Решение № 4128 от 03.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4128 гр. С., 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ

Гражданско дело № 20211110150636 по описа за 2021 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - ФИРМА, моли да се признае за установено, по отношение на ответника/ите, че дължи/ат при условията на разделност (6/8 + 1/8 + 1/8):

- 3 158,09 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г.;

- 512,07 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. до 04.12.2020г., ведно със законната лихва от 16.12.2020г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на ищеца - ФИРМА, не се ангажира със становище.

Ответникът - М. КР. М., оспорва иска:

- не бил клиент на ищеца, тъй като не бил сключил договор с него;

- не бил получил фактурите;

- прави възражение за давност;

- навежда и други правни доводи.

Ответникът - ТР. АРГ. Г., не била живял в жилището, а ТЕ не била изразходвана от него.

Ответникът – С. АРГ. СЛ., оспорва иска (възражение в заповедното производство).

1

Имотът бил наследствен, но тя не била ползвател. Квотата не била 1/3. Партидата не била на нейно име.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11 месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.

Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага невъзникване на забава.

Жилището е закупено през 1981г. от Кр. Б. и М.М.. До последната е изпратено непотърсено съобщение за прехвърляне на партидата. Тя е отбелязана под № 61 в протокол на ОС на ЕС от 2002г.

Г-жа М. не установи и, въпреки изричните указания: че уредите, находящи се в сградата (съответно апартамента), не отчитат добре (без значение дали са сертифицирани или не) и то в негова вреда.

Наследници на първия купувач са (Удостоверения за наследници – л. 18-9):

- В. Б. (съпруга), починала през 1992г. и оставила за наследници:

- Тр. Г. (син); и

- С.С. (дъщеря); и

- М.М. (дъщеря).

Депозирана е комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно изготвена. От нея, както и от разпита на в.л. в ос.з., се установява, че:

- главницата, при съобразена давност, възлиза на 2 568,79 лева (с давност: 3 119,96 лева); а

- лихвата на 420,82 лева (с давност: 546,97 лева).

Г-жа С. е заплатила на 07.01.2022г. сумата от 458,77 лева (разходен документ – л. 88).

Исковата молба е предявена на 30.08.2021г. от правна страна:

2

Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.

Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор (при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.

Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е страна в правоотношението. Следователно страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлинна енергия – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.

(Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане).

Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.

В обобщение – договорът се сключва конклудентно – с придобиването на жилище в отопляема сграда. Дали се ползва или не от съответния съсобственик е без каквото и да е 3 значение, ако партидата не е прехвърлена на реалния ползвател, а в случая няма нито твърдения, нито доказателства в тази насока. В тази хипотеза платилият, но не ползващ жилището, има регрес по отношение на ползващият го, но това е извън предмета на настоящето производство.

Дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ.

Смисълът на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва изчисления, но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1 месечна цена, а не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване).

Последното би било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на гражданите. Всъщност ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на услугата (да се разбира престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния етажен собственик) влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург (цитираното по-горе дело).

До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно) на ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС, ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС – те имат социален характер.

Ищецът претендира 1/8 от третия ответник, а не 1/3.

Тримата ответници са деца на г-н Балкански, като дяловете им са равни. Но съпругата на купувача е починала след сделката (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН). М.М. има, като купувач – ½ ид.ч. (4/8), а останалата част се дали на по ¼ ид.ч. Т.е., г-жа М. има 5/8 ид.ч. (10/16 ид.ч.), а останалите ответници – по 1,5/8 ид.ч. (3/16 ид.ч.). Изложеното в молбата от 15.03.2022г. на г-жа С. е напълно коректно и съобразено със закона.

Налице е грешка от страна на ищеца при пресмятането, която всъщност е поправима:

В производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.

Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер на вземането, може да се предяви осъдителен иск в това производство (мотиви към т. 11б от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС). Изложеното се отнася до евентуалната нужда от увеличение, а по отношение на намаляване на претенцията (оттегляне/отказ) няма ограничения.

Давността е 3-години назад, считано от 16.12.2017г., като предвид падежа, не е обхванат от давност и периодът от 01.11.2017г.

По отношение на първия ответник:

4

Дължимите суми са: 2 568,79 лева и 420,82 лева / 16 дяла =

160,55 лева на дял Х 10 дяла = 1 605,50 лева (искът следва да се уважи за тази сума).

Ищецът претендира 2 568,79 лева / 8 = 321,10 Х 6 дяла = 1 926,60 лева.

26,30 лева на дял Х 10 дяла = 263 лева.

По отношение на втори ответник:

3 119,96 лева / 8 = 390 лева. Делът му обаче е 3/16-и. 3 119,96 лева / 16 Х 3 = 585 лева.