Решение № 15023 от 03.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15023 гр. София, 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110165847 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от С. С. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж. к. „........“, ул. Л....... , номер 3, ет.6, ап.51, чрез пълномощника й адв. Б. Б. против „Стик - Кредит“ АД, ЕИК 202557159, седалище и адрес на управление в гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, представлявано от изпълнителния директор Стефан Топузаков, с която се иска на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл.

19, ал. 1 от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 723015/ 16 август, 2021 г., като в условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и съответно да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 19, предоставен от разстояние № 723015/16 август, 2021 г. и в случай, че отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 2 и съответно да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 19, ал. 1 от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 723015/ 16 август между страните по делото.

Твърди се в исковата молба, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 723015 от 16.08.2021г. Сочи, че съгласно чл. 1 от договора ответното дружество предоставя на заемателя сумата от 800 лв., със задължението за връщане в срок на 30 дни за всеки отделен транш, като съгласно погасителния план общо дължимата сума по кредита /главница плюс лихва е в размер на 824 лева, и при неосигурена гаранция /поръчител/ за един лихвен период , и плюс 1 неустойката сумата възлиза за един лихвен период от 1040.00лв, като ГПР по кредита е 42,58 %, а ГЛП - 36 %. В чл. 29 ал. 1 от договора е предвидено, че ако заемополучателят не предостави обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Счита, че в настоящия случай се касае за предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Сочи, че неустоечната клауза в чл. 29, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 19, ал. 1 от Договора противоречи на закона, както и на основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения и се явява нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД.

Намира, че клаузата по чл. 29, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 19, ал. 1 от Договора за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение за нищожна.

Поддържа, че неустойката не е лимитирана по размер, тъй като при срока на Договора от 30 дни, то обективно се равнява на 27 %, като съгласно представения погасителен стойността само на неустойката е в размер на 216,00 лева. твърди се, че другото обезпечение се явява безпредметно, тъй като длъжникът не би имал интереса да иска заем от кредитната институция, ако може да го получи от банката. Сочи, че липсват данни как и въз основа на какви критерии е формиран размера на неустойката, който е необосновано висок. Счита, че изискванията, които поставя кредитора пред потребителя относно характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението на договора за връщане на заема не съответстват нито на закона, нито на морала, нито на добрите търговски практики. Твърди, че тази клауза е нищожна, тъй като отрича договорния характер на поръчителството или банковата гаранция като обезпечения, като същевременно не обезпечава по никакъв начин изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението. Посочва, че съобразно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договора за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Заявява, че неустойката цели да се заобиколи забраната на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, тъй като кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент. Счита, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона и добрите нрави. Сочи, че уговорката относно процесната неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Посочва, че цитираната клауза е нищожна, тъй като не е индивидуално уговорена, изготвена е предварително от ответника и ищецът не е имал възможност да влияе върху нейното съдържание. Счита, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна. Претендира и разноски.

Ответникът „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 е депозирал отговор на исковата молба, с който намира исковете за допустими, но 2 неоснователни, като ги оспорва по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че между ищцата и ответното дружество е сключен за потребителски кредит № 723015 от 16.08.2021г., с посочените в исковата молба реквизити, включително и относно оспорената неустоечна клауза.

Сочи, че по процесния договор не е начислявана, нито плащана неустойка.

Излага подробни доводи за валидността на уговорката за заплащане на неустойка поради неизпълнение на задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение. Поддържа, че в настоящия случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството. Посочва, че след попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6, ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ. Изтъква, че след одобрението на подадената Заявка от страна на „СТИК – КРЕДИТ“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит – кредитна линия, сключен от разстояние № 723015 от 16.08.2021 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ).

Твърди, че сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и всички други приложими документи. Счита, че договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в размер на 0,9 % не предвижда неоснователно разместване на блага. Посочва, че несъмнено се установява задължението за неустойка, която отговаря на присъщите й функции и не следва да бъде прогласявана за нищожна. Заявява, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания.

Съдът като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит, под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 723015 /16.08.2021 г.. „СТИК-КРЕДИТ“ АД е предоставило на С. С. К. сумата в размер на 800,00 лева. Установява се още, че с подписването на договора ищцата се задължава да погаси главницата в срок от 30 дни. В договора е посочено още, че лихвения процент по кредита е 36 %, а ГПР е 42,58 %, както и че е предвидено вземането по кредита да бъде обезпечено с поръчител или банкова гаранция. /л. 9 – 13 от делото/.

Представен е и погасителен план по Договор за кредит № 723015/16.08.2021 г., от който се установява, че падежа е на дата 15.09.2021 г., с вноска главница в размер на 800 лева, лихва за един период в размер на 24,00 лева, вноска погасяване на транш в размер на 824,00 лева, неустойка в размер на 216 лева, вноска в лева 1040 лева. /л.

От приетото заключение по съдебно – счетоводната експертиза (л. 46 -51 3 от делото), което се кредитира от съда, се установява, че ГПР е в размер на 42,58 %. Вещото лице посочва при условие, че кредитополучателя съгласно чл. 19, ал. 1 е предоставил в срок от три дни от сключване на договора Обезпечения – Поръчител или банкова гаранция, при изчислени параметри на процесния кредит, а именно: Общо изплатено по кредита – 824,00 лева за 1 месец, което включва 800 лева за главница, 24,00 лева за разходи, при оскъпяване за срока на кредита – 3,00 % и ГЛП – 36 %.

Вещото лице констатира, че ГПР е в размер на 2229,81 % при условие, че кредитополучателя съгласно чл. 19, ал. 1 не е предоставил в срок от три дни от сключване на договора Обезпечения – Поръчител или банкова гаранция, при изчислени параметри на процесния кредит както следва: Общо изплатено по кредита – 1040,00 лева за 1 месец, включително 800,00 лева за главница и 240,00 лева за разходи при оскъпяване за срока на кредита – 30,00 % и ГЛП – 360,00 %.

От експертизата се установява още, че ГЛП е 36 %, при условие, че кредитополучателя съгласно чл. 19, ал. 1 е предоставил в срок от три дни от сключване на договора Обезпечения, при общо изплатено по кредита: 824,00 лева, в т.ч. 800,00 лева главница, 24,00 лева разходи.

Вещото лице посочва, че ГЛП е в размер на 360,00 % при условие, че кредитополучателя съгласно чл. 19, ал. 1 не е предоставил в срок от три дни от сключване на договора Обезпечения при общо изплатено по кредита – 1040,00 лева в т.ч. 800,00 лева – главница, 240,00 лева – разходи.

Съдът като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищцата е да докаже пълно и главно по делото, че оспорваната клауза е нищожна на заявените с исковата молба основания, а именно поради накърняване на добрите нрави, в условията на евентуалност поради нарушение на императивни норми на закона или поради заобикалянето му, както и че същата има неравноправен характер. В тежест на ответника е да установи основателността на възраженията си, респ. че клаузата от процесния договор е била индивидуално уговорена.

С доклада по делото, обективиран в Определение № 2142/15.01.2025 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните фактът на сключване на договор за потребителски кредит № 723015 от 16.08.2021 г., съгласно който ответното дружество предоставя на заемателя сумата от 800 лева, със задължението за връщане в срок от 30 дни за всеки отделен транш, като съгласно погасителния план общо дължимата сума по кредита /главница плюс лихва е в размер на 824 лева, и при неосигурена гаранция /поръчител/ за един лихвен период, и плюс неустойката сумата възлиза за един лихвен период от 1040,00 лева, като ГПР по кредита е в размер на 42,58 %, а ГЛП е 36 %.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е 4 потребителски - страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.