Решение № 1007 от 12.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100902369 по описа за 2023 година

Производство по иск по чл. 694 от ТЗ.

Делото е образувано по искова молба на „Т.Г.“ ЕООД с ЕИК ******* срещу „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ******* и синдика В. И. Г., с адрес на упражняване на дейността гр.София, бул. *******, с която е предявен иск по чл.694, ал.2, т.1, вр. чл. 694, ал.6, изр. 2 от ТЗ за установяване привилегия на вземанията на „Т.Г.“ ЕООД за възнаграждения по договори за превоз, неустойки, лихви и разноски, включени под № 9 в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.Б.“ ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ поради заложно право по чл. 375 ТЗ, евентуално по чл. 722, ал.1, т.2 от ТЗ поради упражнено право на задържане по чл. 315 ТЗ върху стоки на длъжника, представляващи 31 798 броя възглавници, задържани от кредитора за обезпечаване на вземанията му по договора за превоз.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 451/04.04.2023 г. по т.д. № 1256/2022 г. по описа на СГС, VI-15 състав е открито производство по несъстоятелност на „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност и е назначен за временен синдик В. Г.. В съставения Списък на приетите предявени вземания под № 9 били включени предявените такива от ищеца, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 от ТЗ. Срещу така приетата поредност на удовлетворяване кредиторът подал възражение с правно основание чл. 690, ал.1 от ТЗ, което било оставено без уважение с Определение № 4335/11.12.2023 г. по т.д. № 1256/2022 г. по описа на СГС, обявено по партидата на длъжника в ТР на 12.12.2023 г.

Твърди се, че по силата на сключен между „Т.Г.“ ЕООД и „Б.Б.“ ЕООД Договор за превоз от 26.03.2020 г., ищецът предоставил на ответника транспортни услуги.

Поради неплащане на дължимото възнаграждение, на 03.06.2022 г. ищецът упражнил право на залог по чл. 315, вр. чл. 375 от ТЗ върху стока на „Б.Б.“ ЕООД по Delivery note № SHIP005714, за което изпратил по електронна поща уведомление от същата дата - 03.06.2022 г. На 01.07.2022 г. ищецът-кредитор отново задържал стока на „Б.Б.“ 1

ЕООД по Delivery note № SHIP005783, SHIP005784, SHIP005786, SHIP005791, SHIP005793, SHIP005794, SHIP005795 и SHIP005801, за което изпратил по електронна поща уведомление до длъжника от 01.07.2022 г.

Сочи се, че с Решение № 19/04.01.2023 г. по т.д. № 1124/2022 г. по описа на СГС длъжникът бил осъден да заплати на ищеца дължимото възнаграждение за извършени превози по издадени фактури, законна лихва върху дължимото възнаграждение, неустойки по договора и разноски, като по издадения въз основа на решението Изпълнителен лист от 10.02.2023 г. било образувано изп.д. № 173/2023 г. по описа на ЧСИ В.М., peг. № 860 в КЧСИ, прехвърлено по подсъдност на ЧСИ Р.Г.-Ч., peг. № 925, с район на действие Софийски окръжен съд и образувано под № 59/2023 г., по което задържаните вещи били описани с Протокол за опис на движимо имущество от 22.03.2023 г.

Видно от Удостоверение за размера на дълга изх. № 2021/25.04.2023Г., издадено по изпълнително дело № 59/2023 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., към момента на предявяване на вземането общият размер на задълженията на длъжника е 205 946.58 лева с вкл. разноски и лихви.

С оглед на изложеното ищецът поддържа, че са налице законоустановените предпоставки за упражняване на привилегиите по чл. 722, ал.1, т.1 и т.2 от негова страна, защото е упражнил право на задържане на стоки на длъжника за обезпечаване на свои изискуеми вземания по двустранна търговска сделка, като „Т.Г.“ ЕООД упражнява фактическа власт върху движимите вещи. Вещите били получени правомерно от него в изпълнение на договора за превоз от 26.03.2020 г. Поддържа и че „Т.Г.“ ЕООД е упражнил и право на търговски залог, който е подвид на законния залог и който представлява обезпечение, даващо право на привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ.

В откритото съдебно заседание пълномощникът на ищеца уточнява, че поддържа иск за установяване привилегия на вземанията му по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, евентуално по чл. 722, ал.1, т.2 от ТЗ.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК не е постъпил писмен такъв от ответниците „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност и синдика В. И. Г..

В писмено становище от 13.05.2024 г., подадено след срока за отговор на исковата молба, синдикът на „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност В. И. Г. оспорва иска с възражения, че твърденията на ищеца за наличието на заложно право и право на задържане не са подкрепени с доказателства относно релевантните факти – индивидуализация на товарите, стойност на задържаните стоки, точно местонахождение на помещенията, в които са задържани. Възразява, че правото на задържане е било упражнено от адвокат, за който няма данни да е овластен за това и волеизявлението не е, че стоките са задържани, а че ще бъдат задържани. Освен това не е посочено основанието, на което стоките са предадени на възразилия кредитор, те не са били предадени на него, а на поизпълнители по договора за превоз, поради което не той е бил в държане на вещите.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно процесуалноправните предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 694 от ТЗ:

Съдът е сезиран с иск от „Т.Г.“ ЕООД срещу „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност и синдика на „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност В. И. Г. за установяване съществуването на търговско право на залог по чл. 375 ТЗ и привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ, 2 евентуално на търговско право на задържане и привилегия по чл. 722, ал.1, т.2 ТЗ, на вземанията му, включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Б.Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 09.06.2023 г.

Не се спори, а тези обстоятелства се установяват и от извършената от съда служебна справка по партидата на ответника в търговския регистър, че с влязло в сила Решение № 451/04.04.2023 г. по т.д. № 1256/2022 г. по описа на СГС, VI-15 състав, вписано на 05.04.2023 г., е открито производство по несъстоятелност на ответника „Б.Б.“ ЕООД, с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2021 г., и е назначен за временен синдик В. И. Г..

Не се спори и относно обстоятелствата, че ищецът „Т.Г.“ ЕООД е предявил в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ вземанията си, произтичащи от Договор за превоз от 26.03.2020 г., сключен с длъжника „Б.Б.“ ЕООД и издадени за всеки възложен превоз фактури, установени с влязло в сила Решение № 19/04.01.2023 г. по т.д. № 1124/2022 г. по описа на СГС и издадения въз основа на него Изпълнителен лист от 10.02.2023 г. В молбата си за предявяване на вземанията кредиторът е посочил, че те са обезпечени с упражнени на 03.06.2022 г. и на 01.07.2022 г. право на залог и право на задържане на стоки по Delivery note № SHIP005714, № SHIP005783, SHIP005784, SHIP005786, SHIP005791, SHIP005793, SHIP005794, SHIP005795 и SHIP005801, поради което се ползват с привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.

Видно от обявения в търговския регистър на 09.06.2023 г. Списък на приетите вземания на кредиторите на „Б.Б.“ ЕООД, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, под № 9 са включени като необезпечени вземания на „Т.Г.“ ЕООД, както следва:

- в размер на 153 715.91 лв., представляващи неплатено възнаграждение по договори за международен превоз на стоки по фактури с №№ 42633/03.04.2022 г., 42714/04.04.2022 г., 42715/04.04.2022 г., 43111/11.04.2022 г., 43278/14.04.2022 г., 44292/03.05.2022 г., 44328/04.05.2022 г., 44587/09.05.2022 г., 44719/11.05.2022 г., 45159/18.05.2022 г., 45379/22.05.2022 г., 45380/22.05.2022 г., 45378/22.05.2022 г., 45491/24.05.2022 г., 45541/25.05.2022 г., 45543/25.05.2022 г., 45544/25.05.2022 г., 45573/25.05.2022 г., 45716/27.05.2022 г., 45932/31.05.2022 г., 46062/02.06.2022 г., 46063/02.06.2022 г., и 46079/02.06.2022 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ;

- в размер на 13 674 лв., представляващи неплатено възнаграждение по договори за вътрешен превоз на стоки по фактури с №№ 42560/01.04.2022 г., 42568/01.04.2022 г., 42868/06.04.2022 г., 43295/12.04.2022 г., 43881/26.04.2022 г., 43986/28.04.2022 г., 44654/09.05.2022 г., 45679/27.05.2022 г., 45689/27.05.2022 г., 45690/27.05.2022 г. и 46078/02.06.2022 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ;

- в размер на 793.03 лв. присъдени неустойки, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ;

- в размер на 19 940 лв. направени разноски, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ;

- за законна лихва върху главниците за периода 22.04.2022 г. до 03.04.2022 г. с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ и

- за законна лихва върху главниците за периода 04.04.2023 г. до окончателното плащане, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.9 ТЗ.

В срока по чл. 690, ал.1 ТЗ кредиторът „Т.Г.“ ЕООД е подал възражение с вх. № 60299/23.06.2023 г. срещу вписването на вземанията в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 09.06.2023 г., като необезпечени и с поредност на 3 удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ. Възразил е, че поради упражнените право на залог и право на задържане на стоки на длъжника „Б.Б.“ ЕООД, вземанията му се ползват с привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ, евентуално – по чл. 722, ал.1, т.2 ТЗ.

С Определение № 4335/11.12.2023 г. по т.д. № 1256/2022 г. по описа на СГС, възражението на длъжника е оставено без уважение като неоснователно, с мотиви, че нито в молбата за предявяване на вземанията, нито в подаденото възражение и становище по делото кредиторът не е индивидуализирал стоките, върху които твърди възникнали права по чл. 375 ТЗ и по чл. 315 ТЗ, което препятства приемането на вземанията с признаване на привилегии по чл. 722, ал.1, т.1 или т.2 ТЗ, тъй като въпросните привилегии не могат да съществуват въобще, а само върху сумите, получени при осребряването на конкретното имущество.

Определението е обявено по партидата на длъжника в ТР на 12.12.2023 г., а искът по чл. 694 ТЗ е предявен на 20.12.2023 г.

С оглед на така установеното съдът намира, че са налице специалните процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл. 694, ал.2, т.1, вр. ал.6, изр. второ от ТЗ: 1) Искът попада в предметния обхват на уредените в чл. 694 ТЗ установителни искове съгласно чл. 694, ал.6, изр. второ от ТЗ; 2) Спрямо ответника „Б.Б.“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност; 3) Ищецът „Т.Г.“ ЕООД е кредитор с приети вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, включени в съставения от синдика списък на приетите вземания, обявен по партидата на длъжника на 09.06.2023 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ (за вземанията за законна лихва след откриване на производството по несъстоятелност е приета поредност по чл. 722, ал.1, т.9 ТЗ); 4) Възражението на ищеца по чл. 690, ал.1 ТЗ за съществуването на право на залог и право на задържане, и срещу приетата поредност на удовлетворяване на вземанията му с искане да бъде призната такава по чл. 722, ал.1, т.1 или чл. 722, ал.1, т.2 ТЗ, е оставено без уважение с определение по чл. 692, ал.4 ТЗ на съда по несъстоятелността, обявено по партидата на длъжника на 12.12.2023 г.; 5) Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал.6 ТЗ – в 14 дневния срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал.4 ТЗ.

Относно предпоставките за възникване и съществуване на търговско право на залог или търговско право на задържане в полза на ищеца-кредитор „Т.Г.“ ЕООД:

Ищецът поддържа, че заявената от него привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ, евентуално по чл. 722, ал.1, т.2 ТЗ за удовлетворяване на предявените в производството по несъстоятелност на длъжника „Б.Б.“ ЕООД вземания, се основава на упражнени в качеството му на превозвач по договори с ответника за превоз на стоки право на залог по чл. 375 ТЗ и право на задържане по чл. 315, ал.1 ТЗ, чрез фактическо задържане на предадени му по договори за превоз товари, за обезпечаване на вземанията му за неплатено възнаграждение по предходни договори между тях за вътрешен и международен превоз на стоки. В хода на производството уточнява, че задържаните стоки са му предадени от ответника по силата на сключени между тях заявки-договори за превоз, различни от договорите, от които произтичат предявените в производството по несъстоятелност вземания.