Решение № 2550 от 29.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2550 гр. В., 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20223110103441 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Д. В. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „К.“ № 8 срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: град С., пл. „П.“ № 5 с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 650,73 лева /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, частичен иск от целия в размер на 768.67 лева, представляваща оставащо дължимо обезщетение по застрахователна полица № **************************** г. по автомобилна застраховка „К.“, клауза „Пълно К.“ със срок на действие от 17.12.2020 г. до 16.12.2021 г. за настъпило на 14.12.2021 г. застрахователно събитие, в резултат на което са причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л.а. БМВ 530Д, рег. № *********, изразяващи се в увреждане на преден капак и калник преден ляв ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -17.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Налице е сключена застраховка „К.“, клауза „Пълно К.“ с ответника на собствения му лек автомобил марка „БМВ *****“ с рег. № **********, със срок на действие 17.12.2020 г. до 16.12.2021 г. Заявява, че премиите по застрахователната полица са заплатени. На 13.12.2021 г. около 19 часа паркирал автомобила си в град В., ул. „Г.. Р.Д.“ № 53. На 14.12.2021 г. около 8 часа отивайки до автомобила установил, че неизвестно лице е увредило с твърд и остър предмет преден ляв калник и преден капак. Уведомил Първо РУ на МВР – В., за което му е издадено удостоверение с рег. № 433000- 24356/15.12.2021 г. На 15.12.2021 г. уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие като е изготвен опис на увредените части – преден капак и калник преден ляв. Като застрахователно обезщетение получил сумата от 73.73 лева. Заявява, че дължимото обезщетение възлиза на 842.40 лева, а след 1 приспадане на получената сума – 768.67 лева. Моли за уважаване на предявения иск както и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова претенция, с който заявява, че предявеният иск е неоснователен. Не оспорва наличието на застрахователен договор с ищеца със срок на действие 17.12.2020 г. до 16.12.2021 г. Оспорва твърдението, че лекият автомобил е увреден в паркирано състояние и на процесната дата.

Заявява, че ищецът в периода от 10.12.2021 г. до 14.12.2021 г. е регистрирал няколко щети, всяко от които в паркирано състояние. Оспорва предявеният размер на обезщетението като посочва, че същото не е подкрепено с доказателства и не съществуват такива за реално извършен ремонт и разходите за извършването му. Счита, че определеното обезщетение от застрахователя е съгласно договореностите между страните. Моли за отхвърляне на исковата претенция, както и на сторените в производството разноски С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни разпоредби, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация с чл. 405 КЗ, при който в доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка „К.”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване.

Съдът приема за доказани следнити факти, които са обявени за безспорни с изготвения доклад по делото, а именно че е налице валидно сключен договор за застраховка „К.“, сключен между собственика на л.а. БМВ с рег. № ********* и ответника, валиден към датата на застрахователното събитие; че е получил застрахователно обезщетение в размер на 73.73 лева от страна на застрахователя;

От полица № **************************** г. е видно, че е налице сключена застраховка „К.“ между Д. В. Д. и ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК 000694286 относно лек автомобил л.а. БМВ, рег. № *********. Между страните не е спорно, че цялата застрахователна премия е заплатена. От свидетелство за регистрация част 1, издадена от МВР, е видно, че л.а. БМВ с рег. № ********* е собственост на Д. В. Д..

Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение от 04.11.2021 г., издадено от Първо РУ на ОД на МВР – град В., от което е видно, че на 14.12.2021 г. е установено от Д. В. Д. извършено увреждане от неизвестно лице – надиране на боята и лака с по една черта на капак на двигател и преден ляв калник на л.а. БМВ с рег. № *********, паркиран на адрес: град В., ул. „Р.Д.“ № 53. Между страните в настоящото производство не е спорно, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.

2

Прието като писмено доказателство е опис на щетите по претенция № 51-0400004712/21/15.12.2021 г., издадено от ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК 000694286, от което се установява, че по процесния автомобил са налице следните щети – преден капак и калник преден ляв. От анализа на това писмено доказателство следва, че увредените детайли, който подлежи на обезщетяване в резултат на настъпилото застрахователно събитие от 14.12.2021 г. са преден капак и калник преден ляв, в какъвто смисъл е и отправеното от страна на ищеца искане.

От приетата по делото САТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена се установява, на 13.12.2021 г. около 19:00 часа лек автомобил „БМВ *****" с peг. № *********, собственост на Д. В. Д. е паркиран в гр. В., ул. „Г.. Р.Д." до N: 53 като на 14.12.2021 г. около 08:00 часа са установени увреждания от неизвестен извършител. Като се съпоставят уврежданията на лек автомобил „БМВ *****" с peг. N: ********* (описани от застрахователя при извършения оглед на автомобила и видими на предоставения снимков материал), експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следния -механично умишлено нараняване на детайлите с твърд и остър предмет от неизвестен извършител докато превозното средство е в покой.

Прието е, че е налице причинно – следствено връзка между настъпилите увреждания и реализираното застрахователно събитие. В заключението е отразено, че общата стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието, като при определяне на средната пазарна цена на труда се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и сервизи не притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, е в размер на 724.46 лв., а п р и по средни пазарни цени към датата на пътнотранспортното произшествие, като се съобразят цените за ремонт на три сервиза, който не са официални сервизи на марка автомобили, е в размер на 484.51 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че сумата от 724,46 лева обхваща всички видове сервизи на територията на град В. като не е включен официалния сервиз на марката, тъй като работи на по-високи цени, но са включени други официални сервизи.

От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства и обявените за безспорни между страните факти се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за застраховка “К.” от 15.12.2020 г., с предмет собствения на ищеца лек автомобил „БМВ" с per. N: ********* и период на застрахователно покритие от 17.12.2020 г. до 16.12.2021 г. По същия ищецът е изправна страна, тъй като застрахователната премия е заплатена, който факт не се оспорва от ответника. Доказва се, че на 14.12.2021 г. е констатирано настъпило застрахователно събитие. Срокът на действие на договора за застраховка покрива настъпилото застрахователно събитие. От заключението на назначената в настоящото производство САТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено и прието без възражения от страните в производството, поради което съдът изцяло го кредитира и следва да основе изводите си въз основа на същото се установява, че е налице механично умишлено нараняване на детайлите 3 с твърд и остър предмет от неизвестен извършител докато превозното средство е в покой като са настъпили следните увреждания – преден капак и калник преден ляв. От гореизложеното следва изводът, че в резултат на събитието ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди по вид както и че същите се намират в причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и в частност заключение по САТЕ и на писменото доказателство - опис на щетите по претенция № 51-04000-04712/21/15.12.2021 г., издадено от ЗАД „Б.В.И.Г.“ следва, че увредените детайли, който подлежат на обезщетяване в резултат на настъпилото застрахователно събитие от 14.12.2021 г. са преден капак и калник преден ляв.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и след приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.

За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими сервиза – такива притежаващи сертификат по ISO и такива, които не притежават сертификат по ISO. Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че клаузата, обективирана в т. 1 от Глава Трета, Раздел IV от ОУ на застраховка "К. Стандарт" при ответника- "Изплащане на обезщетение при частични повреди, Обезщетяване на МПС над 7 до 13 години", на която се позовава ответника в отговора на исковата молба, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и в този смисъл и нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП като направеното възражение в тази връзка от страна на ищеца в първото по делото заседание се явява основателно. Следва да се има предвид, че независимо дали ищецът е направил такова 4 възражение, съгласно разясненията, дадени с Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/14 г. на ВКС, І т. о., съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, както и че възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК и може да бъде наведено за първи път дори и във въззивното производство, като въведените процесуални преклузии не се прилагат. Следователно, нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение също и дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В чл.