Решение № 521 от 24.04.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20231000500978 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от В. Б. М. и П. С. М., срещу решение №415/16.12.2022г. по гр.д.№299/2022г. на ОС Перник, с което е оставена без уважение подадената от тях жалба срещу предявеното разпределение от ЧСИ С. Б. от 25.03.2012г. по изд.дело №20207530401061. Жалбоподателите считат обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно и претендират отмяната му по подробно изложените доводи. Твърдят, че ОС –Перник е посочил, че ЧСИ С. Б. изобщо не е следвало да прави разпределение, тъй като постъпилата сума била достатъчна за удовлетворяване на всички кредитори. Поддържат, че с определение от 19.02.2021г. по ч.гр.д.№26/2021г. на ОС-Перник било постановено спиране на незабавното изпълнение на заповедта в полза на „Кредит плюс“ ООД, но съдебният изпълнител не спрял изпълнението, а продължил и провел публичната продан на описания недвижим имот, а именно апартамент №2, находящ се в гр. ***, ул. “***“, бл. **, ет.*. Жалбоподателите сочат, че към датата на изготвяне на разпределението съдебното решение на ОС Перник не било влязло в сила, а и нямало постановен акт за отмяна на допуснатото спиране на незабавното изпълнение. Твърдят, че при допусната обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, съдебният изпълнител няма право да предприема действия по принудително изпълнение и разпределя суми по изпълнителното дело, поради което действията на ЧСИ Б. били при съществено нарушение на процесуалните правила.

Ответниците по жалбата – първоначалния взискател „Кредит плюс“ ООД, присъединеният взискател „Българо-американска кредитна банка“ АД и Н. Г. П. – обявеното 1 за купувач лице по публичната продан, са получили преписи от жалбата и не изразяват становище по същата.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 1061/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б. е образувано по молба на „Кредит плюс“ ООД, ЕИК 202475916, чрез пълномощника му адв. К., подадена на 06.08.2020г. на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1051/20.05.2020 г. по гр.д. № 02079/2020 г. по описа на РС-Перник, срещу длъжниците В. Б. М. и П. С. М. за солидарно заплащане на сумата 24675,00 лв. - представляваща главница по Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 107, том II, рег. № 5107, дело 288/2019 г., сумата 2500,00 лв. – неустойка и законната лихва върху главницата от 24675,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.05.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата 543,50 лв. – държавна такса, и сумата 2000,00 лв. – адвокатско възнаграждение - разноски по делото.

На 14.08.2020 г. е изпратена молба до АВ-гр. Перник за вписване на възбрана върху самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР, писмо до Община Перник за предоставяне на удостоверение за данъчна оценка на имота и до Служба кадастър за издаване на схема за имота, както и уведомление до взискателя за насрочения опис. На същата дата са изпратени ПДИ до длъжниците за наложената възбрана и насрочения опис на възбранения имот, връчени им на 29.09.2020 г. при отказ. На 30.09.2020 г. е извършен опис на имота, за което е съставен протокол. С молба от 20.10.2020 г. взискателят е отправил искане да се изнесе на публична продан самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР. На 22.10.2020 г. на длъжниците са връчени съобщения за предявяването на оценката на вещото лице, извършено на 02.11.2020 г. в 11,00 ч., съгласно приложения по делото протокол за предявяване на оценка на недвижим имот. С обявление от 10.11.2020 г. е насрочена публична продан на имота на длъжниците за времето от 21.12.2020 г. до 21.01.2021 г. от 09,00 до 17,00 ч., за което са изпратени съобщения до страните, връчени чрез залепване на уведомление. Съставени са протокол за поставяне на обявления, протокол за разгласяване на публична продан и протокол за предоставяне на документи относно публичната продан. С протокол от 13.01.2021 г. е насрочена нова продан при цена, равна на цената на предходната публична продан за периода от 26.01.2021 г. до 26.02.2021 г. Съгласно приемо-предавателен протокол и протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения от 01.03.2021 г. са постъпили шест наддавателни предложения, като устно от Н. Г. е предложена най-високата цена в размер на 85 265,12 лв., за която и тя е обявена за купувач.

Видно от стр. 241 от изп. дело на 01.03.2021г. е входирана молба от длъжниците по изпълнението, с която е представено определение № 156/19.02.2021 г. на ОС-Перник по ч.гр.д.№26/2021г., с което е отменено определение на РС Перник и е постановено спиране на незабавното изпълнение на паричното задължение по издадената заповед. С 2 постановление от 02.03.2021 г. съдебният изпълнител е спрял производството по делото и вдигнал наложените запори, за което са изпратени съобщения до страните и задължените да изпълнят запорите банки. Видно от платежните нареждания на лист 237 и следващите обявеното за купувач лице е довнесло суми съответно на 02.03.2021г,04.03.2021г. / от по 10 000 лв. всяко/ и последното плащане е по платежно нареждане на „ОББ“ АД от 05.03.2021г. за разликата в размер на сумата от 45 000 лв.

С молба от 09.02.2022 г. взискателят „Кредит плюс“ ООД е представил по изпълнителното дело препис от решение № 415/26.11.2021 г. по в.гр.д. № 20211700500542 на ОС-Перник, с което е потвърдено решение № 260761/24.06.2021 г. по гр.д. № 25/2021 г. на РС-Перник, в частта, с която исковете са отхвърлени, и е отправил искане производството да бъде възобновено като постъпилата от публичната продан сума му бъде изплатена. Видно от приложените към молбата решения на с.266 и следващите, че в частта, с която с решението на РС е признато за установено, че длъжниците дължат солидарно на взискателя сумата 18025,00 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 20.05.2020 г. до изплащането й, същото няма данни да е обжалвано. Въззивният съд е бил сезиран само с жалба от ищеца „Кредит плюс“ ООД в отхвърлителната част на исковите претенции. Посочено е, че въззивното решение подлежи на обжалване пред ВКС, като няма по изпълнителното дело данни дали е обжалвано и евентуално влязло в сила. След служебна справка настоящият съдебен състав установи, че с определение №50552/26.09.2022г. на ВКС, 2 т.о. по т.д.№554/2022г. не е допуснато до касационно обжалване процесното решение, като изрично е посочено, че спорът е относно отхвърлителната част на исковете по чл. 422 от ГПК, а именно за разликата над 18 025 лв. до пълния размер от 24 675 лв. и за неустойката.

С разпределение от 25. 03.2022 г., представено на стр. 288 от изпълнителното дело, ЧСИ е постановил да се разпредели частично сумата от 23 205,66 лв., като от същата по т.1 е определена пропорционална такса от 1 804,78 лв. по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, по т.2 на взискателя „Кредит плюс“ ООД сумата от 21 399,68 лв. – присъдена главница и лихва, като е посочено, че главницата е 18 025 лв. и 3 374,,68 лв. лихва и банкови такси за превод. Под разпределението длъжниците са посочили, че са получили препис от същото.

Към преписката е приложено и изпълнително дело №550/2021г., което е образувано по молба на „Българо-американска кредитна банка“ АД срещу длъжника П. С. М., въз основа на приложения изпълнителен лист от 17.12.2020г. Видно от данните и мотивите на ЧСИ вземането на банката е присъединено към процесното изпълнително дело на основание чл. 456 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 462 от ГПК разпределението може да се обжалва в тридневен срок пред окръжния съд, който разглежда жалбата по реда на чл. 278 от ГПК / частните жалби/ и се произнася с решение. Съгласно разпоредбата на чл. 463, ал.2 от ГПК решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд, който 3 разглежда жалбата по реда на чл. 274 от ГПК и решението му е окончателно.

В случая САС е сезиран в срок с жалба срещу акт на окръжния съд, с който е отхвърлена жалбата на длъжниците срещу разпределението, извършено от ЧСИ Б. и предявено им на 25.03.2022г.

С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, а с изменението на разпоредбата от ДВ бр.86/2017г. действията са посочени в седем точки, като включват и постановлението за глоба, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на посочените изисквания, отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. По отношение на разпределението, обаче, има специална разпоредба – чл. 462 ал.2 от ГПК, която урежда реда и начина на обжалване на това действие, като тази жалба се подава в специален, по-кратък от този по чл. 436 от ГПК срок, а именно тридневен и е предвиден различен процесуален ред за разглеждането й. Разпределението може да бъде обжалвано както от длъжника, така и от взискателите, на които се предявява съгласно чл. 462, ал.1 от ГПК.

Съгласно разпоредбите на ГПК, след принудителната продан се извършва от съдебния изпълнител разпределение на получената от проданта сума съобразно реда, установен в чл. 460 ГПК. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК Предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили по изпълнителното дело суми е да се провери редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите по чл. 136 от ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на преценка от съда по настоящото производство.

В настоящото производство съдът действа като контролно-отменителна инстанция по отношения на действията на ЧСИ при твърдения за тяхната незаконосъобразност, като делото няма за предмет разрешаване на спор относно наличието или не на задължения към взискатели и техния размер, след като същите са се легитимирали с титул, който няма данни 4 да е отменен или обезсилен. Както се приема безспорно в теорията и съдебната практика, съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правни последици, които нямат силата на пресъдено нещо. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган е различен от спора за наличието на изпълняемо право и постановеното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. Следователно в настоящото производство по жалба по чл. 462463 от ГПК съдът няма как да разреши материалноправни спорове, ако има такива относно вземането на взискателя, респ. присъединения взискател относно размера на техните вземания и наличието им. За разрешаването на такъв вид спор, законодателят е предвидил специален исков ред, както е предвиден и специален ред, по който един взискател може да оспори по исков ред вземането на друг взискател. Съгласно чл. 458 от ГПК, Държавата се счита за присъединен взискател по право за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът, на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. В случая, обаче, няма данни за установени такива, но няма и данни да е извършена от ЧСИ проверка дали към процесното разпределение от март 2022г. има неплатени публични задължения за имота. Присъединен взискател е само „БАКБ“ АД за вземането си предмет на изпълнителния лист по приложеното дело, като актът на ЧСИ за присъединяването му е от 31.03.2022г., т.е. след датата на обжалваното разпределение, което е от 25.03.2022г.