Решение № 1315 от 23.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1315 гр. Пловдив, 23.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330120392 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от „Лио Транс“ ООД, ЕИК 204540907 , със седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, бул. „Трети март“ № 83, ет. 1 против „Кемпер Ван“ ЕООД, ЕИК 205414402 , със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Архимадрид Евлоги“ № 22, ет. 4, ап. 11, представлявано от **** В. М. за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца на сумата от 600 лева с ДДС, представляваща уговорено възнаграждение по договор за международен транспорт от 10.11.2021 г., за което е издадена фактура № ****/15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за международен транспорт на 10.11.2021 г., с уговорено възнаграждение от 500 евро без ДДС. С договора е установен товарен пункт ****, *****, *****, с адрес на разтоварване – Б., гр. П., ул. „М.“ № *. За дължимото възнаграждение била издадена фактура № ****/15.11.2021 г. на стойност от 600 лв. с ДДС, която останала незаплатена от ответника. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че на основание заявка № ***/10.11.2021 г. между страните е сключен договор за международен транспорт за стока с тегло от 475 кг, с товарен пункт ***, ****, **** и адрес на разтоварване – Б., гр. П., ул. „М.“ № *, в срок до 15.11.2021г. Размерът на навлото, което ответникът следвало да заплати по договора възлизало на 500 лева без ДДС или както и че е била издаден фактура № ****/15.11.2021 г. на сто йност 600 лева с ДДС.Твърди, че стоката била разтоварена на уговорения адрес на 12.11.2021г., като на 15.11.2021г. ищецът издал процесната фактура.

1

Сочи, че съгласно уговорките в договора документите в оригинал следвало да бъдат получени в срок до 10 дни от датата на разтоварване, като в противен случай срокът за изпълнение се удължава с 90 дни. Твърди, че в случая датата на разтоварване е на 1 2.11.2021 г., а фактурата била получена 4 дни след изтичане на срока- на 26.11.2021г. , поради което и плщане не било извършено веднага, а на 13.01.2022г., като същото било извършено в рамките на предвидения в заявката удължен 90 –дневен срок.

Твърди, че е имал редица проблеми при осъществяване на услуги от страна на ищеца.

Оспорва твърдението на длъжника, че е налице неизпълнение, като представя доказателства за плащане. Счита, че не дължи законна лихва, тъй като не е изпаднал в забава. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените разноски, за които е представен списък.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: ч е между страните е бил сключен договор за международен превоз от 10.11.2021 г., с договорено възнаграждение в размер на 600 лева с вкл. ДДС и с адрес на товарен пункт ***, *****, ***** и адрес на разтоварване – Б., гр. П., ул. „М.“ № *, както и че е издадена фактура № *****/15.11.2021 г. на стонойст 600 лева с ДДС.

Като писмени доказателства по делото са приети договор-заявка за транспорт,ЧМР 1 брой, фактура, пощенско известие за доставяне, извлечение от разплащателна сметка, кореспонденция по мейл между двете дружества.

За установяване на фактическите си твърдения ответното дружество ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. П. А. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 22.06.2023г./

От показанията на същата се установява, че работи в ответното дружество като спедитор от 2018-2019г. С „Лио Транс“ имали търговски взаимоотношения до преди година, но след всеки транспорт имали проблеми с тях и по тази причина прекратили отношения.

Основните проблеми били с ненатоварена стока и закъснения с доставките. В заявката имали клаза, че ако документите не им бъдат изпратени в десет дневен срок в оригинал, срокът за плащане се удължавал и бил до 90 дни.

Съдът кредитира показанията на св. А., тъй като същата има непосредствени възприятия относно установените от нея факти, показанията й намират опора в приетите по делото писмени доказателства и не са оспорени от страните.

Основният правен спор между страните са съсредоточава относно обстоятелството дали към момента на депозиране на исковата молба е настъпила изискуемостта на задължението за заплащане на цената по договора за превоз.

По делото е представена Заявка № ***/10.11.2021 г., по силата на която ищецът „Лио Транс“ ООД е поел задължение да извърши транспортни услуги с дата на натоварване 09.11.2021 г. с установен товарен пункт , посочен в заявката и адес за разтоварване в Б., гр.

П., ул. „М.“ № * и срок на доставка- 15.11.2021г.

Уговорен е размер на възнаграждението от 500 лева плюс ДДС, платимо от „Кемпер 2

Ван“ ЕООД в срок от 30 дни след документи.

С разпоредбата на т. 19.1. от заявката е уговорено задължение за превозвача да изпрати по електронен път веднага след разтоварване ЧМР + pods и други прилежащи документи за сканиране на електронна поща, като в разпоредбата на т. 19.2. е установено, че документите следва да бъдат изпратени в срок до 10 дни от датата на разтоварване, като в противен случай срокът за плащане бива удължен до 90 дни.

От приложената по делото в заверен превод международна товарителница се установява, че превозът е осъществен от страна на ищеца, като товарът е доставен до установеното място на разтоварване на 12.11.2021г.

По делото е представена фактура № ****/15.11.2021 г. на стой ност 600 лева с ДДС, издадена от ищеца с получател - ответника, която не носи подпис на получател.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че документите във връзка с транспорта в оригинал са представени от ищеца на ответното дружество на 26.11.2021г. или след изтичане на предвидения в т.19.2. от заявката десет дневен срок, изтекъл на 22.11.2021г. При тези данни се налага извод, че превозвачът- кредитор не е изпълнил задължението си да представи документите в срок и длъжникът се освобождава от неговата забава, в който смисъл е установен в заявката-договор и по-дълъг срок за плащане от 90 дни, приложим в процесния случай.

Константна е практиката на Върховния касационен съд, че задължението на лицето по чл. 3 ЗДДС е да издаде в петдневен срок от настъпването на данъчното събитие фактура или друг данъчен документ по чл. 112 ЗДДС с оглед облагане с данък на извършените от него доставки на стоки или услуги. Законът не предвижда задължение на това лице да изпрати фактурата на получателя. Издаването на фактурата обективира изпълнението на данъчното задължение, а изпращането и на получателя - волеизявлението на издателя, че очаква плащане. В такъв случай данъчният документ има и облигационната последица на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 158 от 07.11.2013 г. по т. д. № 1128/2012 г., Т.К., I т. о. на ВКС. В случая в договора е установен 10-дневен срок за изпращане на документи на възложителя по процесния договор за транспорт, който кореспондира с установения петдневен срок след настъпване на данъчно събитие за издаване на фактура.

С договора изискуемостта на задължението за заплащане на навлото е обусловена от изпълнение на задължението на превозвача да уведоми ответника за изпълнение на договора като издаде фактура и изпрати последната и другите съпътстващи документи на ответника.

След изпълнение на уговорените задължения в срок е установен падеж на задължението от 30 дни. С разпоредбата на чл. 19.2. от заявката е предвиден по-дълъг срок за изпълнение при неизпълнение на задължението на превозвача да изпрати на ответника документите във връзка с изпълнение на договора в установения в договора срок.

Цитираната клауза не влиза с противоречие с разпоредбата на чл. 303 а ТЗ, приета със ЗИДТЗ - ДВ, бр. 20/2013 г., която съставлява транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки - (преработена версия), (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.), отменила предхождащата я, като наднационална, съюзна уредба на същите отношения, свързани с борбата със забавяне на плащанията по търговски сделки, Директива на Европейския 3 парламент и на Съвета 2000/35/ЕО от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки.

Съдът намира, че установения в разпоредбата на чл. 303 а ТЗ максимален срок за изпълнение на задължения, възникнали на основание сделки между търговци, е установен във връзка с първоначалния допустим срок за заплащане на цената след изпълнение на задълженията на кредитора. В процесния случай с клаузата на чл. 19.2. е установен удължен срок за заплащане при неизпълнение на задълженията на превозвача да изпрати документите във връзка с изпълнение на превоза на длъжника.

В този смисъл следва да се приеме, че задължението на ответника за заплащане на навлото е следвало да бъде изпълнено в удължения 90-дневен срок.

Предвид изложеното съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на цената по процесния договор, като изискуемостта на задължението не е настъпила към датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.12.2022 г.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница. Това обстоятелство се установява от представеното по делото извлечение от сметката на длъжника, което не е оспорено от ищеца. От извлечението на банковата сметка на ответника се установява, че последният е заплатил претендираната от ищеца сума на 13.01.2022 г. , в рамките на предвидения в заявката 90- дневен удължен срок за изпълнение н задължението за плащане.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявения от ищеца иск.

Не следва да се присъжда законна лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на задължението. Това е така, тъй като задължението на ответника е изпълнено в хода на процеса, но в установения в договора удължен срок за заплащане, т.е. преди настъпване на падежа на задължението.

По отговорността за разноските:

В практиката на Върховния касационен съд - така Определение № 511 от 29.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1499/2013 г., Г. К., IVг. о. на ВКС , се възприема становището, че ако ответникът изпълни в хода на делото, тогава с решението си съдът ще отхвърли иска, но ще осъди ответника за разноски, ако последният е станал причина за завеждане на иска. При положение, че към датата на предявяване на иска вземането не е било изискуемо, но покъсно, в хода на процеса е станало такова и именно тогава ответникът е изпълнил, тогава последният няма вина за предявяване на иска. В този случай, по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК ищецът е този, който ще отговаря за разноски.

От представените по делото доказателства е видно, че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение от 350 лева, като пълномощника на ответната страна претендира и присъждане на сумата от 600 лв. - допълнително възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2009 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или сумата от общо 950 лева адвокатско възнаграждение.