Решение № 4493 от 17.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4493 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20241110138358 по описа за 2024 година намери следното:

Подадена е искова молба от искова молба от Е. срещу Т.Н.Т.Б. – с нова фирма Ф.Е.Б. – с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 560 лева – заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за повредена стока – един брой лаптоп, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 42,67 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.12.2023 г. до 25.06.2024 г.

Ищецът твърди, че на 02.08.2023г. трето по делото лице – К. – изпратило на М.И.Л. („M.I.L.), ***, *** пратка, съдържаща 100 броя Лаптопи *** на обща стойност 29300 евро. Стойността на стоката била обявена пред куриераответник и записана в товарителницата с № *** от 02.08.2023 г. При пристигане на пратката получателят установил, че единият от лаптопите бил повреден, като уведомил за това изпращача. Изпращачът уведомил за това ищеца, с когото имал сключен договор за застраховка на товар. Като причина за настъпилата щета било посочено че единият от изпратените лаптопи е повреден по време на транспорта, което е установено от получателя в ***.

Стойността на лаптопа била 560 лева, заплатени от ищеца на 13.10.2023 г.

Ищецът счита, че отговорността за запазване на стоката била върху превозвача – в случая ответника. Със заплащане на застрахователно обезщетение, встъпил в правата на застрахования. С регресна покана, рег.№ *** г. ищецът предявил това си вземане, но ответникът не го заплатил. Поради това ищецът счита, че ответникът бил изпаднал в забава и моли съда да осъди ответника да му заплати процесните суми. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на договор за превоз, сключен между него и К., договор за застраховка на товар, сключен между К. и ищеца, стойността на лаптопа, обявяването на стоката и на стойността пред него, 1 провеждането на автомобилния превоз, заплащането от страна на ищеца на застрахователното обезщетение. Оспорва факта на увреждане на лаптопа, както и доказателствата, представени от ищеца в тази връзка. Счита, че съгласно приложимото право, отговорността му е изключена, като излага подробни юридически съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.

В последното по делото съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: безспорни между страните са фактите, на наличието на договор за превоз, сключен между ответника и К., договор за застраховка на товар, сключен между К. и ищеца, стойността на лаптопа, обявяването на стоката и на стойността пред ответника, провеждането на автомобилния превоз, заплащането от страна на ищеца на застрахователното обезщетение. По делото е представен препис на уведомление за щета (л. 10 от делото) от които се установява, че заявителят на събитието – K. е посочил, че клиентът му е получил един от лаптопите повреден. Самата пратка е описана в подробен манифест, препис от който е приложен на л. 12 от делото, представена е и фактура *** от 20.07.2023 г. (л. 15 от делото) за стойността на договора, както и за вида на стоките – сто броя лаптопи, всеки на стойност 293 евро с левова равностойност 573,06 лева. Представен е и препис на товарителница № *** от 07.08.2023 г. (л. 104 от делото) от която се установява, че пратката е приета от крайния получател – М.И.Л. на 14.08.2023 г. Представен е и препис на преведена на български език имейл кореспонденция, водена между това лице и K. (л. 153 от делото). Установява се, че купувачът е уведомил продавача за наличието на повредено устройство и е поискал неговата замяна.

Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните правни изводи: съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. За възникване на тази отговорност е необходимо да се осъществят следните юридически факти:

1) наличие на сключен договор за застраховка на товари, 2) наличие на увреждане по отношение на застрахованото лице, 3) извършване на застрахователно плащане. Първият и третият факт са безспорни между страните и се доказват безспорно от доказателствената съвкупност. По отношение на втория факт, съдът намира следното: с оглед обстоятелството, че в случая мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето , така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, приложима е Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Съгласно чл.17, § 1 от цитираната конвенция, превозвачът е отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането за превоз до този на доставянето , както и за забавата при доставянето . Той може да се освободи от отговорност само в изрично предвидените в § 2-4 на чл.17 хипотези, като доказателствената тежест за това е негова /арг. от чл.18/. В чл.23 и чл.25 от Конвенцията пък е разписан начинът за обезщетяване при пълна или частична липса на товар, респ. при повредата на такъв.

2

Увреждането на процесната стока – един брой лаптоп – съдът намира за доказана от представеното по делото заявление до ищеца, както и от описаната кореспонденция между М.И.Л. и K.. От същата се установява и извършената от М.И.Л. рекламация, направена на 23.08.2023 г. Периодът между тази дата и датата на приемане на стоките на 14.08.2023 г. е девет дни, от които два – 19.08.2023 г. и 20.08.2023 г. са били неделни, т.е. срокът се съкращава на седем дни. Съгласно чл. 30 от Конвенцията, това е срокът, до който получателят на стоката може да направи възражения за наличие на скрити липси или повреди в същата. Конкретният характер на повредата не беше установен, по делото, но като взе предвид броя на предадените стоки – 100 лаптопа – настоящият състав счита, че проверка за функционирането на всеки един от тях в присъствието на превозвача и съвместно с него, би била обективно невъзможна, поради което приема, че в случая се касае до скрити повреди. Поради това счита, че рекламация е извършена в срок и разпоредбата на чл. 30 от Конвенцията не може да освободи превозвача от отговорност в случая. Фактът, че вредата е настъпила по време на превоз, е доказан от цялостната доказателствена съвкупност по делото, тъй като по делото не бяха направени твърдения, нито приложени доказателства за това тази повреда да е настъпила след приключването на доставката. В заключение съдът намира, че всички изискуеми юридически факти са доказани и главният иск следва да бъде уважен в цялост.

Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. От представеното по делото писмо и обратна разписка (л. 29 и л. 30 от делото) се установява, че ищцовата регресна претенция е приета от ответника на 08.12.2023 г. С получаването на същата, ответникът е бил длъжен за изпълни задължението си и тъй като това не е сторено, към 09.12.2023 г. същият е бил в забава и следва да заплати мораторна лихва за периода от 09.12.2023 г. до 25.06.2023 г. върху главницата. Съдът изчисли служебно този размер и установи, че той е 42,67 лева. Този иск също е основателен и следва да бъде уважен в цялост.

С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски се дължат единствено на ищеца. От същия бяха заплатени сумите:

100 лева – държавна такса, 400 лева – адвокатско възнаграждение и 72 лева – такси за превод на документи. Съгласно чл. 1 от Тарифа за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, държавната такса е равна на 4% от цената на иска, което в случая възлиза на 50 лева.

Единствено тази сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.

Разликата от 50 лева, следва да бъде възстановена на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка след влизане на решението в сила.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ф.Е.Б. с предишна фирма Т.Н.Т.Б., ЕИК: ***, със съдебен адрес гр. *** да заплати на З.Д.Е., ЕИК *** със съдебен адрес гр. ***, на основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата от 560 лева – заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за повредена стока – един брой лаптоп, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

3

ОСЪЖДА Т.Н.Т.Б., ЕИК: *** да заплати на Е., ЕИК *** на основание чл.

86, ал. 2 ЗЗД сумата от 42,67 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.12.2023 г. до 25.06.2023 г.

ОСЪЖДА Т.Н.Т.Б., ЕИК: ***, да заплати на Е., ЕИК *** на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – държавна такса, 400 лева – адвокатско възнаграждение и 72 лева – такси за превод на документи.

СУМАТА 50 лева – неоснователно заплатена от ищеца държавна такса – да се възстанови на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка след влизане на решението в сила

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4