Решение № 42 от 25.04.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. С., 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Административно наказателно дело № 20255440200066 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. И. К. срещу Наказателно постановление №***/31.12.2024г., издадено от И.М.М. - Н. с. към О. - С, Р. - С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10,00лв.

В жалбата се твърди, че с издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до неговата незаконосъобразност. Твърди се, че в акта за установяване на нарушението бланкетно е посочено, че лицето не е носил предпазен колан, без да бъдат конкретизирани фактическите обстоятелства, при които е установено това нарушение. В нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не му е бита предоставена възможност да впише възраженията си в акта поради вероятна техническа невъзможност, в следствие на което и актът не му е връчен, нито пък съдържа неговият подпис. Липсата на възможност за възражения и липсата на връчване на акта представлява нарушение на правото му на защита и е в разрез с принципите на административно-наказателното производство, като според чл. 52, ал. 2 от ЗАНН издаване на наказателно постановление е незаконосъобразно, когато актът за установяване на нарушението не е бил връчен на извършителя, което е абсолютна процесуално-правна предпоставка за неговата законност. Нещо повече, това не е първият случай, в който органите на реда не вземат предвид възраженията му, което създава впечатление за предопределеност на резултата и поставя под съмнение обективността и 1 законосъобразността на акта. Съгласно чл. 53, ал. 4 и чл. 54 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да съобрази всички обстоятелства по случая, включително фактът на нарушението, авторството и вината на нарушителя. В конкретния случай не са извършени никакви допълнителни проверки, което прави наказателното постановление необосновано и незаконосъобразно.

На следващо място, в наказателното постановление е постановено отнемане на 10 контролни точки, като за основание е посочена единствено Наредбата № 1з-2539 от 17.12.2012 г., без да е ясно за кое от двете нарушения са отнети точките. Това представлява нарушение на правото на защита, тъй като не е дадена възможност да се разбера за кое конкретно нарушение се отнемат въпросните точки и респективно да организира защитата си адекватно. Липсата на яснота в мотивите на наказателното постановление противоречи на принципа на правната сигурност и на изискването за мотивираност на административните актове.

На следващо място, считам, че не са установени по безсъмнен начин всички признаци от състава на вмененото нарушение. Вината на жалбоподателят не е установена. В административно-наказателния процес следва да се прилага принципът на обективност и всестранност при събиране на доказателствата, което в случая не е направено.

В случай, че съдът намери обжалвания акт за законосъобразен или че е налице някаква степен на обществена опасност, моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на нарушението, с оглед неговата несъщественост и липсата на конкретни вредни последици.

Не на последно място в случая издаденото наказателно постановление страда и от други процесуални пороци, като е налице и неправилно приложение на материалния закон, а в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения, които изцяло го опорочават. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. К. се явява лично и поддържа жалбата чрез процесуалните си представители адв.Е.Р. и мл.адв.С.Р..

Наказващият орган -Н. с. П. при О. - С. се представлява от юриск.В., който оспорва жалбата.

След като се запозна с приобщените доказателства , съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.12.2024г. свидетелят В. Х. бил назначен наряд заедно с колегата си свидетеля А. К.. На посочената дата, около 05,05ч.в гр.С., на ул*** спрели за проверка автомобил с марка и модел „***“ с рег.№***, тъй като водача на автомобила по време на движение на автомобила бил без поставен обезопасителен колан. Автомобилът се движел посока магазин„***“ към М.. Свидетелите Х. и К. сочат, че след като спрели автомобила, при извършена справка по посоченото им от водача ЕГН, установили че автомобила се управлява от жалбоподателя Д. К..При извършената проверка констатирали също,че 2 жалбоподателя притежава валидно СУМПС, но не го носи със себе си.

На място, в присъствие на жалбоподателя от свидетеля Х., в присъствие на свидетеля К. бил съставен АУАН серия GA, №*** за това, че на 21.12.2024г. около 05,05ч. в гр.С., ул.*** с посока на движение към М., като водач на лек автомобил *** с рег.№***, собственост на фирма *** ЕООД с Булстат *** допуска слединте нарушения: по време на управление на МПС от категория М1 не използва задължителенобезопасителен колан, с който автомобила е оборудван –нарушение на чл.137А ал.1 от ЗдвП и не носи СУМПС- нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Съставения акт е предявен на нарушителя , който е отказал да го подпише.

Отказът на нарушителя дда подпише акта е удостоверен с подписан на свиделеля К..

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №***/31.12.20245г., в което административно наказващия орган е изцяло е възприел възпроизвел фактическото описание на нарушенията в акта и на жалбоподателя за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. са отнети общо 10 контролни точки и за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10,00лв.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, като в тази връзка е приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на М-ра на ВР.

Разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

За нарушаване на посочената разпоредба нормата на чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от 50,00 лева.

Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от МВР -чл.6 ал.1 т.18 предвижда, че за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП) на водачите на МПС се отнемат 10 контролни точки;

Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗдвП предвижда, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория.

3

За нарушеине на посочената разпоредба чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от 10,00лв.

По делото от показанията на свидетелите Х. и К., които са еднопосочни и безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло, категорично се установи, че жалбоподателя Д. К. е управлявал посоченото в наказателното постановление моторно превозно средство, като същият не е използвал обезопасителен колан, както и не е носил в себе си притежаваното СУМПС, поради което съдът приема за доказано, че жалбоподателят К. е извършил от обективна и субективна страна вменените му адм.нарушения по чл. 137а от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Законосъобразно за нарушеинето по чл.137а от ЗДвП наказващият орган е наложил предвиденото в разпоредбата на ч.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗдВП в абсолютен размер административно наказание глоба в размер на 50,00 лева. Същото е фиксирано по размер и не подлежи на намаляване, тъй като съдът не разполага с правомощието да наложи такова под предвидения в закона размер. Съответно, на основание Наредба №1з-2539 са отнети 10 контролни точки. При приложението на Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 година административнонаказващият орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредбата, като е отбелязал отнемане на предвидените в наредбата за това нарушение 10 контролни точки.

Относно отнемането на контролните точки, в случая за нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП, следва да се има предвид, че отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е. ex lege и същото има контролно –отчетен характер.

Практиката на ВАС е единна в становището си, че отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има само удостоверителна функция. Поради посоченото, съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват административно наказание по смисъла на чл.13 ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото производство.

Неоснователни относно нарушението по чл.137 а ал.1 от ЗДвП са доводите на жалбоподателя за наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДП, които му дават право да не използва обезопасителен колан по време на движение, а именно – наличие на заболявания, удостоверени с медицински документи, които обективно го поставят в невъзможност да ползва обезопасителен колан, тъй като в противен случай това би застрашило здравословното му състояние. Действително, по делото са приобщени представените от жалбоподателя медицински документи, а именно- епикриза от клиника по неврохирургия в УМБАЛ *** от 1998г,. Епикриза от 01.10.200г. от УДК „***“,Амбулаторни листове от 03.02.2025г., от 06.02.2025г., които удостоверяват наличие значително назад във времето на сочените в тях заболявания на жалбоподантеля. По делото обаче, не е приобщен нито един медицински документ, издаден от съответен лекар-специалист в 4 съответната област на установените заболявания, в който да има официално удостоверяване от медицинско лице за наличие на медицински противопоказания по отношение на жалбоподателя за шофиране с предпазен колан, обусловени от тези или от някое от тези заболявания, който факт именно е релевантен за отговорността му. за нарушението по чл.

137А ал.1 от ЗДвП. Според настоящия състав, разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДП има предвид такова физическо състояние на лицето, което управлява моторно превозно средстов, което обективно не му позволява поставянето на обезопасителен коланколан, защото в последния случай това би му причинило увреди-например заболяване на органи, тъкани, системи или други в човешкия организъм, вследствие притискането на колана , с които би се създала опасност за живота и/или здравето на водача. Такова състояние обаче, не следва да се преценява само въз основа на удостоверени с медицински документи заболявания, а едновременно с наличието на такива документи следва да има официално удостоверяване от компетентно медицинско лице, че тези конкретни заболявания, от които страда лицето, съставляват медицински противопоказания за поставяне на обезопасителен колан, каквато констатация или предписание в представените медицински документи по делото липсва. Ето защо, като не е имал надлежно предписание от медицинско лице по смисъла на закона да не изпълни задължението си за поставяне на обезопасителен колан по време на движение и като не е поставил такъв, жалбоподателят е нарушил правилата за движение, разписани в нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДВП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за извършване на това нарушение.