Решение № 1655 от 20.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1655 гр. ****, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д. Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Д. Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20223100502078 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.259 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на С. С. Е., ЕГН **********, ****, чрез пълномощника адв.Д.В. и адв.Ат.Р., срещу решение №1925/15.06.2022г., постановено по ГД №6415/2021г. на 12 състав на ВРС, с което съдът е уважил предявените от БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА АД срещу С. С. Е., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2 788.20 лева /с ДДС/, представляващи наемна цена по договор за наем от 01.01.2020г., за ползване на 240 кв.м. от ПИ №******** по КК на гр.****, с адрес в гр.****, район Аспарухово, Южна промишлена зона, дължима за периода от юни 2020г. до ноември 2020г. /6 месеца/, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба на 05.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 188.25 лева – обезщетение за забава върху главницата за наемната цена, считано от падежа на всеки дължим месечен наем за периода от май 2020г. до април 2021г.; сумата от 86.55 лева, представляващи разходи за ползвана ел.енергия и поддръжка на съоръжения за периода май 2020г. до ноември 2020г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане както и сумата 5.27 лева – обезщетение за забава върху тази главница, считано от падежа на всяко задължение, за периода от 09.05.2020г. до 28.04.2021г.

Въззивникът уточнява, че не обжалва решението в частта, в която са отхвърлени частично претенциите за мораторни лихви върху наемна цена и консумативните разноски.

С жалбата си въззивникът твърди, че постановеното осъдително решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът е достигнал до погрешно съждение относно идентичността на договорения за ползване имот и действително ползвания от ответника. Поддържа се твърдение, че ответникът не е ползвал имот с идент.№********, а с ид.№******. Съдът е допуснал противоречиво интерпретиране на изложените от страните становища по спора като е игнорирал неизпълнението на възложено на ищеца задължение 1 да представи Приложение №1 към договора за наем, в което била индивидуализирана ползваната от ответника реална част от имота. Твърди се, че неясно остава как съдът е достигнал до извод за идентичността на предоставения и ползвания имот с този по договора за наем при липса на това доказателство. На следващо място съдът неправилно е приел, че свидетелските показания са противоречиви. Въззивникът твърди, че показанията и на двамата свидетели кореспондират помежду си, тъй като посочените и от двамата реални части не попадат в имота с ид.№**** /по договора за наем/, собственост на ищеца Булпорт Логистика АД. И двамата свидетели сочат ползвани от ответника сгради съответно в ПИ №170 и ПИ №********. Съдът не е отчел, че свидетелят Ш. е служител на ищеца и да цени показанията му съгласно чл.172 ГПК. Твърди, че съдът не е извършил обстоен и задълбочен анализ на събраните доказателства. На трето място, въззивникът твърди, че ищецът не е установил с допустимите доказателства, че след прекратяване на договора за наем, ползването на имота е продължило. Според въззивника, приложеното извлечение от системата за регистриран достъп и съответно регистрирането на магнитна карта №** **** за достъпа, не са надеждни доказателства предвид влошените отношения между ответника и изп.директор на ищцовото дружество както и опосредяване достъпа до наетия имот от други имоти, ползвани от Булпорт Логистик АД. Твърди се, че в ползвания имот са налице вещи на ответника, които последният не е могъл да вземе именно поради недопускането му до наетия имот. Претендира отмяна на решението и вместо това отхвърляне на предявените искове изцяло.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА АД, ЕИК 200421706, ****, представлявано от Р.К., чрез ю.к.Р.Л., за неоснователност на жалбата. Въззиваемата страна поддържа, че съдът е постановил решение въз основа на събраните доказателства и установената посредством същите фактическа обстановка. Поддържат се твърдения за продължило след изтичане срока на договора на 31.04.2020г., ползване на реалната част от 240 кв.м. от ПИ с ид.№********, вкл. за периода на претенцията м.11.2020г. Твърди се, че евентуално ползване на по-голяма част от съседен /несобствен на ищеца/ имот, не е относимо към претенцията. Твърди се, че ответникът системно закъснявал със заплащане на наема и консумативните разноски за имота, което също представлявало основание за предприетото прекратяване на договора от страна на наемодателя. Твърди, че изслушания по делото свидетел на ответника Р.А., не е дал обективни показания, тъй като е близък приятел на същия. Вместо това, поддържа, че показанията на св.Ш. са последователни, обективни и точни като визират именно северния триъгълник от имот №**** – процесния. Твърди, че ищецът не е могъл да представи приложение №1 към договора за наем, тъй като документът се намира у ответника /последният не е върнал същия/. Въззиваемата страна твърди, че ответникът е изнесъл от имота всички свои лични вещи като до момента са останали единствено непотребни такива, за вдигането на които се отправя изрична покана в настоящия процес. Страната счита, че е установила претенциите си по реда на главното и пълно доказване като добросъвестно е изпълнила и правата си като наемодател. Поради неоснователността на въззивната жалба, претендира потвърждаване на решението на РС ведно с присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът, чрез пълномощниците си адв.В. и адв.Р., поддържа жалбата на изложените основания.

Насрещната страна БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА АД, чрез адв.Л., оспорва същата и поддържа отговора по жалбата.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че пред РС е била подадена искова молба от Булпорт Логистика АД срещу С. С. Е., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва /въз основа на уточняващи молби и изготвения и възприет от страните доклад на спора/: 2788.20 лева /с ДДС/, представляващи наемна цена по договор за наем от 01.01.2020г., сключен между страните, за ползване на реална част от 240 кв.м. от ПИ №******** по КК на гр.****, район Аспарухово, Южна промишлена зона, за периода от юни 2020г. до ноември 2020г. вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 2 на 29.04.21г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 188.25 лева обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за наемна цена, считано от падежа на всеки наем, за периода от 03.05.2020г. до 28.04.2021г.; сумата от 86.55 лева – разходи за ползвана ел.енергия и поддръжка на съоръжения за периода май 2020г. до м.11.2020г. ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане както и сумата от 5.27 лева – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за разходите, считано от падежа на всяко месечно плащане за периода 09.05.20г. до 28.04.21г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за наем на 01.01.2020г. за ползването от ответника на реална част от собствения на ищеца имот, съгласно който се дължала наемна цена авансово за всеки бъдещ месец ползване на имота, а до трето число на текущия месец – и разходите за консумативи и поддръжка на съоръжения в имота, които също били за сметка на наемателя съгласно чл.5 от договора. Твърди се, че тези разходи за процесния период се изразяват единствено в разноски за ел.енергия и такса поддръжка на съоръжение по чл.5, ал.2, т.“а“ от договора. Твърди се, че наемателят системно не заплащал дължимите месечни вноски своевременно. Твърдят се незаплатени наемни вноски за периода юни до ноември вкл. 2020г. ведно с ежемесечните разноски за ел.енергия. Твърди се, че договорът е бил със срок на действие до април 2020г., но наемателят е продължил ползването му и след това, поради което дължи на наемодателя – ищец наемната цена, равна на последната уговорена. Твърди се, че въз основа на отправено от ищеца предизвестие за прекратяване на договора на 02.11.2020г., имотът бил освободен от наемателя, считано от 01.12.2020г. Твърди се, че независимо от освобождаването на имота, наемателят не заплатил натрупаните до този момент задължения за наемна цена и разноски за ел.енергия, поради което дължи и обезщетение за забавено плащане. За тези вземания ищецът издал фактури, описани подробно в исковата молба, както следва: ф.

№4855/08.05.2020г. – наем за месец май 2020г. и др. плащания; ф.№4927/09.06.2020г. за месец юни 2020г.; фактура №5010/08.07.2020г.; ф.№5075/17.08.2020г. –наем август и др.; ф.

№5152/17.09.2020г. – наем м.09.2020г.; фактура №5228/15.10.2020г.; ф.№5320/18.11.2020г. и ф.№5401/16.12.2020г. Твърди се, че независимо от отправените покани за изпълнение ответникът не е заплатил задълженията си, произтичащи от договора за наем. Претендира се осъждането му да заплати, след уточнение с допълнителна молба и извършено частично плащане в размер на 484.27 лева, посочените по-горе суми, а именно: 2874.75 лева – главници по чл.228 ЗЗД за дължим наем от юни до декември 2020г. и консумативни разноски за май – декември 2020г. както и обезщетение за забава върху тези главници в общ размер от 249.06 лева, изчислени до 29.03.2021г., или общо 3123.81 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността и размера на предявените искове. На първо място е направено възражение по валидността на договора за наем, тъй като в него липсвало описание на ползвания имот, в случая реална част от поземлен имот. Твърди се, че към договора за наем липсва цитираното в договора приложение №1 към същия, където е обозначена ползваната реална част. Оспорва се подписването на такъв документ към исковата молба. Твърди се, че ползваната от ответника част попада в друг ПИ с ид.№******, а на в имота по договора за наем. Ползваната част попада в индустриално предприятие „Пилософ, Каракунев и сие“, Достъпът до имота се осигурява през портал на Булпорт Логистика АД, поради което считат предявения иск за недопустим поради липса на процесуална легитимация за ищеца. Не се оспорва, че е сключен договор за наем за периода януари 2020 – април 2020г. между страните, но се оспорва дължимостта на процесните суми. Твърди се, че договорът за наем е бил прекратен на посочения в него краен срок 31.04.2020г. като ползването му не е продължило. Поради това се оспорва задължението за наемна цена за процесния период. Твърди се, че наемните отношения са приключили именно през април 2020г. и поради влошени отношения между страните. Твърди, че ответникът е бил лишен от достъп до имот, осигуряван до този момент пред портал на Булпорт Логистика АД, в резултат на което лични вещи на ответника неправомерно се задържат от ищеца. Претендира се отхвърляне на исковете изцяло.

3

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, пределите на въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е постъпила срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен проц.представител, в преклузивния срок. Жалбата и отговора към същата са надлежно администрирани. Производството по същата е допустимо.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му в обжалваната част. По отношение правилността на решението съдът е обвързан от направените с жалбата оплаквания.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по отношение правилността съдът се придържа към посоченото във въззивната жалба. Решението се обжалва изцяло.