Решение № 233 от 20.09.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Кюстендил, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500125 по описа за 2024 година

По молба за тълкуване/допълване на съдебно решение по реда на чл. 251 от ГПК вх. №2988/2024 г. поддържана с друга такава с вх. 3791/2024 г., и становище по искането с вх.№ 3904/2024 г.

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по постъпила Въззивна жалба с вх.№853/24.01.2024 г. от А. И. Й. с ЕГН **********, чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. М., насочена срещу Решение №15/10.01.2024 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. №1012/2023 г. по описа на същия съд само в осъдителната му част.

След изясняването на делото от фактическа страна е поставено Решение № 131/2024 г.

След влизането в сила на съдебното решение е постъпила Молба с вх.

№2988/2024 г., поддържана с друга такава с вх. № 3791/2024 г., за тълкуване/допълване на постановеното по делото въззивно решение в частта, в която е било обезсилено Определение №111/02.02.2024 г. по гр.д.№1012/2023 г. на РС Дупница, с което ищецът е осъден да заплати на ответното дружество деловодни разноски в размер на 1440 лева., като се изясни кой е съставът, който следва да се произнесе по реда на чл. 248 от ГПК, както и дали при новото произнасяне такова се дължи само по установителния иск, решението по който съдът бил обявил за влязло в сила.

Искането за тълкуване, евентуално допълване е съобщено на насрещната страна на осн. чл. 251, ал. 3 от ГПК/чл. 250, ал. 2 от ГПК, която в предоставения едноседмичен срок е взел становище по искането, в което застъпва тезата, че то е недопустимо и неоснователно.

1

Съдът, като прецени искането и наведените в него доводи, намира, че то не следва да се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на страните, поради което такова не е провеждано.

Производството по делото е било образувано по постъпила Въззивна жалба с вх.

№853/24.01.2024 г. от А. И. Й. с ЕГН **********, чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. М., насочена срещу Решение №15/10.01.2024 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.

№1012/2023 г. по описа на същия съд, само в осъдителната му част.

След изясняването на делото от фактическа страна е поставено съдебно решение, с което Решение №15/10.01.2024 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. №1012/2023 г. по описа на същия съд, е обезсилено само в осъдителната му част, в която РАЙОНЕН СЪД – Дупница, на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, е осъдил „П.К.Б.“ ЕООД да заплати на А. И. Й. сумата от 50.00 лева, като недължимо платена сума по договор за кредит, като недопустимо в тази му част и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница в тази му част, при изпълнение на указанията в мотивите на този съдебен акт.

Обезсилено е било и Определение №111/02.02.2024 г. по гр.д.№1012/2023 г. на РС Дупница, с което ищецът е осъден да заплати на ответното дружество деловодни разноски в размер на 1440 лева., като НЕДОПУСТИМО.

Констатирано е (а не обявено от съда, както смята молителят), че в останалата част Решение №15/10.01.2024 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.

№1012/2023 г. по описа на същия съд е влязло в сила, т.к. не е било обжалвано.

След влизането в сила на съдебното решение е постъпила Молба с вх.

№2988/2024 г., поддържана с друга такава с вх. № 3791/2024 г., за тълкуване/допълване на постановеното по делото въззивно решение в частта, в която е било обезсилено Определение №111/02.02.2024 г. по гр.д.№1012/2023 г. на РС Дупница, с което ищецът е осъден да заплати на ответното дружество деловодни разноски в размер на 1440 лева., като се изясни кой е съставът, който следва да се произнесе по реда на чл. 248 от ГПК, както и дали при новото произнасяне такова се дължи само по установителния иск, решението по който съдът бил обявил за влязло в сила. Тя обаче, е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Дейността по реда на чл. 251 от ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване на влезли в сила решения, които съдържат неяснота или двусмислие при изразяване волята на съда в него, които биха могли да породят спорове по изпълнението му, т. е. при прилагане на неговите правни последици да се зачете силата му на пресъдено нещо, да се проведе принудително изпълнение на решението, да се приложат конститутивните му правни последици. За да е налице необходимост от това следва неяснотата, противоречието или двусмислеността на съдебния акт, да го прави неизпълним, като на тълкуване подлежи само диспозитива на съдебното решение именно поради факта, че той формира силата на пресъдено нещо по спора, а не мотивите на същото.

В случая не са наведени доводи за проблем с изпълнението на същото, което да налага изясняването на формираната в диспозитива воля.

Нещо повече, съдебното решение е изпълнено понастоящем, като при новото разглеждане от друг състав на първостепенния съд е постановено друго такова по гр.д №1251/2024 г. на ДРС, съдържащо и произнасяне досежно разноските за адвокатско възнаграждение, съгласно представен от страната списък, което е самостоятелно 2 основание за неоснователност на молбата по см. на чл. 251, ал. 2 от ГПК. Очевидно както за първостепенния съд, така и за насрещната страна е било ясно, че след обезсилването на Решение №15/10.01.2024 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. №1012/2023 г. по описа на същия съд, в осъдителната му част, респ. и обезсилването на Определение №111/02.02.2024 г. по гр.д.№1012/2023 г. на РС Дупница, с което ищецът е осъден да заплати на ответното дружество деловодни разноски в размер на 1440 лева., произнасяне досежно разноските се следва от този съд именно при новото разглеждане на делото. Констатацията, че в останалата част решението е влязло в сила като необжалвано, не променя условията за произнасяне по разноските, т.к., както вече е имал повод да посочи съдът, в хипотезата на чл. 270, ал.

3, изр. 2 или 3 от ГПК не е налице постановен съдебен акт, приключващ производството. В този случай то продължава да е висящо в неговата начална фаза /първата инстанция/, но само в обжалваната част.

Всичко това е взето предвид при новото произнасяне от първостепенния съд.

Наред с горното липсва и друго изискване на закона за допускане на тълкуване на решението - да съществува спор относно неговото тълкуване. Очевидно, предвид изявлението от насрещната страна в тази насока, такъв спор в случая липсва.

Не са налице и условията за допълване на въззивния съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 250 от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Допълване на решението по този ред е необходимо само по онези искания и възражения, по които се формира сила на присъдено нещо, както и по искания, по които съдът дължи произнасяне с диспозитив, но не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице.

В случая молбата е депозирана своевременно, но не се констатира непълнота, която да бъде поправена по посочения процесуален ред. Налице е произнасяне по спорния предмет с оглед сезирането, като волята на съда е изразена ясно. Последица от обезсилването на първоинстанционното решение в атакуваната част, както и определението, с което ищецът е осъден да заплати на ответното дружество деловодни разноски в размер на 1440 лева, е това, че при връщането на делото новият съдебен състав е този, който следва да даде разрешение по съществото на спора. Именно поради това и въпросът за разноските е следвало да бъде пререшен при новия изход от спора, което, както вече се отбеляза, е било и сторено, видно от постановеното съдебно решение. В този случай ищецът е разполагал с правно средство да поиска допълването му по реда на чл.248 ГПК отново, ако са били налице предпоставките за това, от което обаче не се е възползвал. Иначе, не съществува съмнение, че компетентен да разгледа молбата по чл. 248 ГПК е съдът, постановил решението, като изрично предвидено изключение от принципа на неоттегляемост на съдебните актове (чл. 246 ГПК).

Предвид изложеното искането за тълкуване/допълване на процесното съдебно решение следва да бъде оставено без уважение.

По обжалваемостта:

Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 5 от ГПК решението подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува. И т.к. в случая то не е подлежало на касационен контрол, настоящият съдебен акт също не подлежи на обжалване.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 251 от ГПК, съдът 3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за тълкуване, а в условията на евентуалност – допълване, депозирана от А. И. Й. с ЕГН **********, чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. М., на Решение № 131/03.06.2024 г., постановено по настоящото дело 20241500500125 по описа на съда за 2024 г. в частта, в която е било обезсилено Определение №111/02.02.2024 г. по гр.д.№1012/2023 г. на РС Дупница.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4