Определение № 557 от 20.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. Ловеч, 20.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20244300200469 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от И. В. И., с която моли да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване. Сочи, че е признат за виновен от РС-Дряново обл.

Г. по чл. 346 от НК и е осъден на 6 месеца „лишаване от свобода“. Моли съда да има в предвид, че е самотен родител и правата на детето са присъдени на него и не го е виждал три месеца. Сочи също, че работи за да излезе по бързо за да се види с детето си. Постоянно плаче за детето си и психически се тормози.Сигурно изпълнява задълженията си по ЗИН. Признава се за виновен и обещава, че няма да нарушава законите на Р. България. Няма нарушения и наказания.

Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч – ИРД Д.С., в съдебно заседание изразява становище, че с оглед изложените доводи в становището представено от Началника на Затвора – Ловеч, молбата на И. И. следва да бъде оставена без уважение, тъй като с поведението си не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – зам. окръжен прокурор Д. Д. в съдебно заседание изразява становище, че молбата на И. И. следва да бъде оставена без уважение, тъй като същият не е дал с поведението си доказателства за своето поправяне.

В съдебно заседание служебно назначеният защитник на И. В. И. адв. И.К. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като са налице условията на чл. 70 от НК. Аргументира се с факта, че е налице минимален остатък и каквото е могло да се постигне, като поправителен ефект е постигнато, и че е по целесъобразно да бъде уважена молбата му от колкото да остане в МЛС.

1

Лишеният от свобода И. В. И. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата и моли да бъде освободен предсрочно.Заявява, че поддържа казаното от неговия служебен защитник.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

В момента лишеният от свобода И. В. И. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца с Определение № 16 от 23.07.2024 г. по НОХД № 83/2024 г. на РС – Дряново, осъден по чл.343б, ал.2, чл.343г, от НК, от което наказание към днешна дата фактически е изтърпял 3 месеца и 21 дни, от работа 1 месец, или ВСИЧКО 4 месеца и 21 дни и има ОСТАТЪК от 1 месец и 9 дни.

Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от ГДИН Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на И. В. И. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното наказание лишаване от свобода. От направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение на И. обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне.

Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл.

439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

От приложения доклад по делото е видно, че при изготвената първоначална оценка е отчетен среден риск от рецидив 50 точки. Зоните влизащи в риск са: взаимоотношения – отключващ фактор за извършване на криминални деяния; в приятелски кръг консумира в прекомерно количество; умения за мислене – няма зряла и асертивна стратегия за справяне с проблемите; осъзнава последствията на доста по-късен етап. Гранични зони са 2

– настоящо правонарушение – представлява голяма обществена опасност за останалите участници в движението и за гражданите. Налице са криминални нагласи и неустойчива мотивация за водене на законосъобразен начин на живот; - начин на живот и обкръжение – отрича криминално проявени в приятелското му обкръжение, но лесно се влияе от приятелското обкръжение, които използват модели на поведение, свързани с пристрастеност към алкохол, води манипулативен начин на живот, извършва дейности с поемане на риск.

Рискът от вреди е среден по отношение на обществото, с тенденция да нараства. Има ситуативно – алкохолен характер. По всяко време може да причини катастрофа. В условията на затвора са отчетени опасения от уязвимост – от чуждо негативно влияние, подходящ обект за манипулации; опасения във връзка с нарушения на задълженията – склонен с лекота да пренебрегва норми, игнорирайки негативните последствия; опасения от отклонение – склонен към рискови постъпки, поради слабите си задръжки и неефективния самоконтрол над собствените си влечения и потребности.

Видно от становището на Началника на затвора по време на престоя си в затвора, се отчитат минимални промени в нуждите, настъпили по време на изпълнение на наказанието и поправителните въздействия. Текущата оценка на рискът от вреди е без промяна. Все още липсва занижение спрямо първоначалната оценка. Рискът от вреди в затвора клони към среден, но в обществото продължава да е от среден към висок. Зоната очертаваща се като най-проблемна е отношение към правонарушението. В ЗО „Полигона“ първоначално му бе предоставена възможност да работи по доброволен труд, а малко след това изведен на работа на външен работен обект. Не е награждаван, не е и наказван. Във връзка с гореизложеното от Началника на затвора, счита, че не са налице материалните предпоставки, визирани в нормата на чл. 70, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 439а от НПК за условно предсрочно освобождаване. В тази връзка изразява отрицателно становище относно условното предсрочно освобождаване на И. В. И..

Видно от доклада по делото, изготвен от ИСДВР Г.Х. лишеният от свобода И., не е наказван и не е награждаван. Ролята в групите на лишените от свобода заема по – дистанцирана позиция, избягвайки по – тесни контакти, по скоро аутсайдер. Търси възможност да е по-самостоятелен и сам да се справя с проблемите си. С останалите в групата общува на ниво формални взаимоотношения. Като цяло се стреми да приема режимните изисквания. Не е дисциплинарно санкциониран. Отношението към администрацията на затвора се отнася с уважение. При общуване определено е целящ да остави добро впечатление за себе си. По плана на присъдата се работи без особено усърдие, като цяло изпълнява задачата по водене на законосъобразно поведение.

Видно от доклада, приложен по делото при изготвената оценка на риска 3 от рецидив е отчетен среден риск – 50 т. Зоните влизащи в риск са: взаимоотношения, злоупотреба с алкохол, умения за мислене. Рискът от вреди е среден по отношение на обществото, с тенденция да нараства. Има ситуативно - алкохолен характер. Проблемните зони, включени в индивидуален план за изпълнение на наказанието са: - отношение към правонарушението-частично приема вина; умения за мислене-не умее напълно да разпознава проблемите и вижданията на други хора. Мотивацията му за безпроблемен престой в затвора, се използва в корекционна работа. Рискът от вреди по отношение на обществото остава непроменен на средно ниво, свързан с неглижиране на общоприети правила и норми, както и от неосъзнаването на последиците от нарушаването им – формиране на зависимост; даване на негативен пример. Ескалира при неблагоприятно обкръжение. Рискът за служителите и останалите лишени от свобода е нисък.

От постъпването му в затвора липсват индикации за настъпила трайна позитивна промяна. Положителните резултати в корекционно-възпитателна работа с лишения от свобода по изпълнение на плана на присъдата са частични и неустойчиви.

Предвид гореизложеното, становището на Началника на Затвора – Ловеч е, че корекционното въздействие все още не е постигнало търсения ефект, както и че в корекционен аспект не се наблюдават значими резултати.

Проблемните зони и рискът от рецидив и вреди остават без промяна.

Мотивацията за промяна е неустойчива.

От правна страна:

Съдът, като съобрази постъпилата молба от И. В. И., становището на Началника на затвора и доклада за лишения от свобода и становището на представителя на Окръжна прокуратура – Ловеч, както и доказателствата по делото, счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика - ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото общежитие при Затвора Ловеч по отношение на И., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради 4 което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.

70, ал. 1 от НК.

Съдът, анализирайки доказателствата по делото, както и цялостното поведение на лишения от свобода И. И., счита, че с поведението си същият, макар и за краткия период в затвора, не е дал доказателства, които да сочат по ясен и категоричен начин, че си е извлякъл поука за стореното деяние. В действителност И. не е наказван, видно от доказателствата по делото, но не е и награждаван. За да бъде постановено условно предсрочно освобождаване следва да са налице и двете кумулативни предпоставки визирани в чл. 70 от НК. В подкрепа на мотивите на съда в тази насока е и посоченото от ИСДВР Г.Х., който сочи че и към настоящия момент рискът от рецидив е среден, като зоните влизащи в риск а именно: Зоните влизащи в риск са: взаимоотношения, злоупотреба с алкохол, умения за мислене. Рискът от вреди е среден по отношение на обществото, с тенденция да нараства. Има ситуативно алкохолен характер. Проблемните зони, включени в индивидуален план за изпълнение на наказанието са: - отношение към правонарушението-частично приема вина; умения за мислене-не умее напълно да разпознава проблемите и вижданията на други хора. Мотивацията му за безпроблемен престой в затвора, се използва в корекционна работа. Рискът от вреди по отношение на обществото остава непроменен на средно ниво, свързан с неглижиране на общоприети правила и норми, както и от неосъзнаването на последиците от нарушаването им – формиране на зависимост; даване на негативен пример. / л. 12 и 13 от ЧНД/.

Безспорно, както се сочи в от служебния защитник осъдения И. не е наказван, но от това обстоятелство настоящата инстанция приема, че не следва същото да бъде преценявано в позитивен план, тъй като задължения на осъдения И. е да спазва изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода И. В. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка 1 месец и 9 дни от наложеното му наказание с Определение № 16/23.07.2024 г. по НОХД № 83/2024 год. По описа на РС – Дряново в размер на 6 месеца лишаване от свобода, като неоснователна.