Присъда № 59 от 04.04.2024, Районен съд - Сливен

М О Т И В И към Присъда постановена по НОХД № 272/2024 г. на СлРС.

РП-Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдими я Ц.К.М. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл. 371, т.2 от НПК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание на чл. 58а от НК същото да се намали с една трета до наказание в размер от осем месеца, което подсъдимият да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Считам, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК, като сочи, че няма многобройни смекчаващи обстоятелства. Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски и размера на приетия за разглеждане гражданския иск.

В с.з. подсъдимия, редовно призован се явяват лично и със служебен защитник. Признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му не оспорват фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 НПК. Счита, че са налице условията на чл. 55 от НК за налагане на наказание под минимума и налагане на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на четири месеца като моли да се приложи и чл.58а от НК.

Алтернативно счита, че следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок една година, което да се редуцира до осем месеца. Предлага приетия за съвместно разглеждане гражданския иск да бъде уважен, като подсъдимия бъде осъден да заплати направените разноски по ДП.

В съдебно заседание пострадалият лично предявява граждански иск против подсъдимия за заплащане на претърпените от престъплението имуществени вреди за сумата от 389.10 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Съдът счете, че искът е предявен в срок и че разглеждането му няма да затрудни наказателното производство, поради което го допусна за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира пострадалият като граждански ищец в процеса.

В съдебно заседание пострадалият поддържа гражданския иск и моли съда да му присъди исканото обезщетение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за 1 установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ц.К.М., ЕГН **********, от гр. Сливен, е осъждан, включително със Споразумение от 30.07.2020г. по НОХД 666/2020 г. на Районен съд Сливен, влязло в сила на 30.07.2020 г., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т. 5 и т.7, вр. чл. 194, ал.1 от НК, като му е наложено наказание„Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца при първоначален „строг“ режим като наказанието е изтърпяно на 11.12.2020г.Предвид това и доколкото към инкриминираната дата не е изтекъл срокът по чл. 30, ал.1 от НК, настоящото деяние се явява извършено при условията на „повторност“ по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.

Към 26.11.2023г. подсъдимият Ц.К.М. с ЕГН **********, живеел в гр.

Сливен.

Пострадалият свидетел С.А. К. също живее в гр. Сливен и притежава вила, находяща се в Сливен, ****. В този имот св. К. извършвал строителни дейности, поради което към 26.11.2023г. пострадалият държал в имота, на двора, между къщата и стопанската постройка, колони от арматурно желязо с дължина 6 л.м. всяка, представляващи 4б.арматурни пръчки с размер ф 8, хванати с 30 бигли от арматурно желязо с размер ф 6 на всяка колона. Всички колони били еднакви, закупени около 2 години преди инкриминираната дата.

Подс.Ц.К.М. живее в близост до пострадалия и двамата се познават като М. бил виждал гореописаните колони от арматурно желязо в двора на постр.

К..

На 26.11.2023г., около 11.00 ч., М., решил да извърши кражба на част от тези колони, за да ги продаде. В изпълнение на това решение, на 26.11.2023г., около 11.00 ч., влязъл в имота на св. К. през участък, където оградата била съборена, взел 1 бр. колона от арматурно желязо, с дължина 6 л.м. и я изнесъл на улицата. Това било забелязано от пострадалия, който се развикал и му казал да върне колоната. М. се уплашил, извинил се и върнал колоната, а св. К. го предупредил повече да не влиза в имота му.

Св. К. отишъл в полицията и подал сигнал за случилото като през това време М. отново решил да влезе в имота на пострадалия и да извърши кражба на колони от арматурно желязо. В изпълнение на това решение по същия начин взел от там 5 бр. колони от арматурно желязо, с дължина 6 л.м. всяка и напуснал имота като ги натоварил на каруцата на баща си. С нея ги пренесъл до кв. „Надежда“, гр. Сливен, където продал колоните на неустановено лице за сумата от 50 лева.

Св. Стоян К. се върнал от полицията и установил липсата на колоните като отново уведомил органите на реда.

Видно от назначената в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза, стойността на инкриминираните вещи към момента на деянието е следната: колони от арматурно желязо с дължина 6 л.м. всяка - по 77.82 лв. за всяка колона: 5 колони - довършено деяние - 5x77.82 лв. - 389.10 лв.; 1 колона - опит - 77.82 лв. Всички 6 колони са на обща стойност 466.92 лв.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на направените от подсъдимите самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и допълване.

Съдът кредитира показанията на разпитания в хода на досъдебното производство свидетел К./ находящи се на л. 24 от ДП/ , приобщени по съответния процесуален ред.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият признават вината си и изразяват съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, а именно : справка съдимост /л.10-11, л.28-30/, декларация за семейно и имотно състояние /л.26/, характеристична справка /л.27/. Дава вяра на заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза /находяща се на л.32 от ДП/, тъй като същата не беше оспорена от страните, а той няма основание да се съмнява в безпристрастността и компетентността му.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си подс. Ц.К.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 26.11.2023г., в гр. Сливен, в условията на повторност и продължавано престъпление, отнел и направил опит да отнеме противозаконно чужди движими вещи - 6 бр. колони от арматурно желязо, с дължина 6л.м. всяка, на обща стойност 466.92 лв., собственост и от владението на С.А. К. от гр. Сливен, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен, а отделните деяния са извършени както следва:

-на 26.11.2023г., в гр. Сливен, направил опит да извърши кражба на чужда движима вещ - 1 бр. колона от арматурно желязо, с дължина 6л.м., на стойност 77.82 лв., собственост и от владението на С.А. К. от гр. Сливен, без негово съгласие, като случаят е немаловажен, а опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини; и

- на 26.11.2023г., в гр. Сливен, в условията на повторност, извършил кражба на чужди движими вещи - 5 бр. колони от арматурно желязо, с дължина 6л,м. всяка, на обща стойност 389,10лв., собственост и от владението на С.А. К. от гр. Сливен, без негово съгласие, като случаят е немаловажен.

По делото е установен механизма на извършване на деянието и авторството на същото.

3

Установено е безспорно, че подс.М. е извършил деянието при условията на „повторност“ по смисъла на чл.28 ал. 1 от НК, тъй като към момента на извършване на престъплението е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а към инкриминираната дата 26.11.2023г. не е изтекъл срокът по чл. 30, ал.1 от НК.

Установено е, че деянието е извършено в условията на „продължавано престъпление“ по смисъла на чл. 26, ал.1 НК, тъй като всяко едно от деянията включени в съвкупността осъществява поотделно съставите на престъплението кражба, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го.

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Съзнавал е обществено опасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия, стремежът му към облагодетелстване по незаконен начин.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с индивидуализиращите вината на подсъдимия обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства на подсъдимия, съдът отчете самопризнанията им, изразеното съжаление за извършеното, оказаното съдействие на разследващите органи.

Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете лошите характеристични данни на подсъдимия.

Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална превенция, съдът наложи на подсъдимия Ц.К.М. за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК наказание при условията на чл. 58А, ал.1 във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което намали с 1/3, като така определеното и намалено наказание„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, постанови да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим, считано от влизане в присъдата в сила.

По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия М. за заплати направените по делото разноски в размер на 69.98 лева лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.

Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на деянията и извършителите, така и на целите и задачите на наказанието.

4

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК :

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прие, че следва да ангажира деликтната отговорност на подсъдимия за причинените от неправомерните му действия щети на гражданските ищци в настоящото дело.

Безспорно се установи, че през посоченият период от време подсъдимият чрез действията си, представляващи правонарушение, причинил на С.А. К. граждански ищец, имуществени щети. Безспорно се установи причинно – следствената връзка между деянието на подсъдимия и причинения противообществен резултат. По безспорен и категоричен начин се доказа и размера на причинените щети.

С оглед изложеното съдът счете гражданския иск за допустим и основателен.

Съдът уважи изцяло предявеният граждански иск и осъди подсъдимия да заплати на С.А. К. сумата от 389.10лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, а именно 26.11.2023 г., до окончателно изплащане на сумата.

Съобразно правилата на процеса, съдът осъди подс.М. да заплати сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск предявен от в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС.

Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5