Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 122 от 12.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 2126/2023
Вид
Присъда № 122
Подписан
12.08.2023
В сила
06.07.2023
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Антон Николаев Урумов, Диана Василева

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда, постановена по ВНЧХД № 2126/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, I-ви въззивен състав

С присъда № 232 от 05.10.2022 г., постановена по НЧХД № 12994/2021 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 96-ти състав, подс. Г. М. А. е признат за невиновен в това, че на 19.06.2021 г., в публикация в електронното издание „Ф..бг“ със заглавие „От кого държавата пази Ц. – от Ч. или от „Магнитски“?“, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Ц. С. Н., С. Н. Н. и Б. С. Н., като е употребил следните изрази, с които е засегнал честта и достойнството на Ц. С. Н.: „Оттук нататък на сцената излезе Ц. Н., наричан Ц. по прякора на своя баща С. Н., който в зората на „демокрацията и пазарната икономика“ и по-нататък бе дясна ръка на Ч. в „Е.“ и в други бизнеси. Доскорошният лейтенант на Б. се изтъпани пред камерите и социалните мрежи като „активен борец“ срещу Злодея и негова потенциална жертва“, „Добре, ама Ц. трябва да свидетелства срещу себе си, защото той дължи бизнеса и милионите си не на друг, а точно на своя „душманин“ В.Б.. Защото именно Ч. осигури чрез креатурите си във Властта и медиите монополна позиция за хазартната империя „Е.“, разширена по-късно чрез казина, онлайн залагания и масовата истерия около картончетата на „Националната лотария“. А младият Н. произлиза именно от това котило и му дължи всеки лев от своето богатство“, „И нещо особено интересно – той бе позициониран на единия фланг на футбола, успоредно с друг фаворит на Системата – К.Д.. По този начин двамата „благодетели“ се впиха като кърлежи в и без това колабиращия организъм на най-важния спорт“, „В същото време младшият партньор в комбината – Ц., който се обръща към Д. с уважителното „шефе“, извиси конфликта на интереси до нечувани висоти. В момента „защитеният свидетел“ е спонсор едновременно и успоредно на Лигата и БФС?!

Независимо, че е фактически собственик на клуб, макар и прикрит зад юридическа мъгла?!

Ето как двамата „благодетели“ изнасилват българския футбол с парите, заработвани не без помощта на Б.Б. “, „(…) Що за общество е това, което приема като нещо съвсем нормално Б. да си назначава аверите на карти и мачлета в БФС и управата на Спортния тотализатор (пак тия лесни хазартни пари!), в митници, специални служби и министерства, а двама богопомазани като Д. и Н. да се разпореждат с целия български футбол? И не само, защото търговското лого на Ц. още малко и ще измести националния флаг…“, както и следните изрази, с които е засегнал едновременно честта и достойнството на Ц. С. Н., С. Н. Н. и Б. С. Н.: „Мнозина софиянци се чудят по каква причина автомобили на МВР висят от година и половина на две места в столичния квартал „Лозенец“.

Отговорът вероятно ще изненада неизкушените по темата – с парите на данъкоплатЦ.

„нашата полиция“ охранява базите на така наречените Ц., по-специално Ц. Н., лицето на новия монопол в хазарта. Вероятно в качеството му на „защитен свидетел“ срещу В.К. Б., всеизвестен и като Ч.…“, „И май точно за тази цел бе активиран Ц. Н., за когото залогът е двоен – хем се измъква от опеката на Б., хем наследява дивидентите от Монопола.

Наистина, джакпот! Хубаво, ама нали е ясно, че „защитен свидетел срещу мафията“ може да бъде само член на същата банда, познаващ кухнята отвътре. Всъщност, от кого държавата пази Ц. – от Ч. или от „Магнитски“?“, като обидата е разпространена по друг начин – чрез електронно новинарско издание, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК.

С така постановената присъда подсъдимият Г. М. А. е признат за невиновен и в това, че на 19.06.2021 г., в публикация в електронното издание „Ф..бг“ със заглавие „От кого държавата пази Ц. – от Ч. или от Магнитски“, е разгласил позорни обстоятелства за Ц. С. Н., С. Н. Н. и Б. С. Н., чрез употребата на следните изрази: „Мнозина софиянци се чудят по 1 каква причина автомобили на МВР висят от година и половина на две места в столичния квартал „Лозенец“. Отговорът вероятно ще изненада неизкушените по темата – с парите на данъкоплатЦ. „нашата полиция“ охранява базите на така наречените Ц., поспециално Ц. Н., лицето на новия монопол в хазарта. Вероятно в качеството му на „защитен свидетел“ срещу В.К. Б., всеизвестен и като Ч.…“, „И май точно за тази цел бе активиран Ц. Н., за когото залогът е двоен – хем се измъква от опеката на Б., хем наследява дивидентите от Монопола. Наистина, джакпот! Хубаво, ама нали е ясно, че „защитен свидетел срещу мафията“ може да бъде само член на същата банда, познаващ кухнята отвътре. Всъщност, от кого държавата пази Ц. – от Ч. или от „Магнитски“?“, като клеветата е разпространена по друг начин – чрез електронно новинарско издание, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба с допълнение от частните тъжители Ц. С. Н., С. Н. Н. и Б. С. Н., чрез упълномощения им повереник – адв. В.

И. – от САК. В така депозираната срещу първоинстанционната присъда въззивна жалба се твърди, че същата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, осъдителна такава, с която подс. А. да бъде осъден по повдигнатото му частно обвинение.

В допълнението към така депозираната въззивна жалба се излага, че първият Съд е кредитирал изцяло и безкритично защитната теза на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, изпълнена с неверни и неотносими твърдения, а в същото време е игнорирал обясненията му, от които безспорно се установява лична ярка неприязън към частните тъжители, основана на негово субективно лично негативно отношение. Сочи се, че Районният Съд е тълкувал превратно инкриминираните изразни средства, в явно противоречие с действително използваните изразни средства от подсъдимия и тяхното семантично значение, като неправилно и незаконосъобразно е формирал изводи за добросъвестност от страна на подсъдимия при избора му на изразни средства, като по този начин си е спестил анализ на субективния елемент на престъпленията. Навеждат се доводи, че първият Съд се е произнесъл по отношение на изразни средства, които не са инкриминирани с тъжбата, вместо да съобрази, че се касае за общ контекст на процесната статия, в който да се анализира субективният елемент на извършените деяния. Ангажират се съображения за превратен анализ от страна на Съда на съдържанието на понятието „господстващ морал в обществото“, като се сочи, че се отричат основни ценности на гражданското общество, без защитата на които всеки журналист, под предтекст, че използва метафори, алегории или че е виден публицист, ще може да отправя безпрепятствено обидни и клеветнически твърдения, провокирани от негово субективно лично негативно отношение към жертвата на тези престъпления.

В допълнението към въззивната жалба се излагат и твърдения по същество. Сочи се, че неправилно първият Съд е заключил, че да си наричан „лейтенант“ и „дясна ръка“ на обвинено за множество тежки престъпления лице, не е унизително и позорящо обстоятелство от гледна точка на господстващия морал, като се изтъква, че според обществения морал е несъмнено, че да си сочен за помощник на лице, ноторно обвинено като извършител на тежки престъпления, е квалификация, която може да има само и единствено недвусмислен отриЦ.лен и обиден характер и да се възприема като позорящо обстоятелство. Сочи се, че в случая не се касае за двусмислено внушение, а за еднозначен обиден епитет или позорящо обстоятелство. Развиват се доводи, че аргументите на СРС в насока, че този израз е отразявал истина, тъй като тъжителят Ц. Н. е бил свързано лице с В.Б. по смисъла на ТЗ, са несъстоятелни, тъй като понятието „свързано лице“ по ТЗ не предполага участник в управлението, а и по делото не са събрани доказателства тъжителят 2

Ц. Н. да е бил управител с В.Б. на общо дружество.

Повереникът обосновава тезата, че решаващият първоинстанционен Съд неправилно е приел за несъставомерен посочения от подсъдимия произход на тъжителя Ц. Н. като от „котило“, като, макар да е признал, че изразът „да произхождаш от котило“ се отнася за животни, а не за хора, и този епитет се свързва с и е синоним на „банда“, на „пасмина“; същият се е отнасял за обкръжението на тъжителя и съответно не е бил обиден. В тази връзка се изтъква, че в инкриминираната статия е посочено, че именно Ц. Н. произхожда от „същото това котило“, поради което и се визира и се персонифицира именно произхода на този тъжител. Излага се, че първият Съд недопустимо е толерирал израз, относим към животни и имащ несъмнено негативно обидно значение, когато се употребява за хора.

Твърди се, че чрез този израз подсъдимият А. не е визирал дейността на тъжителя, а е целял да принизи и унижи тъжителя в лично качество.

В допълнението към въззивната жалба се изразява несъгласие с изводите на решаващия първоинстанционен Съд в насока, че изразът „ама нали е ясно, че защитен свидетел срещу мафията може да бъде само член на същата банда…“ не е нито обиден, нито клеветнически, като се развиват аргументи, че тези изводи почиват на изопачаване на смисловото съдържание на използваните изразни средства и са несъответни на константната съдебна практика, която се цитира. Излага се, че подсъдимият е визирал, че всеки защитен свидетел срещу мафията е член на мафията, поради което следва да се приеме, че тъжителят е наречен мафиот, с което е осъществил, при условията на идеална съвкупност, съставите на престъпленията обида и клевета. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства за това, другите двама тъжители да са защитени свидетели, нито пък да са съпричастни към престъпна дейност, за да могат да бъдат окачествени като мафиоти.

Повереникът развива доводи, че изводите на първия Съд в насока, че с инкриминираната публикация подсъдимият е анализирал значим обществен проблем, а именно – включването на тримата тъжители в разширения списък, популярно наречен „Магнитски“, са в разрез с действителното съдържание на статията и са в резултат на безкритичното кредитиране на обясненията на подсъдимото лице. Излага, че в статията не се коментират обстоятелствата, при които тримата тъжители са били включени в разширения български списък „Магнитски“ и този въпрос не е бил значим за обществото.

Сочи, че статията визира главно Ц. Н. в лично качество, по отношение на когото са отправени обидни епитети, внушения и твърдения, чрез които се създава крайно негативно отношение в обществото както към него, така и към другите двама тъжители. Навежда доводи, че първият Съд необосновано и неправилно е заключил, че в процесната статия подсъдимият е анализирал отношенията на тъжителите с В.Б., като сочи, че в статията се твърди като безспорен факт, че тъжителят Ц. Н. е „мафиот“. Излага, че подсъдимият не е посочил, че предава информация от други източници, а и същата е изложена като слухове и непотвърдена информация. Сочи, че по делото отсъстват доказателства в насока подсъдимият да е извършил необходимата задълбочена проверка преди написване на инкриминираната публикация, която, като журналист със заявен 40-годишен опит, е бил длъжен да направи. Развива доводи, че статията е изпълнена с твърдения за тъжителите, а не с въпроси.

Повереникът излага, че решаващият първоинстанционен Съд е направил неправилни и необосновани изводи, че след като тримата тъжители и В.Б. са били действителни собственици на търговски дружества в миналото, това правело логични изложените от подсъдимия обяснения, че след като единият от тях е обявен за извършител на тежки престъпления, това следвало и за другите съсобственици, които били мафиоти, както и че притежаването на миноритарен дял в дружество може да определи дейността му и тази дейност може да бъде съотнесена към поведението на физическо лице. Развива доводи, че именно тримата тъжители са подали жалби срещу В.Б. и са в основата на повдигнатите 3 срещу това лице обвинения. Излага, че неправилно първият Съд е кредитирал обясненията на подсъдимия в насока, че дружествата, на които Б. и тъжителите са били съсобственици, са ощетили държавния бюджет, като навежда аргументи, че посочените от подсъдимия щети са произволни и не обосновават извод, че някой от тъжителите е „мафиот“. Акцентира, че в публичното пространство е оповестено, че действително Агенцията по хазарта е ощетила бюджета.