноска в размер на 3067,75 евро, първа месечна вноска в размер на 12 356,22 евро, както и 59 месечни вноски по 459 евро, дължими до 5-то число на текущия месец и съгласно уговорен между страните погасителен план. Ищецът изпълнил задълженията си по договора, включително да предаде лизинговата вещ съгласно подписан приемо-предавателен протокол от 15.03.2019 г. Договорът влязъл в сила от деня на 1 подписването му, а срокът на лизинга започнал да тече от датата на предоставяне на автомобила. От момента на сключване на договора до месец юни 2023 г. лизингополучателят изпълнявал своите задължения, като заплащал дължимите суми по договора, след което преустановил плащанията, поради което ищецът му изпратил покана /Уведомление с изх. № L49759 от 14.12.2023 г./ за заплащане на сумите, дължими до края на месец декември 2023 г., както и уведомление, че при неизпълнение, договорът ще се счита развален по вина на лизингополучателя. Поканата е изпратена до адреса, посочен от ответното дружество като адрес за кореспонденция в чл. 65 от договора, предвиждащ, че при изпращане на документи на този адрес, същите се считат за надлежно връчени. Поканата е връчена на 18.12.2023 г., но плащане не постъпило. Въз основа на изложеното, лизинговото правоотношение е прекратено едностранно от лизингодателя, считано от 01.01.2024 г. На следващо място, съгласно чл. 64.1 от Договора, в случай че при връщане на автомобила бъде констатирано, че максимално определеният по чл. 2.7 пробег (в км.) е надвишен, лизингополучателят заплаща на лизингодателя дължимата сума, изчислена за всеки надвишен километър пробег, както е уговорено по размер в поръчката за съответния автомобил – в случая пробегът е 90 000 км., а при надвишаване, се дължи по 0,125 евро за км. В приемо-предавателния протокол от 19.02.2024 г., когато е върнат автомобила, е констатирано, че пробегът на автомобила при неговото връщане е 102 388 км, т.е. надвишен е с 12 388 км., съответно сумата за надвишен пробег възлиза на 3028,60 лв. По отношение на неустойката за прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, същата е уговорена в чл. 62.8 от договора, като се формира от четири лизингови вноски – 96 666,66 лв. /по 24 166,67 лв. всяка/, като се претендират 3590,90 лв.

Относно неустойката, дължима при забава връщането на автомобила – в чл. 37 от договора е уговорено, че при предсрочно прекратяване на договора, лизингополучателят се задължава в тридневен срок от датата на прекратяване да върне автомобила в най-близкото представителство на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД. В настоящия случай договорът е прекратен на 01.01.2024 г., а автомобилът върнат на 19.02.2024 г., поради което за лизингополучателя възникнало задължение за плащане на неустойка в размер на 1/30 част от размера на първата лизингова вноска /12 356,22 евро, съответно 24 166,67 лв./, или за периода от 04.01.2024 г. до 19.02.2024 г. е дължима сумата от 37 055,55 лв., като се претендират 1376,51 лв. Моли да се уважат исковете. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че клаузите, с които са уговорени неустойки, са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за отдаване на автомобили при условия на оперативен лизинг от 12.03.2019 г., с предмет на договора отдаване на лек автомобил Ленд Ровър Рейндж Ровер Велар, с номер на шаси:

........., ДК № ........, че пробегът е надвишен с 12 388 км., че договорът е прекратен, както и че след прекратяването му, ответникът е върнал автомобила на 19.02.2024 г. Счита, че вземането за неустойка за предсрочно прекратяване, така както е уговорено между страните /в размер на 96 666,66 лв. общо/ се доближа до стойността на автомобила, респективно до 2 цената за ползването му за срок от повече от седем години. Относно неустойката за забава при връщане на вещта, сочи, че сумата от 37 055,55 лв. многократно надхвърля евентуалните вреди от забавата, равнявайки се приблизително на 34 месечни лизингови вноски за автомобила. Относно неустойката за надвишен пробег, твърди, че при наличието на такъв, не би се стигнало до значително намаляване стойността на автомобила, т.е. не следва да се приема, че стойността на последния е намаляла със сумата, която се претендира като неустойка. Поддържа, че претендирането на неустойките в по-нисък размер от уговореното не санира порока им. Посочва, че лизингодателят е задържал и депозит, платен от лизингополучателя, в размер на 24 166,67 лв. без ДДС. Излага съображения, че така уговорените неустойки излизат извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната им функциr, както и че плащането им би довело до неоснователно обогатяване на лизингополучателя. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В съдебно заседание е допуснато изменение на исковете, като се считат предявени за пълния размер на претенциите в заявения размер.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.

Безспорно е по делото, че между страните е сключен Договор за отдаване на автомобили при условия на оперативен лизинг от 12.03.2019 г., с предмет на договора отдаване на лек автомобил Ленд Ровър Рейндж Ровер Велар, с номер на шаси: ........., ДК № ........, че договорът е прекратен и ответникът е върнал автомобила на 19.02.2024 г., като пробегът е надвишен с 12 388 км.

Според чл. 37 от договора, при предсрочно прекратяване лизингополучателят е длъжен да върне автомобила в най-близкото представителство на лизингодателя в срок от три дни от датата на прекратяване. При забава връщането на автомобила се дължи неустойка за забава в размер на 1/30 от размера на първата лизингова вноска за всеки ден до датата на връщане на автомобила. Съгласно чл. 58, т.3, при неплащане на две поредни месечни вноски лизингодателят може да прекрати едностранно договора. В този случай, съгласно чл. 59, внесената от лизингополучателя парична гаранция остава в полза на лизингодателя, което не го лишава от правото му да претендира обезщетение за вредите от виновното поведение на лизингополучателя. В чл. 62.8 е предвидено правото на неустойка на лизингодателя при предсрочно прекратяване на договора, в размер на четири лизингови вноски при срок на лизинга от 48 и повече месеца и при прекратяване след 36-ия месец, като при условие, че месечните вноски не са равни, за изчисляване на неустойката се ползва стойността на първата месечна лизингова вноска по погасителния план. Според чл. 64.1, ако при връщане на автомобила пробегът е надвишен, се дължи такса в уговорен в Поръчката размер – чл.

2.2.4 от поръчката предвижда по 0.125 евро на километър. Срещу ползването на автомобила лизингополучателят се задължил да заплаща лизингови вноски, уговорени в поръчката и погасителния план – първа месечна вноска от 12356.22 евро без ДДС и 59 месечни вноски по 459 евро без ДДС.

Видно от приемо-предавателен протокол, автомобилът е предаден на лизингополучателя на 3

15.3.2019 г.

Установява се и че на 18.12.2023 г. на ответника е връчено уведомление за плащане на дължимите до момента лизингови вноски, съответно при неплащане на вноските до края на текущия месец – за прекратяване на договора считано от 1.1.24 г. Отправена е и покана за връщане на автомобила в 3-дневен срок от получаване на уведомлението.

Автомобилът е върнат на 19.2.24 г.

Съобразно гореизложеното се установява, че между страните е налице валидно възникнало правоотношение по договор за оперативен лизинг.

Договорът е надлежно развален от ищеца-лизингодател предвид виновното неизпълнение на ответника-лизингополучател на задълженията му по договора за заплащане на лизинговите вноски – неплащане на две поредни лизингови вноски. Договорът е развален считано от изтичане на предоставения срок за плащане и липсата на изпълнение, т.е. считано от 1.1.24 г.

В договора страните са уговорили предварително размера на обезщетенията за вреди на лизингодателя от неизпълнение задълженията на лизингополучателя, дължими независимо от задържане на паричната гаранция, внесена от лизингополучателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Ако не са налице вреди, то тогава неустойката изпълнява наказателна функция като санкция за неизправната страна. Фактическият състав на задължението за неустойка включва кумулативното наличие на три елемента: облигационно правоотношение, от което произтича едно валидно възникнало главно задължение; неизпълнение на главното задължение, за което длъжникът отговаря; уговорена между страните неустойка, дължима за неизпълнението на това задължение.

Свободата на страните да определят съдържанието на договора и в частност на обезщетенията за неизпълнението му, не е безгранична, тъй като уговорките не могат да противоречат на закона и на добрите нрави, спазването на които изисква справедливост в отношенията между страните и защита на всеки един техен интерес. При въпрос за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, преценката се прави към момента на сключване на договора и съобразно това дали така както е уговорена, е в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съпоставка с конкретното неизпълнение не се прави, тъй като тя има отношение към прекомерността на неустойката, която сама по себе си не е основание за нищожност - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Неустойката е нищожна, когато единствената й цел излиза извън нейните функции, като се вземат предвид следните примерни критерии: естеството и размера на задължението, изпълнението на което е обезпечено с неустойка, наличието на друго обезпечение на същото задължение, видът е степента на неизпълнение и съотношението между неустойката и очакваните вреди.