Решение № 103 от 24.10.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Радомир, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20241730200290 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник е наложил на жалбоподателя С. Л. Т. административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

По делото се установява, че на 06.07.2024 г. бил съставен акт, серия GA № . за установяване на административно нарушение от свидетеля Б. В. Б. в присъствието на свидетеля Ц. В. Б. срещу С. Л. Т., за това, че на 06.07.2024 г. в 10,34 ч., в гр. Радомир, по път 604, с посока на движение от с. Кошарите към ул. „Райко Даскалов“, жалбоподателят е управлявал собствения си товарен автомобил „Ф.С.“, с рег. № . и при извършена проверка се установило, че водачът не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван фабрично автомобилът.

Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на жалбоподателя С. Л. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.

Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, който е оправомощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

По съществото на правния спор съдът констатира, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал описаното в АУАН и наказателното постановление МПС, без да е поставила предпазен колан при шофиране. Тези констатации в акта за установяване на нарушението не се оспорват и от самия жалбоподател. Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП императивно повелява, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Наред с това, обаче, нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление на МПС. Това задължение, вменено на водачите на МПС, не е безусловно. Съгласно чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Видно е от представената с жалбата и приета по делото на основание чл. 283 от НПК като писмено доказателство епикриза, издадена от болница „Токуда“, че жалбоподателят е с поставена диагноза „Хроничен нефритен синдром при дифузен 2 мембранозен гломерулонефрит“. От представения от жалбоподателя и приет по делото медицински протокол на ЛКК се установява, че същият не трябва да поставя предпазен колан, с оглед здравословното му състояние. С оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства може да бъде направен извод, че физическото състояние на жалбоподателя е такова, което го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране. Издадените медицински документи не се оспорват от насрещната страна.

Задължение на органа, налагащ административни наказания, е да събере всички необходими доказателства във връзка с констатираното нарушение и едва след това да пристъпи към преценка дали да издаде наказателно постановление, правило, изрично предвидено в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Неспазването на това изискване води и до необоснованост на издаденото наказателното постановление. С оглед на всичко това, съдът намира, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят не е имал безусловното задължение да използва обезопасителен колан при управление на процесното МПС, тъй като неговото физическо състояние не е позволявало използването на такъв и жалбоподателят е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, поради което не е бил задължено лице по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. По изложените съображения съдът приема, че жалбоподателят не е извършил виновно вмененото му административно нарушение и същият не следва да бъде санкциониран за нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП. Следователно материалният закон е приложен неправилно от страна на административнонаказващия орган, поради което НП, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., с което началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник е наложил на жалбоподателя С. Л. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № . административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

3