Решение № 44 от 13.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502748 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 7975/12.12.2025 г. на Х. Т. Х., ЕГН **********, по описа на ЧСИ Р... Т.а, вписана в КЧСИ под рег. № ..., с район на действие ВОС, срещу разпореждане на ЧСИ Р... Т.а от 03.12.2025 г., с което е постановен отказ да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 2025...0400526, обективиран в съобщение с изх. № 7941/03.12.2025 г. по описа на съдебния изпълнител. С жалбата се претендира и намаляване на таксите, посочени в покана за доброволно изпълнение с изх. № 7730/25.11.2025 г. по описа на съдебния изпълнител, получена на 01.12.2025 г.

Жалбоподателят навежда оплаквания, че постановеният от съдебния изпълнител отказ да намали разноските за адвокатски хонорар по изпълнителното дело е неправилен. Посочва, че в рамките на предоставения срок за доброволно изпълнение е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал да бъде насочено принудително изпълнение срещу налични по банковата му сметка средства в размер на 8810,63 лв. Излага становище, че 1 разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани до размер от 200 лв., тъй като действията, извършени от взискателя, се свеждат единствено до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Поддържа, че с оглед обстоятелството, че е подал молба за погасяване на задължението си в срока за доброволно изпълнение, следва да бъдат намалени и таксите, които са дължими по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Моли за решение в този смисъл.

В срок е постъпило писмено възражение от взискателя ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, с което оспорва жалбата като неоснователна. В него са наведени доводи в подкрепа на тезата, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство отговарят на правната и фактическата сложност на делото и са съобразени с тези, посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Счита, че посочените в поканата за доброволно изпълнение такси и разноски не следва да бъдат редуцирани. Моли подадената жалба да бъде оставена без уважение.

В писмени мотиви съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 2025...0400526 по описа на ЧСИ Р... Т.а е образувано на 24.11.2025 г. по молба, подадена от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, срещу Х. Т. Х., ЕГН ********** – длъжник. Към молбата е приложен изпълнителен лист № 531/18.11.2025 г., издаден от ВОС, в който е посочено, че Х. Т. Х. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД сума в размер на 7610.63 лв., представляваща разноски в производството, съобразно отхвърлената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и сума от 1200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, сторени във въззивното производство.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен и договор за правна защита и съдействие от 12.11.2025 г. От съдържанието му се установява, че същият е сключен между взискателя и адв. Т. Б.. Предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в снабдяване с изпълнителен лист, образуване и водене на изпълнително дело с цел събиране и удовлетворяване на парични вземания на взискателя срещу длъжника. Уговорено е възнаграждение в размер на 960 лв. с включен ДДС, което взискателят се е задължил да заплати по банков път. Видно от фактура от 24.11.2025 г. и платежно нареждане от същата дата, взискателят е заплатил 2 на процесуалния представител сума в размер на 960 лв. в изпълнение на договора за правна защита и съдействие.

Съдебният изпълнител е извършил справки за длъжника и неговото имущество.

От покана за доброволно изпълнение с изх. № 7730/25.11.2025 г. по описа на ЧСИ Р... Т.а, получена от Х. Т. Х. на 01.12.2025 г., се установява, че длъжникът е уведомен за дължима от него сума в общ размер от 10 759.45 лв., като същата е формирана от: 8810.63 лв. неолихваяема сума; 5 лв. допълнителни разноски и 114 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 869.82 лв. в полза на ЧСИ Р... Т.а, както и други суми, дължими до този момент, в общ размер от 960 лв. (за адвокатско възнаграждение).

Със запорно съобщение с изх. № 7731/25.11.2025 г., получено от „БАНКА ДСК“ АД на 01.12.2025 г., е наложен запор върху вземанията на длъжника по открити в банката сметки.

Със съобщение с изх. № 7733/25.11.2025 г. по описа на съдебния изпълнител, получено от ОДМВР Варна на 27.11.2025 г., е наложен запор върху три моторни превозни средства, собственост на длъжника.

С писмо с вх. № 7699/02.12.2025 г. по описа на съдебния изпълнител, изпратено от „ЕКОНТ ФИНАНСОВИ УСЛУГИ“ ООД в отговор на запорно съобщение с изх. № 7732/25.11.2025 г., дружеството е уведомило съдебния изпълнител, че по откритата от длъжника сметка не е налице сума, която да позволява частично или цялостно погасяване на наложения запор.

С молба № 7701/03.12.2025 г. по описа на съдебния изпълнител длъжникът е отправил искане за вдигане на запора по отношение на лек автомобил с ДК № В 4748 ВК, както и е възразил срещу разноските за адвокатско възнаграждение, обективирани в поканата за доброволно изпълнение.

В отговор на молбата, със съобщение с изх. № 7941/03.12.2025 г. по описа на съдебния изпълнител, длъжникът е уведомен, че възражението му относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение, обективирани в поканата за доброволно изпълнение, е оставено без уважение. Същото е получено от длъжника на 04.12.2025 г.

В писмо с вх. № 7968/10.12.2025 г. по описа на съдебния изпълнител, изпратено от „БАНКА ДСК“ АД на основание чл. 508 ГПК, е посочено, че длъжникът има открити сметки в банката. Изложено е, че по тях постъпват суми от пенсия и че до получаване на други указания от постъпващата по сметката пенсия ежемесечно ще бъде предоставяна сума в размер на минималната работна заплата на разпореждане на титуляря, а запорът ще се изпълнява по отношение на горницата.

От молба с вх. № 7974/10.12.2025 г. по описа на съдебния изпълнител се установява, че длъжникът е поискал да бъдат предприети действия по принудително изпълнение по отношение на сума в размер на 8810.63 лв. за погасяване на задължението му по изпълнителния лист.

3

С писмо с изх. № 8141/10.12.2025 г. по описа на съдебния изпълнител длъжникът е уведомен, че към настоящия момент липсва основание за вдигане на запорите.

С молба с вх. № 8003/12.12.2025 г. по описа на съдебния изпълнител длъжникът е посочил, че по банковата му сметка е преведена сумата, дължима по изпълнителния лист. Отправил е молба по отношение на същата да бъде насочено принудително изпълнение с оглед погасяване на задължението му към взискателя в срока за доброволно изпълнение.

С писмо с изх. № 8235/15.12.2025 г. по описа на съдебния изпълнител длъжникът е уведомен, че остатъкът от задължението му по изпълнителното дело е неолихвяема сума в размер на 1948.82 лв.

Отделно от това в кориците по изпълнителното дело са приложени сметка от 01.12.2025 г. за разноски в размер на 114 лв. с ДДС (формирани от такси за образуване на изпълнително дело по т. 1 от Тарифата – 20 лв.; изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа по т. 4 от Тарифата – 10 лв.; извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество по т. 3 от Тарифата – 20 лв. и за налагане на запор по т. 9 от Тарифата – 45 лв., като сумите са без включен ДДС), както и сметка от 01.12.2025 г. за сума от 5 лв., представляваща допълнителни разноски по т. 31 от Тарифата.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е депозирана в срок. По същество съдът намира следното:

Отговорността за разноски в изпълнителното производство е основана на липсата на доброволно изпълнение на задължението на длъжника, поради което е образувано изпълнително производство, а оттам и извършените от взискателя разноски – в този смисъл е ТР 3/2015, постановено по ТД № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай се установи, че длъжникът не е удовлетворил вземането на кредитора си до момента на образуване на процесното изпълнително дело. Респективно длъжникът е дал повод за завеждането му.

В чл. 79, ал. 1 ГПК изрично е регламентирано, че разноските за изпълнението винаги са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

По делото не се установи да са налице изключенията, предвидени в чл. 79, ал.

1 ГПК.

Относно размера на претендираните разноски, сторени за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство:

4

В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е предвидено, че за образуване на изпълнително дело на адвоката се дължи възнаграждение в размер на 200 лв., а в т. 2 е регламентирано, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. От съдържанието на цитираните разпоредби следва извод, че възнаграждението по т. 2 се дължи при извършване на допълнителни (извън образуването) и същински действия, насочени към принудителното събиране на паричните вземания на взискателя, извън общите, служебно дължими от съдебния изпълнител действия. Поради това подаването на молба за образуване на изпълнително дело по правило обуславя възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредбата, както е в настоящия случай.

От гореописаната фактическа обстановка се установява, че длъжникът е проявил процесуална активност в изпълнителното дело, като е предприел своевременни действия по изпълнение на задължението, посочено в изпълнителния лист, по повод на който с молба е образувано производството пред съдебния изпълнител. Тези обстоятелства обуславят извод за основателност на жалбата по отношение на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, като същите следва да бъдат редуцирани от 960 лв. с ДДС на 240 лв. с ДДС.

Другият спорен по делото въпрос е този за разноските, дължими на основание Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, които длъжникът е оспорил с настоящата жалба.

Както беше изложено по – горе, с поканата за доброволно изпълнение длъжникът е уведомен за дължима от него сума в общ размер от 10 759.45 лв., като същата е формирана от: 8810.63 лв. неолихваяема сума; 5 лв. допълнителни разноски и 114 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 869.82 лв. в полза на ЧСИ Р... Т.а, както и други суми, дължими до този момент, в общ размер от 960 лв. (за адвокатско възнаграждение).

От описаните сметки, изготвени от съдебния изпълнител на 01.12.2025 г., се установява, че разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение (5 лв. и 114 лв. с ДДС), са съответни на приложимите от ТТРЗЧСИ разпоредби, като не следва да бъдат намалявани. По отношение таксата в размер на 869.82 лв. също не се установява основание за нейното намаляване, тъй като е начислена върху дължимата по изпълнителния лист сума при съобразяване на разпоредбата на чл. 26, б. „в“ от Тарифата.