Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16193 от 28.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49339/2025
Вид
Определение № 16193
Подписан
28.04.2026
В сила
16.05.2026
Състав
ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16193 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110149339 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от Л. Г. Н. против „би“ ЕООД.

При извършена служебна проверка съдът констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като с разпореждане от 07.01.2026 г. предоставил възможност на ищеца да отстрани констатираната нередовност, като представи актуално удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, внесе дължимата за разглеждане на спора държавна такса и впише исковата молба в Служба по вписванията.

Препис от съдебния акт, в който се съдържа и предупреждение за неблагоприятните правни последици от процесуално бездействие, е връчен на ищеца чрез процесуалния му представител адвокат Н. на 15.01.2026 г. С определение от 29.01.2026 г. съдът е продължил срока за изпълнение на дадените указания с две седмици, считано от изтичане на първоначално определения срок, а именно от 05.02.2026 г. Съгласно изричната разпоредба на чл.63, ал. 2 ГПК продълженият срок тече от изтичане на първоначалния, а не от съобщението до страната за определението на съда по молбата по чл. 63 ГПК.

Процесуалният закон не предвижда изрично връчване на съобщение на страната и такова задължение за съда не произтича и от служебното начало на гражданското производство. По силата на чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл. 63 ГПК няма. В този смисъл е константната практика на ВКС / Определение № 454 от 15.07.2013г. по ч.гр.д.

№4232/2013г. на ВКС, ГК, IV гр.о., Определение №158 от 18.03.2011г. по ч.гр.д. № 145/2011г. на ВКС, ГК, III гр.о., Определение № 495 от 30.06.2014г. по ч.т.д.1309/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., Определение №147 от 15.03.2012г. по ч. гр. д. №84/2010г. на ВКС, ГК, III г. о. и Определение №385 от 04.10.2010г. по ч.гр.д. №374/2010г. на ВКС, ГК, II г. о. /.

Нито в предоставения от съда продължен срок, нито към датата на постановяване на 1 настоящия съдебен акт ищецът е предприел съответните процесуални действия по изпълнение на дадените указания, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Предвид изложеното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 339497/17.10.2025 г. от Л. Г. Н. против „би“ ЕООД.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 49339/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2