Решение № 280 от 21.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110215731 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-022536 от 25.09.2024 г., издадено от Г Б– началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В. А. А., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.

2. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок чрез процесуалния си представител адв. М. М.. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Сочи се, че са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН и процесният случай бил маловажен. Твърди се, че жалбоподателят бил инвалид с 91 % инвалидност. Сочи, че А. бил с ампутиран крак, поради което изпитвал постоянна болка, което налагало да употребява медикамент – паракофдал, който съдържа кодеин, представляващ наркотичен аналгитик и 1 евентуално би дал положителна проба за наркотици. Иска се отмяна на НП. С жалбата разноски не са претендирани.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а за него се явява процесуален представител в лицето на адвокат М. М.. Той пледира за отмяна на наказателното постановление, като поддържа аргументите в жалбата Разноски не са претендирани.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Взема становище по жалбата в писмена защита, в която се сочи, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 23.08.2024 г., около 02:50 ч., жалбоподателят А. управлявал лек автомобил „БМВ” с рег. № , движейки се в гр. София, на площад „Велчова завера”, с посока на движение от ул. „Стоян Михайловски“ към бул. „Свети Наум“. Той била спрян за проверка от служители на СДВР – П. К и Я. Т.

Полицейските служители приканили водача да бъде тестван с дрегер за употреба на наркотични вещества, както и за наличието на алкохол в кръвта.

А. заявил, че употребява медикаменти и се притеснява да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, тъй като е възможно да бъде отчетен положителен резултат, както и че е изпил няколко чаши вино, поради което не желае да бъде тестван и за алкохол.

На водача бил издаден талон за медицинско изследване с № 288726/23.08.2025 г., съгласно който е следвало да се яви в рамките на 45 минути във ВМА-София, считано от 03:50 часа, когато талонът му бил връчен срещу подпис. Впоследствие водачът не се е явил в посочения срок в лечебното заведение и не дал кръвна проба за изследване за наличието на алкохол или наркотици в кръвта му.

На лицето бил съставен АУАН за извършени две нарушения на ЗДвП – по чл. 174, ал. 3, пр. 1 и 2 от ЗДвП, който му бил връчен в момента на проверката, но същият отказал да го подпише, а този отказ бил скрепен с подписа на един 2 свидетел.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-4332-022536 от 25.09.2024 г., издадено от Г Б – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В. А. А., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.

2. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – полицейските служители Я.

Т и П. К, както и въз основа на писмените доказателства, приети и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите Т и К, които ясно заявяват за какви нарушения е съставен АУАН, те имаха спомен за събитията, включително за изявленията на проверяваното лице при проверката, като техните твърдения намират опора в останалия доказателствен материал, те са логични и последователни, и по делото няма доказателства, които да оборват твърденията им по какъвто и да било начин.

От материалите по делото се установява, че в действителност А. е лице с 91 % инвалидност, която му е дадена след ампутация на десния крак. Това обстоятелство е безспорно установено с наличното по делото решение на ТЕЛК.

Безспорно е установено и че на лицето е предписан медикаментът „Паракофдал“, като индиция за това е наличната по делото рецепта. Ето защо, съдът намери, че е ненужно да се разпитва свидетел за тези обстоятелства, тъй като рецептата не се оспорва от въззиваемата страна и въобще не е спорно обстоятелството, че лицето е употребило лекарствени продукти и какви са били точно те.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от 3 правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на нарушенията, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното им установяване.

Тук е мястото да се посочи, че нарушенията са описани по пълен и достатъчен начин, за да може наказаният субект да разбере в извършването на какви действия или бездействия е обвинен и защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Налице са и писмени доказателства за компетентността на актосъставителя и издателя на наказателното постановление.

Съдът намира, че от словесното съдържание на НП безспорно се установява, че лицето е наказано заради това, че е отказало тест с дрегер за употреба на наркотични вещества и заради отказ да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Съществува и отбелязване, че лицето не е дало кръв в медицинско заведение, която да бъде изследвана, но съдът намира, че АНО напълно правилно е сторил и двете отбелязвания в НП, защото от една страна е безспорно установено, че той е отказал тестване за алкохол и за наркотици, а от друга, за да е налице основание да бъде наказан, същият следва да не е дал кръвна проба или да я е дал извън посоченото в талона за изследване време. Т.е. такова отбелязване от фактическа страна е задължително, защото то е елемент от обективната страна на нарушението, защото ако е налице отказ за тестване, но е дадена кръвна проба по предвидения в Наредбата ред, то лицето не може да бъде наказано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Ето защо е необходимо такова твърдение да съществува в НП.

Фактите по делото са безспорно установени, като дори не се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят в действителност е обективирал два отказа за тестване – за алкохол и за наркотични вещества.

Най-напред, съдът намира, че е абсолютно доказано по делото, че именно 4 жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало процесния автомобил „БМВ“, като дори и този факт в случая дори не е спорен.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.“. Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е наказал жалбоподателя за две самостоятелни нарушения, защото са осъществени два самостоятелни състава.

Нарушенията са на просто, формално извършване, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушенията от този вид са довършени с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката - в този смисъл е Тълкувателно решение № 13/20.12.2021 г. на Върховния административен съд.

Ето защо, от обективна страна и двете нарушения съдът намира за доказани, защото на 23.08.2024 г., около 02:50 ч., жалбоподателят А. е отказал да бъде тестван с дрегер (техническо средство) за употреба на наркотични вещества, както и за наличието на алкохол в кръвта.

От субективна страна и двете нарушения са извършени при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за употреба на алкохол и за наркотични вещества, е съзнавал, че извършва нарушения на ЗДВП, съгласил се е с последиците на противоправното си поведение и пряко ги е целял.

Правилно АНО е наказал водача за всяко от двете нарушения с двете предвидени в закона наказания, които законодателят е определил в точно установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ги ревизира като ги намали.

При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

А по отношение на възраженията на защитата за маловажност на 5 нарушенията, съдът намира следното:

Най-напред, замият закон за движението по пътищата сочи, че нормата на чл. 28 от ЗАНН не се прилага за нарушенията по ЗДвП.

На следващо място, в случая иде реч за две нарушения, а те са с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този тип. На следващо място, не може да не се вземе предвид, че лицето е заявило пред полицейските служители е употребило няколко чаши вино, т.е. той напълно съзнателно, въпреки здравословното си състояние, си е позволил да управлява автомобила в такова състояние. Същото важи и по отношение на употребата на „паракофдал“ – следва да се има предвид, че лицето изначално е съзнавало, че при тестване е твърде вероятно да бъде отчетен положителен резултат за наркотични вещества, тъй като самият медикамент съдържа кодеин, но въпреки това не се е въздържал да управлява автомобил, макар да е знаел какви ще бъдат последиците от това.

Доколкото въззиваемата страна е претендирала разноски, то такива следва да й се присъдят в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

ИЗЦЯЛО

НП №

24-4332-022536 от

25.09.2024 г., издадено от Г Б – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В. А. А., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1.

За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.

2.

За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

6

ОСЪЖДА В. А. А., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СДВР сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.