Акт от 10.08.2018, Районен съд - Елена
- Съд
- Районен съд - Елена
- Дело
- 110/2018
- Подписан
- 10.08.2018
- В сила
- 28.11.2018
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 37 · Закон за адвокатурата
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 18 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 21 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 21, ал. 1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 21, ал. 1, т. 8 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 21, ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 21, ал. 3 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 25, т. 6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 29а · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 29а, ал. 1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 38 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 44, ал. 1, т. 16 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 44, ал. 1, т. 18 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 44, ал. 1, т. 7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
Р Е Ш Е Н И Е
№ 68 гр. *****, 10.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
************районен съд в публично заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
**********: Пейо Приходков при секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 110 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 4**, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Г.Д.Г. ***, чрез адв. К.Г.М. ***, представлявана от кмета П.В.Ч.. В същата ищцата твърди, че във връзка с Разпореждане от 19.02.2018 г. по ч. гр. д. № 67/2018 г. по описа на Районен съд – ***** и в указания от съда срок подава настоящата искова молба срещу Община ********* на основание чл. 4** от ГПК. Излага, че вземането й произтича от сключени два на брой договора за правна помощ и съдействие между нея в качеството й на адвокат, вписан във ВТАК, и Общински съвет – *********. С Договор за правна помощ и съдействие № ******от 19.06.2017 г. и пълномощно от същата дата, ищцата Г.Д.Г., в качеството й на адвокат, е упълномощена от **********я на Общински съвет – ********* да осъществява процесуално представителство по адм. д. № 316/2017 г. по описа на Административен съд – ****** *******, образувано по протест на Окръжна прокуратура срещу Общински съвет – *********. В рамките на възложеното същата е осъществила процесуално представителство по делото чрез становище с вх. № 3814/13.07.2017 г., молба с вх. № 3899/18.07.2017 г. и молба с вх. № 5266/12.10.2017 г., с които изразява становище по делото и представя доказателства в полза на своя доверител, както и в рамките на две съдебни заседания. Ищцата излага, че прилага Протокол на Административен съд – ****** ******* от 13.10.2017 г. и Протокол на Административен съд – ****** ******* от 14.07.2017 г., доказващи явяването й на заседанията по адм. д. № 316/2017 г. по описа на Административен съд – ****** ******* и осъщественото процесуално представителство. В следствие на процесуалното представителство и правната помощ от страна на ищцата делото е прекратено и протеста на ВТОП е оставен без разглеждане. Договореният адвокатски хонорар за адвокатски възнаграждения, съгласно сключения договор, е в размер на 500.00 лв., като е предварително дължим и платим по банков път, неизплатен към настоящата дата.
Ищцата твърди, на следващо място, че с Договор за правна защита и съдействие № ****** от 19.06.2017 г. и пълномощно от същата дата е упълномощена от **********я на Общински съвет – ********* да осъществява процесуално представителство по адм. д. № 280/2017 г. по описа на Административен съд – ****** *******, образувано по протест на Районна прокуратура – ***** против чл. 20, ал. 1, т. 10 от Наредбата за условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в общинските детски градини и училища на територията на Община *********, приета с решение на Общински съвет – *********. В рамките на възложеното и в съответствие с изискванията на Закона за адвокатурата и етичните правила за упражняване на адвокатска професия Г.Г., в качеството й на адвокат, е осъществила процесуално представителство по делото, като е представила становище с вх. № 3815/13.07.2017 г. и молба с вх. № 5265/12.10.2017 г., както и в рамките на две съдебни заседания. Ищцата излага, че прилага Протокол на Административен съд – ****** ******* от 13.10.2017 г. и Протокол на Административен съд – ****** ******* от 14.07.2017 г., които доказват осъщественото процесуално представителство. В следствие на извършеното процесуално представителство и усърдната работа на адвокат Г. делото е прекратено и протестът на Районна прокуратура – ***** е оставен без разглеждане. Според Договор за правна защита и съдействие № ****** от 19.06.2017 г. договорният хонорар е в размер на 500.00 лв., който е предварително дължим и платим по банков път, но не е изплатен към настоящия момент.
Въпреки че посочените договори за правна помощ и съдействие са сключени между ищцата и Общински съвет – *********, длъжник по договорите се явява Община *********, тъй като доколкото правното обслужване по принцип се предоставя срещу заплащане, Общинският съвет не разполага със средства, чието разходване да определя сам. Това е така, защото разпоредител с бюджетни средства е кметът на общината и той отговаря за разходването на средства, постъпили както от републиканския бюджет, така и от собствени приходи на общината. Съгласно чл. 14 от ЗМСМА общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Общинският съвет не е юридическо лице и няма самостоятелен бюджет, а същият е орган на местното самоуправление, който няма самостоятелен щат – чл. 29а, ал. 1 от ЗМСМА, неговата дейност се подпомага и осигурява от общинската администрация.
Ищцата твърди, че основните характеристики на договора за процесуално представителство по дела го определят като договор за поръчка. Задължителната съдебна практика приема, че договорът за поръчка по правило е неформален, като за неговото сключване и действителност няма изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди. Допустими са всички доказателствени средства.
Упълномощаването е една правна сделка, която може да се прибави към договора за поръчка, но е задължително при сключен договор за правна помощ и процесуално представителство пред съд. Съгласието на довереника да изпълни мандата може да се докаже с всички доказателствени средства. По правило договорът за поръчка е едностранен, но е възможно да е уговорено възнаграждение. В отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и то авансово – чл. 36, ал. 1 Закона за адвокатурата. Когато страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението е съгласно действащата Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от извършването на уговореното от страните правно действие. В случаите, когато договорът за процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на последното съдоироизводствено действие по делото.
В настоящия случай сключването на договор за правна помощ и съдействие между ищцата и Общински съвет – ********* е безспорно доказано чрез представянето на два броя писмени договори и пълномощни, упълномощаващи адвокат Г.Г. да представлява Общински съвет – ********* пред Административен съд – ****** ******* по адм. д. № 280/2017 г. и адм. д. № 316/2017 г. по описа на съда. Със сключването на посочените два договора за правна помощ и съдействие между страните са възникнали облигационни правоотношения, спрямо които следват да се приложат правилата на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. Страните са уговорили предварително дължимото възнаграждение за извършената поръчка – предоставена правна помощ, като адвокатския хонорар е записан в договора и съобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатски възнаграждения. Както се посочи, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд като размерът му се определя в договора между адвоката и клиента, и той не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 37 от същия закон за вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК. Това се подкрепя и от съдебната практика – Решение № 169 по гр. д. 263/2015 г. по описа на Районен съд - Бяла.
Ищцата твърди, че е предприела всички възможни мерки за извънсъдебното решаване на възникналия проблем. Изпратена е Покана за доброволно плащане до кмета на Община *********, получена от представител на Община ********* на 06.12.2017 г. /удостоверено с известие за доставяне, което прилага, ведно с останалите доказателства/. Въпреки това от Община ********* не са предприети никакви стъпки към изплащане на задълженията по горепосочените договори спрямо ищцата.
Моли се съда да постанови решение, с което на основание чл. 4** от ГПК във вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата да приеме за установено, че ответникът Община *********, ЕИК *********, с адрес гр. *********, общ. *********, обл. ****** *******, ул. „****** **********” № **, представлявана от П.В.Ч. – кмет на Община *********, дължи на ищцата Г.Д.Г. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 1000.00 лв., от която сумата в размер на 500.00 лв., представляваща неизплатен хонорар по Договор за правна помощ и съдействие № ******от 19.06.2017 г. и сумата в размер на 500.00 лв., представляваща неизплатен хонорар по Договор за правна защита и съдействие № ****** от 19.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението но чл.
410 ГПК пред Районен съд – ***** до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат. Моли се съда да осъди Община *********, ЕИК *********, с адрес гр. *********, общ. *********, обл. ****** *******, ул. „****** **********” № **, представлявана от П.В.Ч. – кмет на Община *********, да заплати всички сторени от ищцата Г.Д.Г. разноски и присъдени по заповедното производство по ч. гр. д. № 67/2018 г. по описа на Районен съд – ***** в размер на 525.00 лв.
Ответникът Община ********* гр. *********, представляван от кмета П.В.Ч., е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок. Същият твърди, че е получил препис от исковата молба, с която ищецът е предявил иск с правно основание чл. 4** от ГПК вр. чл. 36, ал. 1 от ЗА и в срока на чл. 131 от ГПК депозира своя писмен отговор. Ответникът излага, че исковата молба е редовна, тъй като отговаря на изискванията по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Същият взема следното становище: Община ********* оспорва така предявения иск с правно основание чл. 4** от ГПК вр. чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата за приемане на установено, че ищцата Г.Д.Г. има вземане в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща неизплатени хонорари по Договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017 г. – 500.00 лв. и по Договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017 г. – 500.00 лв., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред Районен съд – ***** до окончателното изплащане на вземането. Твърди, че сключените между адвокат Г. и **********я на Общинския съвет – ********* договори за правна защита и съдействие не са основание, което да задължи кмета на Община ********* да изплаща договорени адвокатски хонорари, поради следните съображения: Съгласно чл. 29а от ЗМСМА общинският съвет няма самостоятелен щат, а дейността му се подпомага и осигурява от общинската администрация. Следователно **********ят на общинския съвет няма право да сключи договор с гражданскоправен характер за осъществяване на обслужваща дейност, като да ангажира експертни оценки, макар и в защита интересите на общината. Общинският съвет няма самостоятелна гражданска правосубектност, различна от тази на общината. Вярно е, че съгласно чл. 25, т.
6 от ЗМСМА, **********ят на общинския съвет представлява същия пред трети лица, но общинският съвет не е юридическо лице и не може чрез своя ********** самостоятелно да встъпва в граждански правоотношения. ЗМСМА не урежда и възможност общината да встъпва в граждански правоотношения чрез **********я на общинския съвет. Правомощията на органите на местното самоуправление са предмет на императивна законова уредба. Разпоредител с бюджетните средства е кметът на общината. Кметът отговаря за разходването на средствата, постъпили както от републиканския бюджет, така и от собствени приходи на общината. От тази гледна точка общинският съвет не разполага със средства, чието разходване да определя сам, поради което не би могъл да сключва договори от гражданскоправен или друг характер. /Решение № 9080 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. дело № 15840/2009 г., докладчик съдията Еманоил Митев/. Ответникът излага, че със сключените договори **********ят обвързва само лично себе си, но не и кмета като представител на общината. Въпреки приетото по Предложение peг. № **-**-***/26.10.2017 г. на **********я на Общински съвет – ********* Решение № 437/30.10.2017 г., с което се утвърждават извършени разходи по договорите за правна защита и съдействие и се задължава кмета на Община ********* да изплати на адвокат Г. сумата в размер на 1000.00 лв., същото решение е върнато за ново обсъждане със Заповед № ** **-****/16.11.2017 г. на Областен управител на област ****** ******* и впоследствие оспорено от него със Заповед № ** **-****/19.12.2017 г. и Жалба с вх. № ОА **/****/19.12.2017 г. до Административен съд – ****** *******. По образуваното адм. дело № 1/2018 г. съдът постановил Решение № 99/28.02.2018 г., влязло в законна сила, с което отменил Решение № 437/30.10.2017 г. с мотиви: правата и задълженията на кмета на общината и отношенията му спрямо съответния общинския съвет са законово определени по императивен начин, доколкото се касае за регулиране на публично правни отношения. Общинският съвет е орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18 от ЗМСМА, а кметът на общината – териториален орган на изпълнителната власт, съгласно чл. 38 от ЗМСМА. Между двата местни органа липсва пряка йерархическа връзка, т.е няма отношения на власт и вътрешноведомствено подчинение, въз основа на които единият орган – в случая Общинският съвет – ********* да може да вменява на другия – в случая кмета на Община ********* – задължения извън законово регламентираните такива в отношенията им. Кметът на общината „организира изпълнението на актовете на общинския съвет“, съгласно нормата на чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и изпраща на общинския съвет административните актове, както и договорите и техните изменения и допълнения, издадени в изпълнение на актовете, приети от съвета, в тридневен срок от издаването или подписването им – чл. 44, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА, но задълженията на кмета на общината, във връзка с изпълнението на приетите от общинския съвет актове, са със законово установено предметно съдържание. В случая е налице изземване на правомощията на кмета на общината като възложител и страна по договорите и игнорирайки правните норми, регламентиращи реда и начина за тяхното сключване. Сключването на договорите е обусловено от постигнато съгласие между страните, а общинският съвет няма и не може да има качество на страна по гражданскоправни договори, поради липса на правосубектност. Той няма материално-правна компетентност да приема решения, с които да регулира сключването и съдържанието на договори за услуги, възложител по които договори е друг правен субект – общината. Случаите, при които в компетентността на общинския съвет е да определя правомощия на кмета на общината, в т.ч. и чрез възлагане на конкретни задължения, са изрично регламентирани в закона (напр. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА). Ответникът излага, че, от друга страна, е недопустимо общинският съвет да задължава кмета на общината да подписва договори с определени по императивен начин съдържание и лица. Правомощията на кмета, като представляващ общината в качеството на възложител, не могат да се преуреждат от общинския съвет, доколкото законът не допуска такава възможност. Липсва законова разпоредба (обща или специална), оправомощаваща органа на местно самоуправление да приеме оспореното решение, с оглед на което последното се явява без каквото и да е материално-правно основание. Ответникът твърди, че действително в чл. 44, ал. 1, т. 16 от ЗМСМА е предвидено, че кметът на общината осигурява организационно-техническото обслужване на общинския съвет. Това обаче не означава, че общинският съвет има правото императивно да вменява задължения за „подписване“ на договори с конкретно определено от него съдържание, още повече когато няма (и не може да има) качеството на възложител, не е страна по тези договори и не може да обезпечи финансирането им. На следващо място – посочването на нормата на чл.
Разпечатката съдържа 19 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b9a9e9a1-b57a-452b-914c-797fba3f9ae4