Решение № 185 от 07.06.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Стара Загора, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500203 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от „С.“ ЕООД, представлявано от В.Ц.П., чрез пълномощника си адв.М.Д. от АК - София против Решение № 62 от 03.02.2022г. постановено по гр.дело № 4512/2021г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Въззивното дружество обжалва изцяло първоинстанционното решение.

Счита същото за неправилно, поради съществени противоречия с процесуалния закон и необоснованост, като излага подробни съображения.

Твърди, че съдът е възпроизвел изцяло и дословно мотивите, изложени в писмената защита на въззиваемия, като не е направил собствена преценка на събраните по делото доказателства. Счита, че съдът е нарушил процесуалния закон като не е обсъдил нито едно от възраженията и доводите, които е изложил в отговора на исковата молба и писмените бележки. Намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил почти нито едно от представените от въззивното дружество писмени доказателства, както и не е анализирал и не е взел предвид всички събрани устни доказателства по делото. Счита, че съдът е допуснал и друго съществено нарушение, като неправилно е приел, че дружеството не е ангажирало никакво доказателство за признание на въззиваемия, че нерегламентирано е бил изнесъл 25т. зърно. На следващо място намира, че съдът в противоречие със събрания по делото доказателствен материал необосновано приел за доказано, че уволнението е извършено незаконно, като изцяло е игнорирал и не е обсъдил възраженията 1 му. Сочи, че в хода на производството били разпитани трима свидетели, като всички те потвърдили факта, че въззиваемият е извършил неправомерно деяние по време на изпълнение на трудовите си функции.

С оглед изхода на производството пред въззивния съд дружеството счита, че следва да бъдат преразгледани и разноските в процеса.

Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да признае уволнението на въззиваемия за законно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Доказателствени искания са направени с въззивната жалба именно за приемането на следните писмени доказателства: 1. писмо-покана за даването на обяснения, 2. отказ на ищеца за даването на обясненията, 3. Заповед с № 1851 за изпълнение на паричното задължение по чл.417 от ГПК, 4. изп. лист с № 1184 и 5. Протокол на ЧСИ от 07.02.2020 год.

Направеното доказателствено искане от въззивника да бъдат приети първите два документа се явява преклудирано, тъй като същите са с дати преди приключването на съдебно дирене пред първостепенния съд и са могли да бъдат представени своевременно пред този съд. По отношение на последните три доказателства, макар и същите да са относно нововъзникнали факти, същите документи се явяват неотносими към предмета на спора, а именно процесната Заповед за дисциплинарното уволнение, поради което не следва да бъдат приемани доказателства по делото от въззивния съд и съдът намира това искане, заявено с въззивната жалба за неоснователно.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна С.Н.Н. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.М.И. от АК - Стара Загора, в който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Счита, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за незаконосъобразна заповедта за уволнение, поради неспазена процедура по чл. 193 от КТ и недоказване на фактите описани в заповедта за уволнение и неизвършена злоупотреба с доверието на работодателя, съгласно чл.189, ал.1, т.8 КТ. Намира, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила, при прилагане на материалния закон, обосновано и при стриктно прилагане на трайната съдебна практика.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба и да постанови друго, с което да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

По доказателствата:

Моли съда да приеме като доказателство за нововъзникнал факт жалбата до РП - Стара Загора с вх.№ 1805/22 от 22.02.2022г.

Направеното доказателствено искане от въззиваемия да бъде приета, като доказателство по делото жалба до РП - Стара Загора с вх.№ 1805/22 от 22.02.2022г, съдът намира за основателно, тъй като същото е нововъзникнал факт и е относим към предмета на спора.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във 2 връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивникът “С.” ЕООД- гр. Р., редовно и своевременно призовани, явява се процесуалния представител по делото, адв. М.Д. от Софийската АК, като молят да бъде отменено постановеното решение по гр.д. № 4512/2021г. по описа на РС-Стара Загора, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и съответно да се възприемат изложените във въззивната им жалба доводи. Поддържат изцяло и молят да се уважи въззивната им жалба с вх. №3181 от 16.02.2022г. против Решение под № 42/03.02.2022 год. постановено по гр. дело с № 4512/2021 год. по описа на РС-Стара Загора.

Претендират за заплащане на разноски пред първата и въззивна инстанции, за което представят и Списък по чл.80 от ГПК. Съображенията им за това са подробно посочени във въззивната жалба, като молят да се отхвърли изцяло предявения иск на ищеца и въззиваем С.Н.Н., по съображенията подробно изложени във въззивната жалба.

Въззиваемият С.Н.Н. редовно и своевременно призован, не се явява, лично и не изпраща процесуален представител пълномощник по делото.

Подробните му съображения и доводи са изложени в депозирания писмен отговор с вх. № 5714/21.03.2022 год. при ОС-Стара Загора.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявени са исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ във връзка с чл.349, ал.2 и чл.226, ал.2 от КТ.

В откритото съд. заседание на датата 29.11.2021 год. на основание чл.232 от ГПК първоинстанционният съд е прекратил производството по първоинстанционното дело в частта му относно исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл.349, ал.2 и чл.226, ал.2 от КТ, поради оттеглянето на тези искове от страна на ищеца и въззиваем С.Н.. Същото определение не е обжалвано от никоя от страните и съответно е влязло в законна сила.

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

Не се спори по делото относно това, че въззиваемият Н. е бил назначен в ответното дружество на длъжността „търговски агент“ за неопределено време за 3 /три/ часа на ден, с място на работа: офиса в гр. С.З., ***, с основно месечно възнаграждение 488 лева. С допълнителното споразумение от 19.04.2017г. мястото на работа на ищеца е било променено на Зърнобаза, гр.

С.З. (л.51 от първоинст. дело). Трудовото възнаграждение на ищеца е било увеличавано няколкократно с допълнително споразумение № 50/24.07.2017 г., с допълнително споразумение №

19/10.01.2019г., с допълнителното споразумение под № 59/06.06.2019 г. и с допълнително споразумение с № 23/08.04.2021 г., като с допълнителното споразумение от 06.06.2019г. мястото на работа е било определено: „С.“ ЕООД, населено място, в което служителят 3 работи - с. К.. Представена е длъжностна характеристика за длъжността „търговски агент“ (л. 53-54 от първоинст. дело).

На датата 10.08.2021 г. на ищеца С.Н.Н. е било връчено искането от работодателя „С.“ ЕООД (л. 91 от първоист. дело) за даване на обяснения до края на работния ден във връзка с извършено нерегламентирано изнасяне на зърно на 28.06.2021 г. от ЗБ, с.К., собственост на „С.“ЕООД, изключване на видеонаблюдението в Базата, установена липса на 43т. зърно, натоварено от работника на две превозни коли и реализирано за негова собствена сметка и лична облага и интерес в Хасковска мелница.

Не е спорно по делото, че до края на работния ден обяснения от работника не са постъпили.

Видно от заповед под № 62/10.08.2021 г. (л. 34 от делото), на основание чл. 330, ал. 2 , т. 6 КТ, „С.“ ЕООД е наложило на С.Н.Н. дисциплинарното наказание „уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, формулирани в три точки: 1/ че на 28.06.2021 г. от ЗБ, с. К. нерегламентирано е изнесъл зърно, собственост на „С.“ЕООД; 2/ изключил е видеонаблюдението в Базата и 3/ натоварил е около 43 т. зърно на две превозни средства и го е реализирал за негова собствена сметка и за негова лична облага и интерес, в Хасковска мелница, с което си поведение служителят е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т. 8, предл. първо от КТ. В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 11.08.2021г. и че заповедта се връчва на 10.08.2021г. на работника при отказ, удостоверен с подписи на две поименно посочени лица. В заповедта е посочено още, че същата се издава въз основа на сигнал от В.С.Л. - водач на селскостопански машини. Видно от представена докладна записка на В.С.Л. от 05.08.2021 г. (посочена като сигнал в заповедта за уволнение) до управителя на „С.“ ЕООД, в нея в посочено, че С.Н.Н. на 28.06.2021г. умишлено и нерегламентирано изнесъл зърно около 43 тона от Зърнобаза, с. К., натоварено на две превозни средства, което е реализирано от него за негова сметка в Хасковската мелница, като по същото време е изключил и видеонаблюдението, като е посочено още, че в подкрепата на твърденията Лалов прилага: „снимков материал и видеозаснето по делото“.

Представен е и доклада за извършено нарушение на трудова дисциплина от служителя С.Н.Н. на длъжност „търговски агент“ в „С.“ ЕООД, с посочен автор В.П. - управител и с дата 09.08.2021 г., в който е посочено, че въззиваемият на среща на 09.08.2021 г. признал, че бил изнесъл 25 т. пшеница, която сам остойностил по цена 400 лв./т., за което подписал запис на заповед (по делото е представен запис на заповед за сума от 10 000 лева, виж л. 68 от делото). В доклада са преразказани разговори на управителя със св. Т. и с управител на Хранителна промишленост. Съдът не цени като писмено доказателство писмено изявление на Е. Т. (л. 40-42 от делото), тъй като същото има характер на свидетелски показания, които могат да бъдат дадени само устно и непосредствено пред съда.

4

По делото са представени два броя пътно - прехвърлителни разписки с номера 380 и 381 от дата 28.06.2021 г., в които като купувач е посочено Хлебна промишленост, като продавач „С.“ ЕООД, стока пшеница, посочени са номер на камион, име на водача и количеството пшеница, в първата - 31480 кг, а във втората - 12 460 кг. (л. 66-67)

Представени са страници от кантарната книга на ответното дружество (л.65 от делото), в която фигурират посочените по - горе прехвърлителни разписки като последни записвания. Представени са и страниците от кантарната книга (л. 62-64 от делото), в които липсват записите за тези прехвърлителни разписки и последният запис е с дата 25.06.21 - изход пшеница, реколта 2020г. - кантарно тегло вход 6849.220, коригирано тегло вход 6845.190.

По делото не е спорно, а и от представената жалба от 03.08.2021г. от В.П. (л. 45) е видно, че същият е сигнализирал полицията, че на 28.06.2021г. получил сигнала от работник, че С.Н. неправомерно изнася зърно от зърно базата, за което му бил изпратен снимков и видео материал. Видно от уведомление от РП - Стара Загора (л.43) е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 206, ал.1 НК.

Представени са извадки „Физическа наличност по аналитичен код“, за които ответникът твърди, че са от извадки от компютърната му програма (л.