Решение № 17 от 14.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Ц.ка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора И. Хр. М. като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500524 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 18100 от 03.11.2023 год., постановено по гр.д. № 41693/2022 год. по описа на Софийски районен съд, Софийски градски съд, ЕИК: ............, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 е осъден да заплати на Ц. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.

„М. .“, бл. .., вх. ., ап. .., следните суми: на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС сумата от 1 500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на в. гр. д. 17295/2018 г. по описа на СГС, IVВ въззивен състав, в разумен срок, ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 3 лв. – разноски по делото, като е отхвърлен частично иска – за разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 5 001 лв. Ц. И. Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на Софийски градски съд, ЕИК: ............, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ сумата от 70 лв. юрисконсултско възнаграждение. Софийски градски съд, ЕИК: ............, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 е осъден да заплати на адв. Р. Х. И. от САК, с личен № .........., на 1 основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв сумата от 240.03 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Ц.

И. Т..

Срещу постановеното решение, в осъдителната му част, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Софийски градски съд с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Излага, че съдът неправилно кредитирал събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А.

/фактически съжител на ищеца/, от които се установявало, че не продължителността на делото, а крайният му изход създавало конфликт. Не били взети предвид данните за участие на ищеца в други производства и невъзможността да се отграничи причиняващият вредите фактор. По същество моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявения иск отхвърлен изцяло, а при условията на евентуалност – да бъде намалено обезщетението до справедлив размер, съобразно чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Ц. И. Т., чрез адв. Р. И. – САК, с който оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност. Излага, че в.гр.д.

№ 15478/2018 г. по описа на СГС е приключило с влязло в сила решение на 26.07.2019 г., към която дата по в.гр.д. № 17295/2018 г. по описа на СГС дори не е било проведено съдебно заседание. Излага, че е бил в ситуация да има две влезли в сила решения, които са били противоречиви и не е бил наясно как се изчислява ГПР по кредита.

Счита, че правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, тъй като от образуване на делото пред СГС до постановяване на съдебното решение са минали 3 години, 10 месеца и 18 дни, а постановяването на решението е станало след 2 години, 8 месеца и 4 дни.

Срещу определение № 16453/16.04.2024 г., в частта, в която е оставена без уважение молба с вх. № 334665/22.11.2023 г. на ответника СГС, за изменение в частта за разноските на Решение № 18100/03.11.2023 г., е депозирана частна жалба от Софийски градски съд с доводи за неправилност. Изложено е, че определеният минимален размер от 100.00 лева не съответства на защитата, тъй като по делото е депозиран писмен отговор, изготвен след проучване на практиката на ЕСПЧ, депозирани са молби, становища по иска с 2 писмена защита. Предвид това моли да бъде присъдена сума от още 182.00 лева за процесуално представителство по делото.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на тази частна жалба от Ц. Т., чрез адв. Р. И., с който оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност. Посочва, че критерий при определяне на възнаграждението на юрисконсулта е явяването/неявяването му в открито съдебно заседание. Посочва, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, а обстоятелството, че искът е отхвърлен на 70% е без значение.

Срещу определение № 16453/16.04.2024 г., в частта, в която е оставена без уважение молба с вх. № 344942/30.11.2023 г. на адв. Р. И., действаща лично и като процесуален представител на ищеца Ц. И. Т. за изменение в частта за разноските на Решение № 18100/03.11.2023 г., е депозирана частна жалба от адв. Р. И., с доводи за неправилност.

Изложено е, че меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът на възмездност на адвокатския труд.

Счита, че с оглед извършената работа и вида на положения труд справедливото адвокатско възнаграждение е в размер на 700.00 лева, което следва да бъде присъдено, както и сума от 87.00 лева разноски на Ц. Т..

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от Софийски градски съд, с който я оспорва и изразява становище за неоснователност.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба и частни жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба и частни жалби са подадени срещу подлежащи на въззивно обжалване актове, от процесуално легитимирани лица ищеца и ответника по иска, в законоустановения срок, поради което същите се явяват допустими.

Разгледани по същество въззивната жалба на ответника СГС и двете частни жалби са неоснователни.

За да постанови своето решение, районният съд е приел, че е налице забавяне на производството, продължило 3 години и 7 месеца /към датата на предявяване на иска/ и този срок е приет за неразумен.

3

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Представителят на СОП изразява становище за основателност на въззивната жалба на СГС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай, обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

Съдът намира от фактическа страна следното:

Производството по в. гр. д. № 17295/2018 г. по описа на СГС, IV-В въззивен състав е образувано на 31.12.2018 г. по въззивна жалба от Ц.

И. Т. срещу решение по гр. д. № 51359/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „УниКредит Булбанк“ АД осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 1 987.30 евро, представляваща недължимо платени лихви за периода от 16.07.2015 г. до 15.08.2016 г. по Договор за ипотечен кредит № 36/30.03.2007 г.

С Разпореждане № 14256/25.04.2019 г. въззивният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 13.02.2020 г.

В проведеното открито заседание на 13.02.2020 г. страните не са направили доказателствени искания, не са събирани доказателства и въззивният съд е обявил, че ще се произнесе с решение.

Решение № 263135 по в. гр. д. № 17295/2018 г. по описа на СГС, е постановено на

17.10.2022 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение. Това решение е окончателно.

От момента на образуване на въззивното дело до момента на първото произнасяне на съда по него – постановяването на разпореждането за насрочване, са минали 3 месеца и 25 дни. Делото е насрочено за разглеждане в открито заседание след още 9 месеца и 19 дни, а от момента на обявяване на делото за решаване до датата на подаване на исковата молба са минали 2 години, 5 месеца и 19 дни.

Продължителността на неприключилото към датата на 4 предявяване на настоящия иск производство е 3 години и 7 месеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това право се отнася до всички видове съдебни производства – граждански, наказателни и административни. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да бъдат уважени исковете е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица; 4/ ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат /така решение № 76-2016 г. на III г. о. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г./. Тази отговорност на държавата се реализира чрез нейните органи – в случая това е, СГС. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл.2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора

За да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок от значение е общата продължителност на съдебното 5 производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството да са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение начл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. Освен това при преценката за продължителността на разумния срок следва да се отчита и времето необходимо за проучване на делото, правилното водене на производството и попълването му с доказателствен материал, с цел постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт.

Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, за да се реши дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се получат документи по делото (включително и от чужбина), съединяването на делото с други дела, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на сезиралия съда и на съответните власти, както и значението на делото за жалбоподателя. При преценката на поведението на компетентните органи голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството – съдебните органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството, да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.