Решение № 154 от 04.09.2023, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Свиленград, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. П. при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. П. Гражданско дело № 20235620100322 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.312, ал.1 от ГПК.

Образувано и по предявени от Е. Н. Н. срещу Община Свиленград искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Ищцата Е. Н. Н. иска от съда да признае за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 583/26.04.2023 г. на Кмета на Община Свиленград и да го отмени, както и да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „личен асистент“, с месторабота: гр. *********************, с предмет: “подкрепа в дейности от личен домашен и социален характер на ползвателя на личната помощ Н.Н. Н., ЕГН **********“.

Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника Община Свиленград – работодател, възникнало с трудов договор № 208 от 27.10.2021г. и тристранно споразумение № 209 от 25.10.2021г., сключено на основание чл.14, ал.3 от Закона за личната помощ, между Кмета на Община Свиленград, като доставчик на лична помощ, ищцата, като асистент, и Н.Н.

Н., като ползвател. По силата на това трудово правоотношение ищцата заемала длъжността „личен асистент“. Със Заповед № 583 от 26.04.2023 г. на Кмета на Община Свиленград трудовото правоотношение между ищцата и ответника било прекратено, като й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Ищцата счита, че прекратяването на трудовото й правоотношение с посочената заповед е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че не било спазено императивното изискване на чл.193, ал.1 от КТ, доколкото не била изслушана преди налагане 1 на дисциплинарното наказание и не й била дадена възможност да даде писмени обяснения. Изложеното в заповедта съображение, че поради отсъствие на ищцата от страната и неизвестно местопребиваване не могло да се изпълни изискването на чл.193, ал.1 от КТ, било необосновано и незаконосъобразно. Ищцата била гражданин на Руската Федерация, законно пребиваваща на територията на България, с вписан ЛНЧ и регистриран настоящ и постоянен адрес в България. В трудовия договор на ищцата бил посочен за връзка и номер на мобилен телефон. При тези данни ответникът не изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ да поиска писмени обяснения от нея на адреса й в гр. Свиленград, с писмо с обратна разписка.

Освен това, ищцата твърди, че не била спазена процедурата за прекратяване на тристранното споразумение, която следвало да се развие преди издаване на Заповед № 586/26.04.2023г., а не със самата заповед, с която се прекратява трудовия договор. Неучастието в процедурата по прекратяване на тристранното споразумение на една от страните – ползвателя на личната помощ Н.Н. Н., също било съществено нарушение, още повече че този ползвател бил дете със степен на увреждане 60 % с чужда помощ, определена от ТЕЛК при МБАЛ Свиленград, със срок на действие до 01.10.2023г.

На следващо място, при издаване на Заповед № 586/26.04.2023г. било допуснато и съществено нарушение на разпоредбата чл.195, ал.1 от КТ, изискваща издаване на мотивирана заповед. Като основания за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ в заповедта били посочени нарушения по чл.187, т.3 и т.10 от КТ, но липсвали мотиви за това коя от двете хипотези на състава на чл.187, т.3 от КТ е имал предвид работодателят. Не били изложени и мотиви кои са другите тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.10 от КТ, с което съществено било нарушено правото на защита на ищцата.

Ищцата оспорва и наличието на материално - правно основание за прекратяване на трудовия договор, като твърди, че не била допуснала неизпълнение на трудовите си задължения, поради което нямало основание да й бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че пътуването й до Русия се наложило по здравословни причини - повторна консултация, диагностика и изследвания, проведени в гр. Симферопол в Клиника за съвременна медицина „Авицена“ - 000 „Рейн-ЛНД“, в периода 11.04.2023г. - 14.04.2023г., за което устно били уведомени социалните работници на Дирекция „Социално подпомагане“ - Свиленград и близките на ищцата в България - съпруга й Н. Н. и неговите родители. Последните, по време на отсъствието на ищцата се намирали в семейното жилище в гр.

Свиленград, на ***, в което била й месторабота й по прекратения трудов договор. Затова и предвид, че ищцата била осигурила свои заместници по време на уважителното й отсъствие, не било нарушено споразумението, респ. не били нарушени правата на детето.

Отделно от това, работодателят не бил изпълнил задължението си по чл.189 от КТ да прецени всички критерии за определяне на дисциплинарното наказание, вкл. изложените обстоятелства, които било от съществено 2 значение за тази преценка. Следвало да има предвид сравнително краткото отсъствие на ищцата от дома на ползвателя на лична помощ, което време съвпадало с предвидената възможност да ползва отпуск по КТ, както и липсата на настъпили неблагоприятни последици от нейното отсъствие за малолетното дете Н.. Веднага след връщането си от Русия ищцата поела грижите за детето си, които напълно съвпадали със задълженията й на личен асистент по прекратения трудов договор, и продължавала да ги изпълнява и в настоящия момент.

Поради изложеното, ищцата иска от съда да уважи предявените искове и да й присъди направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не спори, че ищцата е работила по трудов договор при ответника, в периода, посочени в исковата молба, като последната заемана от нея длъжност е „личен асистент“. Не спори и че трудовото правоотношение е прекратено с процесната заповед. Оспорва твърденията на ищеца за незаконосъобразност на уволнението. Счита оспорената заповед за законосъобразна, тъй като съдържала правни и фактически основания за издаването й, както следва:

В заповедта било посочено, че се издава на основание чл.195 от КТ, във връзка с чл.186, с чл.187, ал.1, т.3 и т.10, чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.7 и т.2 от Кодекс на труда и чл.330, ал.2, т.6 от Кодекс на труда. Посочено било в заповедта, че Е. Н. Н. напуснала страната на 07.04.2023г. и че към датата на извършената проверка - 24.04.2023г., и към датата на издаване на заповедта 26.04.2023г. не се е завърнала. Посочено било, че местоживеенето й е неизвестно и че за отсъствието си не била уведомила работодателя. Посочено било също, че за времето от 07.04.2023г. до датата на издаване на заповедта (26.04.2023г.) не изпълнявала задълженията си, произтичащи от трудов договор № 208 от 27.10.2022г., както и че поради отсъствието й и поради това, че не било известно местопребиваването й, писмени обяснения не били взети, на основание чл.193, ал.3 от КТ, т.е. поради вина на работника/ служителя.

Ответникът твърди, че ищцата извършила посоченото в заповедта виновно неизпълнение на трудовите й задължения, изразяващо се в бездействие - неявяване на работа през посочения в заповедта период и неуведомяване на работодателя за това. Изрично в чл.5, т.1 от тристранното споразумение било посочено, че асистентът е задължен да изпълнява съвестно дейността по предоставяне на лична помощ, съгласно план график за работа на асистента, определящ работното време и дейностите, в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Съгласно т.3 от споразумение асистентът се задължавал да уведомява незабавно доставчика на лична помощ за възникнали препятствия да изпълнява задълженията си по споразумението. Ищцата не спазила посочените разпоредби на тристранното споразумение. Тежестта на извършеното нарушение (неявяване на работа) била изключително висока, тъй като длъжността „личен асистент“, сама по себе си, предполагала полагане на грижи за нуждаещо се от такива лице.

Ответникът счита, че правилно е приложен чл.193, ал.3 КТ, тъй като ищцата, 3 чрез своите действия, го поставила в обективна невъзможност да я изслуша или да й вземе писмени обяснения, т.е. такива не били взети поради вина на ищцата. В тази връзка, ответникът изпратил писмо с № И - 2298/11.05.2023г. до Началника на РУ-Свиленград, с което, след като два пъти не открил ищцата на работното й място, поискал полицията да посочи местонахождението й; получил обяснение от Н. К. Н. (вх. №203/09.05.2023г.) за това, че съпругата му Е. Н. е в чужбина; „налице“ била покана до Н. за даване на обяснения № И-2016/25.04.2023г., в която било посочено, че същата е на основание чл.193, ал.1 от КТ.

В срока за отговор ответникът е представил допълнение към отговора си, в което твърди, че при извършени проверки на 24.04.2023г. и 25.04.2023г. в жилището, обитавано от ищцата, с адрес: гр. *********************, служители на Дейност „Социални услуги“ – гр. Свиленград установили, че последната не била в дома си и не предоставяла лична помощ на потребителя Н.Н. Н.. Твърди, че по данни на съпруга й Н. Н., живущ на същия адрес, към датите на проверките, ищцата не предоставяла лична помощ на потребителя, тъй като отсъствала от страната, която напуснала на 07.04.2023г. За извършените проверки на посочените дати служителите съставили протоколи, подписани от тях и от съпруга на ищцата. На 25.04.2023г. на посочения от ищцата в трудовия й договор адрес била доставена от служител на Дейност „Социални услуги“ – гр. Свиленград покана за даване на обяснения, на основание чл.193, ал.1 от КТ, във връзка с установеното нарушение.

Констатирано било от служителя, че ищцата не пребивава на адреса, което било потвърдено от съпруга й. По този начин била спазена процедурата по чл.193 от КТ, доколкото с достигане на искането на работодателя за даване на писмени обяснения до посочения от ищцата адрес, работодателят изпълнил задължението си за връчване на искането. С връчване на оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата била уведомена и за прекратяване на тристранното споразумение, което произвело действие след 5 дни, съгласно чл.9, ал.4 от последното.

Ответникът оспорва фактическите твърдения на ищцата, че не била допуснала неизпълнение на задълженията си на асистент, предвидени в чл.5 от тристранното споразумение, че пътуването й се наложило по здравословни причини, за което уведомила социалните работници и близките си в България, както и че поверила грижите за малолетното дете Н. Н. на баща му Н. Н.. Не отговаряло на истината и твърдението на ищцата, че в месечните й отчети по чл.27, ал.2 от Закона за личната помощ липсват неверни данни.

Напротив, ищцата невярно документирала, че в периода от 07.04.2023г. до 28.04.2023г. била на работа и предоставяла лична помощ на потребителя Н.

Н..

Поради изложеното, ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и да му присъдите направените в производството разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като взе предвид становищата и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

4

С доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника в процесния период, като последно е заемала длъжността „личен асистент“.

Представен е с исковата молба Трудов договор № 208/27.10.2021 г., по силата на който ответникът е възложил, а ищцата е приела да изпълнява длъжността „личен асистент“. Договорът е сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, но за срок не по-късно от 01.10.2023 г. Уговорено е в чл. 3 от договора, че продължителността на работния ден е съгласно одобрен график, а в чл.6 е уговорен и размера на трудовото възнаграждение. Уговореното място на работа е в дома на потребителя Н.Н. Н. с адрес: гр.

*********************. Съгласно чл.10 от договора личният асистент е длъжен в срок до три работни дни на следващия месец да представя отчет за извършената през месеца дейност.