Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 919 от 15.08.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3485/2025
Вид
Решение № 919
Подписан
15.08.2025
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

  • чл. 39 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.39, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.39, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 49 · Закон за движението по пътищата
  • § 6 т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. Пловдив, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20255330203485 по описа за 2025 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. А. А. от *** против Електронен фиш серия К № 10500450 на ОД на МВР Пловдив, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. С жалбата се моли ел. фиш като неправилно и незаконосъобразно издаден да се отмени като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Постъпило е писмено становище от неговия пълномощник, с което се поддържа подадената жалба. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което ел. фиш е правилно и законосъобразно издаден. Претендират се разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 05.03.2025 г. в 16:30 ч. в гр. Пловдив, ул. Васил Левски до номер 180 посока от юг към север при отчетен толеранс на измерената скоросто от минус 3 км/ч в полза на водача с техническо средство ARH CAM S 1 № 120ссе0 e 1 установено движение на МПС л.а.Фолксваген Таурег рег.№ *** със скорост 64 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача.

За така установеното превишение на скоростта с 14 км/ч на името на жалбоподателя бил издаден обжалваният ел.фиш.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства – удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 - копие , протокол от проверка №135 –СГ –ИСИС/25.09.2024 г. – копие, протокол за използване на автоматизирано техническо средство рег.№ 1030-5340/07.03.2025 г.- копие, придружен със снимка на разположение на уреда, както и веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП – снимков материал от клип.

Обжалваният ел. фиш съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити

Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S 1 № 120ссе0, което е мобилно по смисъла на §6 т.65 б.б от Допълнителните разпоредби към ЗДвП временно разположено на участък от пътя, установяващо нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

АТСС, с което е установено нарушението е от одобрен тип, което се установява от приложеното към административнонаказателната преписка удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 – копие, съгласно което същото е със срок на валидност до 07.09.2027 г., а нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа.

АТСС, с което е установено нарушението, е преминало и предвидената метрологична проверка, което се установява от №135 –СГ –ИСИС/25.09.2024 г. – копие, съгласно който проверката е приключила на 25.09.2024 г., т.е. нарушението е констатирано след преминалата метрологична проверка на АТСС и АТСС към датата на работа с него е било в срока за експлоатация , който е до 25.09.2025 г. Проверката е извършена от отдел Изпитване на средства за измерване и софтуер при ГД Мерки и измервателни уреди към Български институт по метрология, което е достатъчно да се приеме, че е извършена от независима лаборатория.

За използване на АТСС е съставен протокол рег.№ 1030-5340/07.03.2025 г.- копие с данни за дата, място, час на контрол, брой свалени изображения, начало и край на контрол с АТСС, имена на служителя, поставил началото и сложил край на работа с АТСС, имена на служителя, проверил въведените в съставения протокол данни. Датата и мястото на контрол с АТСС съвпадат с датата и мястото на нарушението, посочени в ел.фиш, а часът на нарушението, посочен в него, попада в часовия диапазон на работа с АТСС. Предвид констатираните съответствия между отразеното в протокола и съдържанието в ел. фиш следва да се приеме, че съставеният протокол представлява официален удостоверителен документ, чиято доказатествена стойност не е оборена. При доказани годност и изправност на техническата система, координатите на контролирания участък и разположението й при установяване на конкретното нарушение, няма основание да се приеме, че 2 някои от отразените в електронния фиш параметри, вкл. мястото на извършване на нарушението и номер на първо и последно статично изображение са неверни. По делото не се оспорва начинът на боравене с АТСС от служителя при работа с него, поради което се приема, че няма основание да се поставя под съмнение въпроса, че работата с АТСС е била компрометирана. По изложените съображения ел. фиш се явява редовно съставен. Към съставения протокол е приложена и снимка, удостоверяваща разположението на уреда.

Мястото на заснемане притежава характеристиките на "населено място" по смисъла на § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП. Мястото на извършване на нарушението е изчерпателно определено в ел. фиш, чрез точно посочване на населеното място и улицата и нейния номер , а именно гр. Пловдив, ул.Васил Левски до № 180, като и двете части от мястото на нарушението - населено място, улица с номер индивидуализират по ясен и недвусмислен начин, че мястото на нарушението е място от земната повърхност на територията на РБ, а наличието и на улица и номер, че става дума за движение на МПС в границите на населено място.

Данни за измерена скорост на движение на МПС се съдържат в съставения снимков материал от клип, представляващ годно доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, чиято доказателствена сила не е оборена. От същия се установява номер на МПС, скорост на движение.Заснетата скорост на движение на МПС е 67 км/ч като след отчетения толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, същият е санкциониран за движение със скорост 64 км/ч т.е. за превишение с 14 км/ч.

Предвид изложените съображения при издаване на ел. фиш не се констатират нарушения, които да са опорочили процедурата, предвидена при установяване на нарушението с техническо средство, вкл и при работа с него.

Що се отнася до оплакванията в жалбата, че с оглед обстоятелството, че за установеното превишение санкционната норма предвижда налагане на глоба от 50 лв., поради което и не важала процедурата по издаване на ел фиш съгласно чл.189 от ЗДвП, а намирала приложение общата норма на чл.39 ал.4 от ЗДвП същите не се споделят от настоящата инстанция.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр.1 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.Разглежданото нарушение е заснето с техническо средство, което е първото условие нарушението да се санкционира с ел. фиш. Налице е и предвидената липса на контролен орган и нарушител, като законовата неточност в текста "отсъствие на контролен орган и на нарушител" следва да се тълкува в смисъла, вложен в § 6 т. 63 от ДР на ЗДвП. Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил или извън него или пък в близост до разположено край пътното платно такова автоматизирано техническо средство или система/както е в настоящия случай/, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на 3 нарушението, тъй като контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.

Проблемът, който се поставя в жалбата, е че за установеното превишение предвидената санкция е глоба в размер на 50 лв., което било пречка нарушението да се санкционира с издаване на ел. фиш, като размерът на санкцията дава основание на жалбоподателя да се позовава на нормата на чл.39, ал.4 от ЗДвП, с което да излага твърдения, че процедурата по санкциониране на нарушението е опорочена.

Като опровержение на развиваната от жалбоподателя теза следва да се отбележи, че и двете норми - тази по чл.39, ал.4 от ЗАНН и по чл.189, ал.4 от ЗДвП са приети едновременно. Невъзможно е ЗАНН, който е общ закон, да се прилага в случаите на установяване на нарушение, за което предвидената глоба е до 50 лв., което означава превръщането му специален, а в останалите случаи на други нарушения, за които глобата е над 50 лв. правилата в ЗАНН да се тълкуват като общи. При едновременно действие на двете коментирани норми приложение намира специалната норма. Ако се приеме логиката, изложена от пълномощника на жалбоподателя, следва, че ЗАНН се прилага винаги при нарушения, за които е предвидено санкциониране с глоба до 50 лв.

Наличието на двете норми едновременно, както в конкретния случай на чл.39 ал.4 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП винаги означава, че специалният закон изключва приложението на общия. Независимо от различните хипотези, предвидени в чл. 39 от ЗАНН, нормата е обща. Нормата на чл.85 а от ЗАНН не оборва изложеното, както твърди пълномощникът на жалбоподателя, а напротив потвърждава го, като възпроизвежда правилата на Закона за нормативните актове, според които специалните правила изключват приложението на общите, т.е. приложение намират правилата, предвидени в ЗДвП, а не тези в ЗАНН, каквито крайни изводи прави пълномощникът на жалбоподателя. Все в подкрепа на тези изводи на съда е и обстоятелството, че ако се приеме развиваната от жалбоподателя теза, то означава, че за нарушения, за които е предвидена по–лека административнонаказателна отговорност с оглед предвиден по-лек размер на глобата, следва да се прилага усложненият ред за санкциониране на нарушителите, за разлика от нарушения, за които е предвидена по-тежка административнонаказателна отговорност. Единствено невъзможно е издаването на ел. фиш, когато за нарушението е предвидено и наказание „лишаване от право да управлява МПС" по аргумент, който следва от чл.189, ал.4 от ЗДвП. В тези случаи установяване на нарушението се осъществява въз основа на писмени материали и резултатите от снимковия материал от клип и тогава опростената процедура - чрез издаване на ел. фиш, не се прилага. Но и в тези случаи важи изложеното вече, че става дума за по-тежки нарушения,за които е предвидено и кумулативно наказание наред с глобата, което обяснява необходимостта от прилагане на усложнената процедура, първо чрез съставяне на акт за установяване на адм. нарушение, а след него и на наказателно постановление.

Материалният закон е приложен правилно. С констатираното 4 нарушение жалбоподателят е нарушил законовото ограничение за скорост, предвидено в чл.21, ал.1 от ЗДвП. При това положение и с оглед санкцията, предвидена при това превишение на скоростта, следва да се приеме, че правилно е приложена и съответната за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на глоба в размер на 50 лв., която е във фиксиран от закона размер.

Правилно е ангажирана и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя предвид приложената към преписката справка за регистрация на МПС, като предвидената в чл.188 от ЗДвП законова презумпция не е оборена.

С оглед изложеното следва ел. фиш като правилно и законосъобразно издаден да бъде потвърден.

При този изход на делото и при направено искане от ответната страна следва в тежест на жалбоподателя да се възложат и сторените от ответната страна разноски. Тъй като ответната страна се е представлявала по делото от юрисконсулт и с оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, следва съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ да се определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер, предвид факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.