Решение № 336 от 13.07.2021, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 832/2021
- Вид
- Решение № 336
- Подписан
- 13.07.2021
- В сила
- 14.09.2021
- Състав
- Явор Димов Влахов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- §1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.143, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.257, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.64, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 336 гр. Русе , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Явор Д. Влахов при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно наказателно дело № 20214520200832 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б. СТ. В. от гр. Русе, до Русенския Районен съд, против Наказателно постановление № 21-58/28.01.2021г. на Началника на Сектор „Охранителна полиция“ Първо РУ при ОД на МВР Русе, с което за нарушение по чл.64, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, на В. било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв. Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален представител, който моли Съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, поради наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, а алтернативно - да бъде изменено НП, като се намали размера на наложеното 1 наказание.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2020 г., свид. М.М. – полицейски инспектор в Първо РУ-Русе, съставил Разпореждане на полицейски орган рег. № 1882-2494, с което разпоредил на жалб.Б.В. „Да не вдига шум и да не нарушава спокойствието на обитателите в жилищната сграда в гр.Русе, ул.“Христо Ясенов“ №1, вх.3, ет.4 за времето от 14.00 часа до 16.00 часа и от 23.00 часа до 06.00 часа /през зимния период от 22.00 часа до 07.00 часа/“ На същата дата, екземпляр от това разпореждане бил връчено на жалб.В. лично, срещу подпис.
На 01.01.2021 г., около 03.00 ч., неустановено по делото лице, подало сигнал на ЕЕН 112, че от жилището, собственост на жалб.Б.В., се чува силна музика, с което се смущава нощната тишина и спокойствие.
На място били изпратени свид.С.С. и Д.Д. - полицейски служители на Първо РУ-Русе. Още от входа на жилищната сграда на ул.“Христо Ясенов“ №1, вх.3, полицейските служители чули силната музика, след което пеш преминали по етажите, за да локализират източника на музиката. Установили, че същата изхожда от апартамента на жалб.В.. Многократно звънили и чукали по вратата, но никой не им отворил. Малко по-късно полицейските служители си тръгнали от мястото. За установеното от тях, Д. изготвил докладна записка до Началника на Първо РУ-Русе.
Въз основа на тази докладна записка, свид.М. преценил, че с поведението си, жалб.Б.В. е извършил нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР, тъй като не изпълнил писменото полицейско Разпореждане № 18822494/12.02.2020г. За това нарушение свид.М. съставил против Б.В. АУАН, в който, при връчването му, В. собственоръчно отразил, че няма възражения.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Б.В. била наложена глоба в размер на 300.00лв., на осн.
2 чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка сторил, в развилото се съдебно производство.
В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства за това, че жалб.Б.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.64, ал.4 от ЗМВР, за което била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Основанията за това са следните:
Съгласно цитираната разпоредба, разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота 3 или здравето му.
В конкретният случай безспорно се установи, че с писмено полицейско Разпореждане № 1882-2494/12.02.2020г., на жалб.В. било разпоредено: „Да не вдига шум и да не нарушава спокойствието на обитателите в жилищната сграда в гр.Русе, ул.“Христо Ясенов“ №1, вх.3, ет.4 за времето от 14.00 часа до 16.00 часа и от 23.00 часа до 06.00 часа /през зимния период от 22.00 часа до 07.00 часа/“. Разпореждането било връчено лично на жалбоподателя на 12.02.2020г. и като необжалвано, влязло в сила и породило целените правни последици.
Установява се от доказателствата по делото, че жилището, от където в нарушение на нощната тишина и спокойствието на гражданите се чувала силна музика и говор на висок тон, било собственост на жалб.Б.В., който по времето на полицейската проверка се намирал в жилището си и заедно със свои близки и съседи празнувал настъпилата Нова 2021 година. В тази насока са показанията на В.И., С.С. и Д.Д., както и обясненията на жалб.В.. От тези гласни доказателства става ясно, че около и преди полунощ на 31.12.2020г. до около 04.00ч. на 01.01.2021г. в дома на жалб.В. се били събрали негови близки и приятели, сред които и свидетелите Д.Д. и В.И. – негови съседи, за да празнуват настъпването на новата година. По този повод празнуващите слушали музика и разговаряли. Около 03.00ч. неустановено по делото лице, подало сигнал до органите на МВР за нарушаване на спокойствието и нощната тишина от страна на жалб.В.. При пристигането си на място, полицейските служители С.С. и Д.Д. също констатирали наличието на силна музика и локализирали като неин източник жилището на жалбоподателя.
Направили настойчиви опити, чрез позвъняване и чукане по вратата, да осъществят контакт с намиращите се в имота, но без резултат.
Безспорно е при така установеното, че с поведението си жалб.Б.В., като собственик на процесното жилище, е нарушил нощната тишина и спокойствието на гражданите, въпреки издаденото и връчено му писмено полицейско Разпореждане № 1882-2494/12.02.2020г.
Несъмнено, писменото полицейско разпореждане към жалбоподателя да не вдига шум и да не нарушава спокойствието на обитателите в жилищната сграда, в посочените часови диапазони, било отправеното от 4 полицейски служител, поради необходимост от изпълнение на възложените му функции, в конкретният случай по вземане на отношение по предходен сигнал за нарушаване на тишината и спокойствието на гражданите в същата сграда и с цел предотвратяване на бъдещи нарушения на разпоредбите на Наредба №4/2012г. на Община Русе. Респективно, разпореждането на полицейският служител М.М. било издадено законосъобразно и в рамките на неговите правомощия като полицейски инспектор, отговарящ за района, в който било и жилището на жалбоподателя.
Поради изложеното, Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателя Б.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР, тъй като на 01.01.2021г. не изпълнил писменото полицейско разпореждане.
От друга страна, ако административнонаказващият орган беше изследвал по-задълбочено причините и последиците от извършеното от жалб.В., както и тежестта на нарушението, неговата обществена опасност, застрашени ли са права на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред или други интереси, защитени от правото, то би стигнал до извода, че с деянието си наказаното лице макар и формално да е осъществило признаците на предвиденото административно нарушение, то това деяние с оглед незначителността на вредни последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с по-ниска степен на обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, респ. да приложи разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице:
На първо място, по мнение на Съда, в настоящият случай е налице едно изключително смекчаващо отговорността на жалб.В. обстоятелство, а именно, че нарушаването на тишината и спокойствието в сградата, а в резултат на това и неизпълнението на процесното полицейски разпореждане, било осъществено с възпроизвеждане на силна музика и разговори на висок тон, в нощта, в която цял свят празнувал настъпването на Новата 2021г.
5
Всеизвестно е, че посрещането на този празник по света е съпътствано традиционно с множество, различни източници на значителен, извънреден шум от фойерверки, от скандирания на събрани множество хора на открито, от публични концерти и представления, от семейни и приятелски компании в жилища и обществени заведения и др., продължаващ до ранните часове на първи януари. Несъмнено, тези общоприети, масови начини за изразяване на положителните емоции в новогодишната нощ, са във взаимна връзка и с повисоко ниво на толерантност и търпимост у обществото към нарушаването на тишината и спокойствието по това време на годината, както и със занижената степен на укоримост към такъв тип прояви.
На второ място следва да бъде отчетено обстоятелството, че посрещането на новата 2021 година бе в условията на пандемична обстановка, с въведени множество ограничение в рамките на предшестващите около девет месеца и със забрана за посещаване на заведения за обществено хранене, към процесния момент, поради което в голяма степен следва да бъде оправдано очевидното желание на жалб.В. и компанията му за разпускане и повишаване на настроението чрез слушане на музика и водене на разговори с по-високо ниво на шум.
На трето място, събраните по делото доказателства очертават жалбоподателя като личност без обществена опасност, с много добри характеристични данни и като активно ангажиран член на обществото.
И на последно място, липсват доказателства по делото, от деянието на В. да са настъпили други вредни последици извън съставомерните.
Поради изложеното дотук Съдът намира, че конкретният случай, с оглед липсата на вредни последици и наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, е с незначителна обществена опасност, респективно разкрива белезите на маловажно нарушение, а административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.
Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на 6 материалния закон е ангажирана отговорността на Б.В. за извършено от него нарушение по чл.64, ал.4 от ЗДвП, поради което, като материално незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Разпечатката съдържа 42 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b9b4d96c-5abc-4cbc-87c7-a240e922a028