Определение № 1618 от 03.08.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1618 гр. София, 03.08.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Иво Юр. Хинов

Стоян Михов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20221100602965 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 2 НПК.

Постъпила е частна жалба от защитника на ЗДР. К. Ц., ИЛ. ЦВ. М., Ц.Т. А., подсъдими по н.о.х.д № 4204/22 г. на Софийския районен съд, срещу определение от разпоредителното заседание на 18.07.2022 г., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.

В жалбата на защитника на подсъдимите се твърди, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че прокуратурата не е изпълнила задължението си да формулира ясно и точно обвинителната теза, тъй като в обвинителния акт е посочено, че трите подсъдими са заявили пред нотариус свои лични възприятия, за които не е посочено поради каква причина се приема, че не отговарят на истината. Изтъкнатото нарушение се приема за съществено, тъй като е нарушено правото на защита на подсъдимите. Прави се искане делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на съществените процесуални нарушения.

Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира следното.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано на 1.04.2022 г. по обвинителен акт срещу подсъдимите ЗДР. К. Ц., ИЛ. ЦВ. М., Ц.Т. А. за престъпления по чл. 290, ал. 1 НК, като се твърди и в обстоятелствената част и в диспозитива е посочено, че всяка една от тях на 16.06.2017 г. пред надлежен орган на власт – нотариус Б.Н., като свидетел по едно и също нотариално дело за извършване на 1 обстоятелствена проверка за констатиране на правото на собственост на В.Д.П. и А.Н.Д. върху имот, конкретизиран по площ и номер на парцел в регулационния план, с административен адрес в гр. София, район „Витоша“, кв. „Драгалевци“, ул. ****, като потвърдила неистина. За всяка от подсъдимите са посочени конкретни твърдения, които според прокуратурата представляват неистина. В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени твърдения за собствеността на процесния имот, като титуляр на правото на собственост до 1983 г. била св. М.Т., а след това дъщеря й А.Х., на която Т. го дарила. Изложени са твърдения, че собствениците на съседните имоти смятали, че собственикът на процесния имот е св. М.Т., както и че никой от тях не познавал В.Д.П. и А.Н.Д. и не ги бил виждал да полагат грижи за имота. След това обстоятелствената част съдържа описание на обстоятелства, свързани с неуспешна продажба на имота на св. И.Г. от мъж и жена с непосочена самоличност и за разпита на подсъдимите като свидетели в нотариалната кантора на нотариус Налбантова на 16.06.2017 г. по нотариално дело за извършване на обстоятелствена проверка за констатиране на правото на собственост на В.Д.П. и А.Н.Д.. Изложено е съдържанието на показанията на трите подсъдими, всяко от които в различна езикова форма е заявила, че е виждала В.Д.П. и А.Н.Д. да поддържат процесния имот. Отразено е, че въз основа на показанията на подсъдимите бил издаден нотариален акт за собственост на недвижимия имот, придобит на основание давностно владение. След това в края на обстоятелствената част е изложена правната оценка на деянието на всяка от подсъдимите при снемане на показанията им по нотариалното дело, като е уточнено, че изброените изрази представляват неистина.

В съдебното заседание на 18.07.2022 г. е даден ход на разпоредителното заседание. Защитникът на подсъдимите е изложил твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, които се съдържат и в частната му жалба, като е поискала съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СРП за отстраняването им.

С определението, предмет на въззивната проверка, съдът е приел, че в досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, нито са налице други процесуални пречки за даване ход на съдебното следствие и е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство на защитника. Съдът е изложил съображения, че в обвинителния акт са изложени твърдения и са цитирани показания на свидетели, че действителните собственици на имота са го посещавали.

Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по делото, намира, че определението на първата инстанция е законосъобразно и обосновано.

Обвинителният акт, по който е образувано първоинстанционното 2 производство, отговаря на процесуалния стандарт по чл. 246, ал. 1 НПК и съдържа ясна обвинителна теза, която не допуска двузначно тълкуване или предположения.

Според прокурорът при СРП трите подсъдими са изложили неверни показания по нотариалното дело да това, че В.Д.П. и А.Н.Д. са извършвали различни действия по стопанисване на имота.

Същевременно в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени твърдения, че титуляр на правото на собственост е било друго лице, което не е споменато в показанията на подсъдимите.

Това е достатъчно, за да се приеме, че на подсъдимите е осигурена пълноценна възможност както да разберат фактическите твърдения, за които са предадени на съд, и правната им квалификация, така и да ги опровергават, включително по избраната линия в частната жалба – че подсъдимите са изложили свои лични възприятия и показанията им не съдържат неистина.

При това положение въззивният съд намира, че няма процесуални пречки за продължаване на хода на наказателния процес в съдебна фаза. Дали правната оценка на инкриминираните твърдения е правилна и съответства на вярно разбиране за материалния закон, дали твърденията на прокурора са достатъчни, за да обосноват съставомерност, в случай че бъдат доказани, са въпроси, които не са свързани с процесуалната годност на обвинението да инициира съдебната фаза, а са от кръга на тези, на които съдът следва да даде суверенен отговор по реда по чл. 301 НПК. По отношение на процесуалната законосъобразност на повдигнатото обвинение от значение е единствено това, че е недвусмислено ясно на кои твърдения прокурорът при СРП придава правно значение и какво престъпление според него твърдените факти осъществяват.

След цялостна проверка на обжалваното определение въззивният съд намира, че то е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран на основание чл. 345, ал. 1 НПК Софийският градски съд, 3 въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 134 състав, по н.о.х.д № 4204/22 г. от разпоредително заседание, проведено на 18.07.2022 г., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4