Определение № 2075 от 29.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2075 гр. Варна, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100502006 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Капанов“ ООД, ЕИК103168050, като трето лице-помагач на ищцата Т. Т. Я., ЕГН**********, а също и по въззивна жалба на ответницата по делото К. Д. Г., ЕГН**********, срещу Решение №1270/11.04.2025г. по гр. д. №5379/2024г. на ВРС, 31-ви състав, с поправени ОФГ с Решение №54 от 06.01.2026г. по делото, с което е прието за установено спрямо ответницата К. Д. Г., ЕГН**********, че ищцата Т. Т. Я., ЕГН**********, е собственик на реална част с площ 88 кв.м. от ПИ с идентификатор №***.1558, находящ се в гр. Варна, област Варна, р-н „Младост“, ж.к. „Възраждане", целият с площ от 514 кв.м., при граници на реалната част съгласно скица към СТЕ на л.117 от делото и повдигната в жълт цвят на същата, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението на ВРС, а именно: ПИ №№ ***.1558, ***.244, ***.254, както и е осъдена К. Д. Г., ЕГН**********, да предаде на Т. Т. Я., ЕГН**********, владението върху посочената реална част, на осн. чл.108 от ЗС. като решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищцата, а именно „Капанов“ ООД, ЕИК103168050.

При извършената служебна преценка за допустимост на една от жалбите въззивният съд взе предвид следното:

Производството по делото е по иск по чл.108 от ЗС на Т. Т. Я. срещу К.

Д. Г. за установяване на собствеността на ищцата връху спорната реална част от ПИ №1558 по КК и КР на гр. Варна и за осъждане на ответницата за предаване на владението върху същата част.

1

След молби от 21.10.2024г. и от 07.11.2024г. на ищцата, с определение № 12686 от 08.11.2024г. ВРС е конституирал „Капанов“ ООД като трето лице – помагач на ищцата Т. Т. Я., с оглед твърденията за наличие на наемно правоотношение между ответницата К. Г. и „Капанов“ ООД и потенциален „обратен“ иск на ищцата срещу третото лице.

С решение № 1270/11.04.2025г. съдът е уважил изцяло предявения по делото ревандикационен иск за реалната част от поземления имот.

След указания на ВОС, с решение № 54/06.01.2026г. ВРС е коригирал ОФГ в първото решение, като е вписал, че решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищцата.

След указания на ВОС относно редовността на исковата молба ищцата е уточнила, че ответницата Г. държи и ползва процесната реална част от терена чрез нейния наемател – третото лице „Капанов“ ООД

След указания на ВОС към третото лице по отношение на интереса му от подадената от него въззивна жалба е депозирана молба от 31.03.2026г., която съдържа твърдения за противоречие между интересите на третото лице и подпомаганата от него страна.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка на предявения иск или на въззивната жалба, за която съдът следи служебно. По дефиниция интересът от въззивно обжалване е обусловен от възможността да бъде променен крайния резултат по делото, съобразно решението на първоинстанционния съд. Поради това и главната страна, изцяло в чиято полза е постановено съдебно решение, няма интерес от обжалването му, освен когато се позовава на недопустимост на крайния съдебен акт.

Участието на трето лице в процеса е винаги в полза на някоя от главните страни, като в хипотезата на привличане по чл.219 от ГПК (както в случая) интересът е на главната страна, доколкото ако загуби делото ще възникне нейно вземане от помагача си. Това е и причината третото лице да се домогва да постигне благоприятно решение за подпомаганата главна страна в процеса.

Съгласно чл.223, ал.1 от ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а съгласно ал.

2-ра установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. От цитираните текстове следва, че привлеченото лице ще бъде обвързано от мотивите на решението, доколкото условията за привличането са били налице.

Третото лице има свое право да обжалва първоинстанционното решение, но то е предпоставено от интерес от обжалването, който предвид особените предпоставки по чл.219 от ГПК е обусловен от материалното положение на подпомаганата страна. Ето защо и след като основната цел на въззивното обжалване е промяната на крайния резултат по правния спор, то в хипотеза на пълно уважаване на иска, за третото лице-помагач на ищеца не е налице интерес от обжалване крайния акт на първоинстанционния съд. Обратното би означавало третото лице да се домогва да постигне неблагоприятно решение за подпомаганата от него страна, което е недопустимо, защото макар да 2 защитава и свои права, в основата изобщо на участието на третото лице в производството е постигането на изгоден за главната подпомагана страна, а оттам и за подпомагащата, резултат по спора.

В настоящия случай предявеният от Т. Я. иск по чл.108 от ЗС е изцяло уважен от ВРС, с оглед на което и ищцата не е обжалвала решението; жалба има подадена от ответницата по ревандикационния иск К. Г.. В тази ситуация за третото лице „Капанов“ ООД – помагач на ищцата – не е налице правен интерес от обжалване на решението на ВРС с искане за отхвърляне на иска, предявен от подпомаганата от него ищцова страна. Вътрешните отношения между „Капанов“ ООД и ответницата К. Г. не са решаващи за разглеждания процесуален въпрос, тъй като „Капанов“ ООД е конституирано като помагач не на ответницата, а на ищцата по делото. Също така „уточненията“ с молба от 31.03.2026г. не са достатъчни да обосноват процесуален интерес от въззивната жалба на третото лице-помагач на ищцата в случая, доколкото касаят не/основателността на предявения иск.

Дори евентуално да би се приело, че интересът от обжалване може да произтича само от вътрешните отношения между третото лице и подпомаганата страна, без значение от резултата на делото с оглед позицията на последната, то в настоящия случай конституирането на „Капанов“ ООД не е свързано със заявени материалноправни отношения с ищцата Т. Я. преди делото. Видно от молбата по чл.219 ГПК от 21.10.2024г. (л.92-93 от делото на ВРС), уточнена с молба от 07.11.2024г. (л.98 от делото на ВРС), искането на Т.

Я. за привличане на „Капанов“ ООД като трето лице – неин помагач – е обоснована с твърденията, че при отхвърляне на иска срещу отв. К. Г. ищцата би имала „обратен“ иск срещу„Капанов“ ООД, неясно какъв. След дадените указания от ВОС по редовността на предявения иск, с молба вх.

№10596/31.03.2026г. (л.67 от делото на ВОС) ищцата Т. Я. неколкократно е уточнила, че твърди ответницата Г. да ползва процесната реална част от терена „чрез наемателя си „Капанов“ ООД. Така в обобщение са налице твърдения на ищцата за вътрешни (наемни) отношения между ответницата и третото лице за спорната реална част, а не между ищцата и привлеченото за неин помагач дружество. Противоречието между интересите на подпомагащ и подпомаган досежно крайния изход по спора, което се сочи в молбата на „Капанов“ ООД от 31.03.2026г., евентуално би било от значение за участието му като помагач на ищцата, но този въпрос не подлежи на обсъждане към настоящия момент. Извън всичко останало в обжалваното решение ВРС е формирал изводи само, че ответницата е придобила имота си при наличната и към момента ограда, навлизаща в терена на ищцата, поради което е уважил предявения иск, при което е неясно срещу каква обвързваща сила на мотивите се защитава третото лице-жалбоподател.

На последно място нито в жалбата, нито в уточняващата молба, не са наведени оплаквания за недопустимост на решението на ВРС изцяло или поне в частта досежно участието на третото лице по делото, при които хипотези жалбата на помагача би била допустима. Отделно защитата на третото лице пред ВОС е гарантирано чрез получаване на препис от жалбата на отв. Г. (л.43 от делото), правото на отговор по нея и предстоящото му участие в о.с.з. пред 3

ВОС.

По изложените съображения въззивното производство конкретно по тази жалба следва да бъде прекратено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 2006 по описа на ВОС з а 2025г., 4-ти състав, само в частта по въззивна жалба вх. №

41032/09.05.2025г. на „Капанов“ ООД, ЕИК103168050, като трето лицеп о м а г а ч на ищцата Т. Т. Я., ЕГН**********, срещу Решение №1270/11.04.2025г. по гр. д. №5379/2024г. на ВРС, с поправени ОФГ с Решение №54/06.01.2026г., с което искът на Т. Я. по чл.108 от ЗС е изцяло уважен, на осн. чл.267, ал.1 от ГПК вр. чл.273 от ГПК вр. чл.130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

Доклад за продължаване на въззивното производство в останалите му части след влизане в сила на настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4