Определение № 119 от 18.10.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 321/2026
- Вид
- Определение № 119
- Подписан
- 18.10.2026
- В сила
- 18.10.2026
- Състав
- Лазар Йорданов Мичев, Светлана Кънчева Чолакова, Емил Димитров Стоев
Цитирани разпоредби
- чл.354а ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.252 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 381 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 381, ал. 5, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 382, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 384 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 384, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.384а ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119 гр. Разград, 18.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лазар Й. Мичев
Членове:
Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно частно наказателно дело № 20263300600321 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл.от НПК.
С протоколно определение рег. №281 от 09.09.2026г. по нохд №101/2026 г. на Районен съд – Исперих съдът е отказал да одобри постигнато между прокурора и подсъдимия споразумение в хода на съдебното производство и върнал делото на РП-Разград.
Против определението е постъпил частен протест вх.№3140 от 11.09.2026г. от РПРазград. Счита така постановеното определение с което съдът е отказал да одобри постигнатото между страните споразумение и на основание чл. 382, ал. 8 от НПК е върнал делото на прокурора за неправилно и незаконосъобразно. Със споразумението страните са постигнали съгласие относно правната квалификация на деянието, като същото е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 от НК, което съдът отказал да одобри, като е приел, че подсъдимия не е бил предаден на съд за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК. Счита, че процесуалната ситуация в случая не е идентична с тази при споразумение, внесено в съда непосредствено след приключване на досъдебното производство по общия ред на чл. 381 и сл. НПК. Посочва и това, че в конкретния случай не се касае за въвеждане на ново фактическо обвинение за различно деяние. Предмет на споразумението е същото деяние за което подсъдимия е бил предаден на съд. Промяната касае правната квалификация, като страните са приели, че са налице предпоставките за приложение на чл. 354а, ал. 5 НК - маловажен случай на престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК. Съгласно чл. 381, ал. 5, т. 1 от НПК правната квалификация на деянието е изричен елемент от съдържанието на споразумението, като страните, именно в рамките на процедурата по глава 29 от НПК, постигат съгласие и по въпроса за правната квалификация на деянието. Не намира, че самото обстоятелство, че в обвинителния акт не е посочена разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК и съответно трябва да бъде повдигнато ново обвинение за привилегирования състав, представлява абсолютна пречка за разглеждане на 1 споразумението по реда на чл. 384 от НПК, след като фактическото деяние, за което подсъдимия е предаден на съд остава непроменено. Както това, че договорената правна квалификация е по-благоприятна за подсъдимия и не разширява предмета на обвинението чрез включване на нови фактически обстоятелства. Молбата е да бъде постановено определение, с което да бъде отменено определението, с което е отказано одобряване на постигнатото споразумение и делото е върнато на Районна прокуратура Разград, като делото се върне на Районен съд Исперих за провеждане на съдопроизводствените действия.
Препис от протеста е връчен на подсъдимия и неговия защитник и не са постъпили възражения.
Нохд №101/2026г. по описа на РС-Исперих е образувано по внесен срещу подсъдимия С. С. И. обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 354а ал.3 вр. с ал.1 НК. Насрочено е провеждане на разпоредително заседание на 09.09.2026г., като в хода на същото е пристъпено към обсъждане на въпросите по чл.248 НПК. Становище са дали прокурорът и защитникът, като по т.4 на чл.248 НПК са заявили, че са постигнали споразумение, което представят в писмен вид. Подсъдимият се е присъединил към казаното от защитника си. Съдът е изложил становището си по въпросите по чл.248 НПК, пристъпил е към разглеждане на споразумението, чийто текст не е инкорпориран в съдебния протокол и съдът не е одобрил представеното писмено споразумение. С протестираното определение е върнал делото на РП-Разград, като е посочил, че същото не подлежи на обжалване.
При така изложеното от фактическа страна настоящият състав намира от правна страна следното:
Настоящият състав приема постановеното определение от първоинстанционния съд за такова по чл. 249 ал.2 вр. с чл.248 ал.1 т.3 НПК доколкото това е единствената възможност на районния съд в разпоредително заседание да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Други основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото законодателят не е предвидил макар, че в случая съдът изрично не е посочил, че прекратява съдебното производство, но това е крайният постановен от него резултат.
Настоящият въззивен състав намира, че като е върнал делото на прокурора, първият съд неправилно е приложил процесуалния закон.
Разглеждането на делото по Глава 29 от НПК – Решаване на делото със споразумение, е започнало в хипотезата на чл. 384, ал. 1 от НПК, която уреждаща случаите на внесено споразумение за решаване на делото, постигнато между прокурора и защитата на подсъдимия след образуване на съдебното производство и преди приключване на съдебното следствие. Във връзка с така внесеното споразумение РС-Исперих се е произнесъл с определение по чл. 382, ал. 8 от НПК и не го е одобрил, тъй като е счел, че споразумението е за престъпление по чл.354а ал.5 вр. с ал.3 НК, а на подсъдимия е било повдигнато обвинение по чл.354а ал.3 НК. След като не е одобрил споразумението, първият съд неправилно е върнал делото на прокурора /без да се произнесе дали прекратява образуваното съдебно производство/. Очевидно буквално е приложил императива на 2 посочената разпоредба на чл.382 ал.8 НПК, без да отчете обстоятелството, че се касае за споразумение, което е внесено след образуване на съдебното производство. Действително законът не е изчерпателен и не съдържа изрична уредба относно случаите, при които не е одобрено споразумение, внесено по реда на чл. 384 от НПК. Систематичното тълкуване на приложимите процесуални норми обаче води до извод, че неосъществяването на производството по Глава 29 от НПК като резултат води до разглеждане на делото съобразно общите правила - аргумент на чл.252 ал.2 НПК. Основанията за връщане на делото на прокурора са посочени в чл. 249, ал. 1 от НПК – когато делото не е подсъдно на съда и когато на досъдебното производство са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения. В проведеното разпоредително заседание първият съд изрично се е произнесъл, че в случая не са налице основания за прекратяване на съдебното производство на някое от посочените основания. При това положение, РС-Исперих не е имал основание да върне делото на прокурора, позовавайки се на чл. 382, ал. 8 от НПК, тъй като в съда вече е внесен обвинителен акт, чието разглеждане се дължи. Обстоятелството, че съдът отказва да одобри внесеното споразумение не се отразява по никакъв начин на годността, допустимостта или валидността на обвинителния акт като делото може да се развие и да приключи въз основа на него независимо от това, че съдът е отказал да одобри предложеното му споразумение. В крайна сметка държавното обвинение ще сезира съда като внесе повторно същия обвинителен акт, което води до неоправдано забавяне на процеса. По тези съображения следва да се приеме, че при отказ на съда да одобри внесено по реда на чл. 384 от НПК в хода на съдебното производство споразумение, след постановяване на отказа следва да се продължи разглеждането на делото, а не същото да се връща на прокуратурата.
За пълнота на изложеното в този смисъл следва да се посочи и разпоредбата на чл.384а ал.3 НПК визираща случаите при постигнато споразумение с някой от подсъдимите, като след произнасянето по него от друг съдебен състав, разглеждането на делото продължава след произнасяне по споразумението.
По отношение на доводите в протеста относно променената правна квалификация на престъплението, за което е постигнато споразумение с подсъдимия и неговия защитник, която е за по-леко наказуемо престъпление и правомощията на съда във връзка с това, настоящият състав следва да отбележи, че правото на съда да одобри или отхвърли дадено споразумение е негово изключително и суверенно правомощие, което произтича от функцията му на независим орган на съдебната власт.
С оглед на изложеното, въззивният съд намери, че следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно атакуваното определение на РС-Исперих в частта, с която делото е върнато на прокурора.
Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 09.09.2026г. от съдебно заседание по нохд 3
№101/2026г. по описа на РС-Исперих, с което делото е върнато на РП-Разград.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Исперих за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4