Решение № 8072 от 02.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8072 гр. София, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110140549 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД претендира за осъждане на ответника Т. С. М. да заплати на ищеца сумите, както следва: 169,15 евро /равностойност на 330,83 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.07.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 30.10 евро /равностойност на 58.87 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 03.07.2025 г., 15.86 евро /равностойност на 31.01 лева/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,75 евро /равностойност на 9,29 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2021 г. до 21.03.2024 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответника Г. М., в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, както и с наследника Т. С. М., вследствие настъпило универсално правоприемство на основание чл. 63, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес /адрес/, аб.

№ *******, топлинна енергия. Посочва, че ответникът е използвал същата за процесния период, като не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, 1 като твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Претендира ответника да бъде осъден да заплати направените съдебни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. С. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който посочва, че е погасил изцяло задълженията към ищцовото дружество.

Моли за отхвърляне на исковете, както и на искането на ищеца да присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

С допълнително становище от 18.11.2025г. ищецът потвърждава факта на извършено плащане от ответника, с което са погасени процесните вземания, като посочва като дължима единствено сумата за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Безспорни между страните са всички обстоятелства, включени във фактическия състав на предявеното от ищеца право, а именно: че в процесния период между страните е било налице облигационно отношение с посоченото в исковата молба съдържание, като ответникът дължи сумата 169,15 евро /равностойност на 330,83 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.07.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 30.10 евро /равностойност на 58.87 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 03.07.2025 г., 15.86 евро /равностойност на 31.01 лева/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,75 евро /равностойност на 9,29 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2021 г. до 21.03.2024 г.

От приложения към отговора на исковата молба фискален бон от 11.09.2025г. се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сума в общ размер от 491,02 лева.

С молба вх.№116445/14.04.2026г. процесуалният представител на ищеца признава факта, че чрез заплащането на сумата от 491,02 лева, извършено в хода на процеса, са погасени изцяло претендираната главница, законна лихва и мораторна лихва. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, извършеното погасяване на задълженията следва да бъде съобразено при постановяване на решението, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, поради плащане на претендираните суми в хода на процеса.

По разноските:

Ищецът признава факта, че ответникът е заплатил разноските за държавна такса, като претендира единствено разноски за юрисконсулство възнаграждение.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е заплатил задължението си към ищеца в срока, а едва след образуване на исковото производство.

Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 100 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Т. С. М., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК **********, с адрес: /адрес/, сумите, както следва: 169,15 евро /равностойност на 330,83 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.07.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 30.10 евро /равностойност на 58.87 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 2

15.09.2023 г. до 03.07.2025 г., 15.86 евро /равностойност на 31.01 лева/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,75 евро /равностойност на 9,29 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2021 г. до 21.03.2024 г., за топлоснабден имот, намиращ се в /адрес/, аб. № *******.

ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК **********, с адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 100 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Д.“ ООД, на страната на ищеца – „Т. С.” ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3