Решение № 3672 от 10.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3672 гр. София, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20211110146613 по описа за 2021 година намери следното:

Подадена е искова молба от А.АД против Л.И АД с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 228,60 лева – заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 69,65 лева – мораторна лихва върху главницата, считано от 03.06.2018 г. до 03.06.2021 г. Ищецът твърди, че на 28.07.2016 г. в гр. Луковит, на ул. „Златна панега“, настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), между лек автомобил „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, който при завиване наляво ударил паркирания л. а. „Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК. За ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който водачът на л. а. „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, М.Д. декларирал вина за настъпването на произшествието. Съгласно протокола били декларирани повреди по а. л.

„Ауди А3“ ДР№ ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК, а именно: предна броня. За увредения а. л. „Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” с ищеца, с полица № 0000509696 и период на застрахователното покритие 09.12.2015 г. – 08.12.2016 г. Повредите били отстранени в доверен сервиз, за което ищецът заплатил сумата от 213,60 лева, като извършил и ликвидационни разходи в размер на 15 лева. След заплащането на тази сума ищецът предявил към ответника регресно вземане с писмо получено от ответника на 31.10.2016 г., като до настоящия момент, ответникът не заплатил сумата. Ищецът счита, че ответникът му дължи сумата от 228,60 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2021 г. и сумата от 69,65 лева – мораторна лихва върху главницата, считано от 03.06.2018 г. до 03.06.2021 г. и моли съда установи тяхната дължимост. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не 1 оспорва наличието на застраховка Каско по отношение на л.а. „Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК, наличието на застраховка Гражданска отговорност по отношение на л.а. „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, заплащането от ищеца на сумата от 213,60 лева и получаването от ответника на писмо за регресно плащане на 31.10.2016 г. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на ПТП, вината на водача на л.а. „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, причинноследствената връзка между произшествието и вредите, размера на претърпените вреди. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, явяват се и поддържат исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: между страните са безспорни фактите на настъпилото ПТП, на наличието на застраховка Каско по отношение на л.а.

„Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК, на наличието на застраховка Гражданска отговорност по отношение на л.а. „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, на заплащането от ищеца на сумата от 213,60 лева и на получаването от ответника на писмо за регресно плащане на 31.10.2016 г. От представения по делото двустранен констативен протокол от 28.07.2016 г. се установява, че на същата дата в гр. Луковит, движейки се по ул. Златна Панега, при завой наляво водачът на л.а. „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, е ударил паркиралия л.а. „Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК. Повредите върху л.а. „Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК са подробно описани в приложения опис на претенция – л. 18 от делото. Вредите са отстранени в сервиз, за което на ищеца е издадена фактура на стойност 213,60 лева, заплатена от него с платежно нареждане от 13.10.2016 г. – л. 25 от делото.

По делото е изслушана и приета като неоспорена от страните съдебноавтотехническа експертиза. Установява, че механизма на настъпване на ПТП съответства на посочения в двустранно подписания протокол. Щетите по л.а.

„Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК са в причинно-следствена връзка с това ПТП. Стойността на възстановяване на този автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към момента на ПТП е била 252 лева.

Като свидетел по делото е разпитан М. Д. Д. – водач на л.а. „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,. Заявява, че си спомня процесното ПТП. В гр. Луковит на едно площадче завивал и колата леко поднесла, поради което закачила леко предната броня на друг автомобил. Бил джип, не помни марка и модел. Не може да си спомни с точност датата, но мисли, че беше лятото на 2019 година. Другият автомобил бил паркиран и с изключен двигател. Жената – водач на другия автомобил стояла на около 5 м. от него. Повикали полиция, като на място дошъл полицай. Взели алкохолна проба на водача която била отрицателна. Мястото, на което бил спрял другия автомобил било площад и спирали много коли. По другия автомобил нямало никакви поражения, освен това, че свидетелят го закачил с предната си дясна гума при завиване. На бронята на другия автомобил нямало нищо, само била ожулена. Разпознава и потвърждава положения от него подпис в приетия по делото двустранен констативен протокол от 28.07.2016 г.

След анализ съдът намира, че показанията на свидетеля могат да бъдат ценени с достоверност. Липсата на спомен за точна дата на ПТП, както и предполагаемата от свидетеля 2020 г., вместо действителната 2016 г. не променят този извод. Подобни несъответствия са лесно обясними с оглед изминалия период от време и особеностите на човешката памет. В останалата 2 си част показанията на свидетеля съответстват с установеното в двустранния протокол и няма причина да не бъдат ценени като доказателство.

На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне това право следва да се осъществи следния фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата, наличие на застраховка Каско по отношение на увредения и направено от застрахователя по застраховка Каско плащане. Последните три факта се установяват безспорно от доказателствата по делото и не се оспорват от страните. От показанията на свидетеля, както и от двустранно подписания протокол за ПТП съдът намира, че то се е осъществило, като при извършване на маневра завой наляво, водачът на л.а. „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, не успял да направи завоя правилно и е последвал удар с л.а. „Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК, който по това време не е бил управляван. Вредите, настъпили по л.а. „Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК, съдът приема за доказани от приетите описи за вреди и съдебно-техническата експертиза, от която се установява и причинно-следствената връзка. Деянието и противоправността се установяват от свидетелските показания, съдебнотехническата експертиза и двустранно подписания протокол, на база на които съдът достига до извода, че причина за сблъсъка е водачът на л.а. „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, който е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Експертизата е установила, че стойността на възстановяване на вредите по средни пазарни цени е 252 лева, докато от ищеца са заплатени 213,60 лева. С оглед на това главният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. Безспорно по делото ищцовата регресна претенция е приета от ответника на 31.10.2016 г. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ ответникът е следвало да изплати размера на претенцията в 30-дневен срок от получаване. Тъй като това не е сторено, към 30.11.2016 г. същият е бил в забава и следва да заплати мораторна лихва за претендирания период от 03.06.2018 г. до 03.06.2021 г. Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху основателната част от главницата и установи, че той е 77,01 лева. Искът за лихва също е основателен и следва да бъде уважен в цялост.

С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От него бяха направени разноски в размер на 75 лева – държавна такса в настоящото производство, 25 лева – държавна такса в заповедното производство, 300 лева – депозит за експертиза и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство и 75 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Разноските са доказани и следва да се присъдят в тежест на ответника частично. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, държавната такса за издаване на заповед за изпълнение е в размер на два процента от цената на иска, но не по-малко от 25 лева. В случая тази държавна такса е 25 лева.

Толкова са и внесени по заповедното частно гражданско дело № 31596/2021 г. по описа на СРС. При предявяване на иск за установяване на вземането 3 следва на основание чл. 415, ал. 4 ГПК да се довнесе държавна такса, за да се достигне размера, предвиден в чл. 1 от Тарифата – четири процента от цената на иска в общия случай, но не по-малко от 50 лева. В случая сумата за довнасяне е още 25 лева. В този смисъл се тълкува разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК, в частта за „довнасяне“ на таксата. Идеята е да се довнесат още два процента от интереса, но не по-малко от 25 лева, за да се достигне до четири процента, но не по-малко от петдесет лева – чл. 1 от Тарифата. Като е внесъл сумата от 75 лева, вместо 25 лева – държавна такса, при това по свой почин, а не поради указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса.

Единствено сумата от 25 лева е законосъобразно платена и единствено нея може ищецът да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 50 лева не следва да се присъжда в тежест на ответника и следва да бъде върната на ищеца.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗК Л.И АД, ЕИК 121130788 със седалище гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67 А дължи на ЗАД А.АД, ЕИК 121076907 с адрес гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 по иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 228,60 лева – изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП, осъществено на 28.07.2016 г. в гр. Луковит, на ул. „Златна панега“, между лек автомобил „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, и лек автомобил „Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК, включващо обичайни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗК Л.И АД, ЕИК 121130788 дължи на ЗАД А.АД, ЕИК 121076907 по иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД, сумата от 69,65 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 03.06.2018 г. до 03.06.2021 г.

ОСЪЖДА ЗК Л.И АД, ЕИК 121130788 да заплати на ЗАД А.АД, ЕИК 121076907 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лева – държавна такса в настоящото производство, 25 лева – държавна такса в заповедното производство, 300 лева – депозит за експертиза, 300 лева – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство и 75 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

НАДВНЕСЕНАТА сума от 50 лева – държавна такса да се възстанови на ищеца ЗАД А.АД, ЕИК 121076907 по посочена банкова сметка след влизане на настоящото решение в сила.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.