Решение № 91 от 20.03.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Радомир, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря В. М. К.като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241730101415 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит П. К. С. № ....../27.10.2021 г., подписан с ответното дружество „П. К. Б.“ ЕООД, по силата на който е получила в заем сумата в размер на 3800,00 лева. В раздел VI от договора, именуван „Параметри“, било предвидено заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 950,00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1748,00 лева.

Според ищцата договор за потребителски кредит П. К.С. № ......./27.10.2021 г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като таксите „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в ГПР, което водело до неправилно посочване на ГПР. Наред с това, в процесния договор не била разписана методиката за формиране на ГПР и не било ясно какво се включва в него, респ. какви са направените от кредитора допускания, за да се достигне до този размер.

Отделно от изложеното, твърди и че уговореният в договора фиксиран лихвен процент в размер на 41,00% е прекомерно висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като в случая е налице явна и значителна нееквивалентност на престациите на страните по договора. Сочи, че според формираната трайна съдебна практика, по обезпечени заеми/кредити съглашението за заплащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва.

В настоящия случай обаче уговорената в договора лихва надвишавала с четири пъти размера на законната лихва към датата на сключването му.

Според ищцата нищожността на която и да е от двете клаузи за ГПР или за ГЛП влече след себе си нищожност на целия договор и няма как да намери приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

В случай, че съдът не възприеме доводите в исковата молба за недействителност на целия 1 договор за кредит, твърди, че са нищожни клаузите на § VI от договора, касаещи уговорените размери на ГПР и ГЛП, както и възнаграждението за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ поради противоречието им с добрите нрави.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит П.К.С. № ......./27.10.2021 г., а при условията на евентуалност – да прогласи за нищожни клаузите, съдържащи се в § VI от договор за потребителски кредит П.К. С. № ....../27.10.2021 г. относно уговорения размер на ГПР и ГЛП, както и относно таксите „Фаст“ и „Флекси“.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове, като сочи, че процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин - всички елементи на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в процесния договор била посочена общата дължима сума по кредита, образувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно било посочено общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга.

В процесния договор за потребителски кредит се съдържала и информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК, като били посочени ГЛП в размер на 41,00% и ГПР в размер на 49,24%.

Посоченият ГЛП, при потребителски кредит със срок на ползване от 18 месеца, не противоречал на добрите нрави, тъй като бил обясним с разходите, които прави заемодателят, както и с риска, който носи, а също и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Относно размера на ГПР сочи, че от условията по договора за кредит и ОУ към него може да се направи извод, че в размера на ГПР е включен уговореният размер на ГЛП, като са взети предвид допусканията при изчисляване на ГПР съгласно Приложение № 1. Дори да се приеме, че размерът на ГПР е по-висок от предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК, то последицата от това била недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не и недействителност на целия договор за кредит. Твърди и че закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не следва да бъдат включвани в ГПР, тъй като същите не представляват общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Отделно от изложеното, неправилното посочване на размера на ГПР, дори такова да е налице, не следвало да се приравнява на липса на ГПР, което от своя страна да води до нищожност на целия договор за кредит.

По отношение на клаузата за допълнителни услуги сочи, че изборът за закупуване на допълнителни услуги е изцяло решение на клиента, като закупуването не е задължително условие за сключването на договора. Параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги, били ясно определени в допълнителната преддоговорна информация, поради което същите не противоречали на добрите нрави. Осигуряването на необходимия ресурс, за да се отговори на поетия ангажимент от страна на кредитора във връзка с уговорените допълнителни услуги, било свързано с допълнителни разходи за кредитора, поради което и услугите се предоставяли срещу възнаграждение.

С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. С 2 писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006377848/27.10.2021 г., а при условията на евентуалност – да прогласи за нищожни клаузите, съдържащи се в § VI от договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006377848/27.10.2021 г. относно уговорения размер на ГПР и ГЛП, както и относно таксите „Фаст“ и „Флекси“.

Ответното дружество „П. К.Б.“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит П.К. С. № ..../27.10.2021 г., сключен между „П.К.Б.“ ЕООД (кредитор) и С. И. М. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 3800,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 36 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 258,77 лева. Видно от приложения погасителен план към договора, падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 25.11.2021 г., а на последната – на 25.10.2024 г.

Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: годишен лихвен процент – 41%; годишен процент на разходите – 49,24%; общ размер на всички плащания – 9315,47 лева. В раздел VI от договора, именуван „Параметри“, е предвидено заплащането на възнаграждение от страна на кредитополучателя за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 950,00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1748,00 лева.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит П.К.С. № ...../27.10.2021 г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 3800,00 лева. В раздел VI от договора, именуван „Параметри“, е предвидено заплащането на възнаграждение от страна на кредитополучателя за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 950,00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1748,00 лева, като така посочените суми са включени в месечната погасителна вноска.

Сключеният между страните договор за паричен заем има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, като е 3 посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи.

В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент на разходите е 49,24%, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент на разходите обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Поради това настоящият състав счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК годишният процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Освен това, възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по договора за кредит представляват разходи, които е следвало да бъдат включен в ГПР и липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква „ж“ от Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите - членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.