Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2638 от 21.10.2019, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 8273/2018
Вид
Решение № 2638
Подписан
21.10.2019
В сила
29.07.2020
Състав
МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл.10а, ал.2, предл.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2638

21.10.2019 година град

Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8 273 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България" 049, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, срещу С.К.К., ЕГН **********, адрес: ***,за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № ********** сума в общ размер 5000 лева, представляваща главница, плащане на която е разпоредено със Заповед

№ 2206 от 11.06.2018 година, постановено по частно гражданско дело № 4396 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, както и евентуално предявени осъдителни искове, съгласно молба за уточнение от 04.01.2019 година, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 2 418, 64 лева, представляваща неизплатено договорно възнаграждение и сумата 4 630, 58 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

В исковата молба са изложени следните фактически твърдения: Ищецът излага, че между представляваното от него дружество, от една страна като кредитор, и ответника, от друга - като кредитополучател, на 23.10.2017 година, е сключен посочения договор със следния предмет: сума на кредита 5000 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита - 309,11 лева, падеж на вноска по кредита - двадесет и пети ден на месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %. Общото задължение по кредита е в размер на 7 418, 64 лева. В исковата молба е посочено още, че по избран закупен пакет допълнителни услуги с уговорено възнаграждение в размер 4 643,76 лева с размер на вноската по закупен пакет допълнителни услуги - 193,49 лева. Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 12 062, 40 лева, общ размер на вноската 502,60 лева и с падежна дата - двадесет и пето число на месеца.

На следващо място ищецът посочва, че представляваното от него дружество изпълнява точно и в срок задълженията си по договора и на 23.10.2017 година превежда парична сума в размер на 1240,00 лева по посочена от ответната страна банкова сметка. ***уги задължения на кредитополучателя към трети на това правоотношение лица.

Ищецът твърди още, че ответникът не е платил нито една вноска по договора на основание чл.12.3 от Общите условия договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца и той е обявил предсрочна изискуемост на задълженията, за което на ответната страна е изпратено уведомително писмо на 08.02.2018 година.

В исковата молба е изложено довод, че съгласно уговореното между страните /т. 12.3 от Общите условия/ клиентът дължи на ищеца непогасените вноски по погасителния план, включващи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.

Ищецът, чрез представляващ, посочва, че до настоящия момент ответната страна, като кредитополучател, е платил по договора сума в 13,18 лева, с която е погасена част от първата месечна погасителна вноска. Поради изложеното неплатената част от заема е в размер на 12 049, 22 лева.

Поради изложеното ищецът предявява посочените искове.

Към исковата молба ищецът е приложил доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответната страна, чрез назначения й на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител -адвокат Ж.М., дава писмен отговор, в който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално - неоснователни, за което излага подробни фактически и правни доводи.

В писмения отговор процесуалният представител на ответника е поискал да бъдат обявени за нищожни клаузите на чл.15, т.1-5 от Общите условия като неравноправни на основание чл.143 вр. чл.146 от ЗЗП; да бъдат обявени за нищожни клаузите на т. VI на сключения договор за потребителски кредит „Стандарт", в който е уговорен годишен лихвен процент в размер на 41,17 %, както и лихвен процент на ден в размер на 0,11 % за нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.

3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави; да бъде обявена за нищожна клаузата на т. VI от договора, с която е уговорено възнаграждение за пакет за допълнителни услуги, като противоречаща на разпоредбите на чл.10а, ал.2, предл.2 и чл.10а, ал.3 и ал.4 от ЗПК, при условията на евентуалност за нищожна като неравноправна на основание чл.143 вр. чл.146 от ЗЗП, при условията на евентуалност като нищожна поради противоречие с добрите нрави. Упражнил е тези свои процесуални права чрез възражения. В писмения отговор са изложени подробни фактически твърдения и правни доводи. Поради изложеното от името на ответната страна процесуалният му представител е поискал отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В молба, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и оспорва становището, дадено от името на ответната страна в писмения отговор по подробно изложени фактически и правни доводи.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа становището по исковете, дадено в писмения отговор. Отправя искане за постановяване на решение, с което претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени.

Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 2206 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.06.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 4396 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника, и указване на кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК. Допустими са и осъдителните искове, предявени при условията на евентуалност.

Исковете са предявени по реда на чл.

422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД.

Насрещните възражения са с посочените по - горе правни квалификации.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:

От приложените към делото договор за кредит № **********, сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, от една страна като заемодател и ответника, от друга – като заемополучател се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на заем в сумата от 5000 лева. Уговорен е размер на месечна вноска от 309,11 лева, срок на договора 24 месеца, ГПР 41,17 %, годишен лихвен процент 49,89 %, възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги 4 643, 76 лева. С това вземане размера на месечната погасителна вноска е 502, 60 лева. Посочено е, че общото задължение по договора е в размер на 12 062, 40 лева. Видно от приложения погасителен план длъжникът е поел задължение да върне сумата по заема на месечни погасителни вноски с падеж 25 – то число на месеца в периода от 25.11.2017 година до 25.11.2019 година.

В доклада е указано на страните, че с постановеното по делото решение ще бъде извършена преценка за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите в договора, който е източник на твърдяните задължения на ответника.

От приложените по делото доказателства се установява, че на 23.10.2017 година превежда парична сума в размер на 1240,00 лева по посочена от ответната страна банкова сметка *** „Райфайзенбанк България“ ЕАД. С останалата част от сумата са погасени други задължения на кредитополучателя към трети на това правоотношение лица - „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ “ АД по чиято сметка е преведена сума в размер на 1 700 лева, „Първа Инвестиционна банка“ АД по чиято сметка е преведена сумата 1000 лева, „Уникредит Булбанк“ АД по чиято сметка е преведена сума в размер на 480 лева, „Банка ДСК“ ЕАД по чиято сметка е преведена сума в размер на 580 лева. Плащанията са направени по този начин по искания на заемополучателя обективирани в договора и приета по делото молба от него.

В исковата молба е посочено, че ответникът е платил по договора сумата 13,18 лева, с което е погасил част от първата вноска.

Във връзка с направените правоизключващи възражения от процесуалния представител на ответника настоящият състав приема следното:

Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В конкретния случай в общите условия към договора /т. 5.2/ е посочено, че при първоначално изчисляване на ГПР кредиторът отчита общите положения по Приложение № 1 към договора, както и следните допълнително допускания: договорът е валиден за срока, за който е сключен и страните са задължени да изпълняват своител задължения в съответствие с условията и сроковете по него. В т.5.2.2 е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави като се приема, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и се прилагат до изтичане на срока на договора.

В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 %.

В случая по изложените по – горе съображения договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора, след приспадане на сумата, платена по кредита от ответника.

В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 41,17 % - фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.. При това положение искът за осъждане на ответника да плати на ищеца договорно възнаграждение в размер на 2 418, 64 лева, което следва да бъде квалифицирано като задължение за заплащане на възнаградителна лихва, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Договорът в частта, в която между страните е уговорен пакет допълнително възнаграждение в размер на 4 643, 76 лева противоречи на закона и по – конкретно на чл.10а от

Закона за потребителския кредит, съгласно който кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В ал.2 е посочено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предмета на споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги в конкретния случай е за: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. От съдържанието на уговорката става ясно, че тя попада в приложеното поле на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Поради изложеното настоящият състав приема, че уговорката е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.10а, ал.2 от ЗПК. Поради изложеното тази договорна уговорка не е породила действие и плащане на суми на това основание не се дължи от страна на ответника на ищеца.