Решение № 1789 от 25.09.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.......................... гр.София, 25.09.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 5730 по описа за 2016г. и взе предвид следното:

Производството е образувано след решение от

30.06.2014г. по в.гр.д. №12774/2013г. на СГС, ІІ-Д с-в, с което е обезсилено решение от 26.06.2013г. по гр.д. №60043/2012г. на СРС, 65 с-в и делото по исковата молба на „С.“ АД срещу „Н.М.“ ЕАД е изпратено по реда на чл. 270, ал.

3, изр. 2 ГПК за разглеждане от първоинстанционен съдебен състав на Софийски градски съд.

Предмет на делото е предявен от „С.“ АД срещу

„Н.М.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 75 545,65 лв. – възнаграждения за отпечатване на броеве от в-к „Новинар” и в-к „Bulgaria Bussines”, за които са издадени фактури №7279/04.11.2011г., №7325/11.11.2011г., №7368/18.11.2011г., №7409/25.11.2011г., №7446/30.11.2011г., №7462/02.12.2011г., №7504/09.12.2011г., №7561/16.12.2011г., №7579/19.12.2011г., №7618/23.12.2011г., №7655/30.12.2011г., №7683/06.01.2012г. и №7714/13.01.2012г.

Според твърденията в исковата молба вземанията произтичат от облигационни правоотношения между страните, осъществени по възлагане на поръчки от ответника и изпълнението им от ищеца след изтичане на срока на договор за изработка на полиграфическа продукция от 11.06.2009г.

Ответникът не оспорва сключването и изпълнението на договора от 11.06.2009г. Оспорва иска с възражения, че след изтичане на срока на договора не е възлагал, а ищецът не е изпълнявал полиграфически услуги, за които са издадени процесните фактури и се претендира плащане на възнаграждение.

Процесните фактури са приети като писмени доказателства по делото, а съдържанието им е достатъчно да установи всички съществени елементи на твърдяните от ищеца облигационни правоотношения, осъществени между страните след изтичане на договора от 11.06.2009г. – страни, предмет и възнаграждение.

Фактурите са подписани от името на ответника от Н.Д., които се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР, че е управител на ответното дружество към датите на издаване на фактурите, поради което имат противопоставима на ответника доказателствена сила както за възникването на облигационните правоотношения между страните, така и за изпълнението на задълженията на ищеца по тези правоотношения в обем, съответен на сумите на възнагражденията, за които са издадени фактурите.

Наличието на облигационни правоотношения между страните по процесните фактури, уговореното възнаграждение и извършването на услугите по фактурите се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, включително и най-вече при съобразяване на установеното от вещо лице обстоятелство, че сумите по процесните фактури са записани в счетоводството на ответника като задължения към ищеца, а самите фактури са включени в дневника за покупките на ответника и справките-декларации по ЗДДС.

При отчитане на частичните плащания от ответника, които са установени от експертизата, но и признати с исковата молба, непогасени остават част от задълженията на ответника за плащане на възнаграждения на сумите по фактурите за общата сума 75 545,65 лв., за която е и предявен осъдителният иск.

Доказателства, но и твърдения за други плащания на ответника не са ангажирани в производството по делото, поради което и по изложените съображения осъдителният иск се явява доказан по основание и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови разноските, които ищецът е направил за разглеждане на иска, в това число и разноските за първоинстанционното производство пред Софийски районен съд, независимо че решението на съда, постановено в това производство, е обезсилено като последица от въззивна жалба на ответника (отговорността на страните за разноски съгласно правилата на чл.

78 ГПК е обусловена от изхода по съществото на спора и следва отговорността им по материалното правоотношение – предмет на този спор).

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Н.М.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 75 545,65 лв. – възнаграждения за отпечатване на броеве от в-к „Н.” и в-к „B. B.”, за които са издадени фактури №7279/04.11.2011г., №7325/11.11.2011г., №7368/18.11.2011г., №7409/25.11.2011г., №7446/30.11.2011г., №7462/02.12.2011г., №7504/09.12.2011г., №7561/16.12.2011г., №7579/19.12.2011г., №7618/23.12.2011г., №7655/30.12.2011г., №7683/06.01.2012г. и №7714/13.01.2012г., ведно със законната лихва от 15.12.2012г. до изплащането на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 9 962,83 лв. – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

СЪДИЯ: